ЗА ГРУДИ ПАНЧЕВ С ДЪЛБОК ПОКЛОН

Беше зимата на 1989-1990 г. Ледът на комунистическата диктатура се пропукваше под напора на набраното с времето народно недоволство. На многохилядни митинги, непознати дотогава оратори изричаха слова, които дълги години хората не смееха да промълвят на глас. По това време една софийска квартира посрещаше почти денонощно познати и непознати гости от цялата страна. Домът на инж. Груди Панчев се бе превърнал в средище на току що възстановената БРСДП(о). Тук от едрия, белокос домакин, с осанка на добър и същевременно решителен човек, новодошлите чуваха първите думи за ценностите на социалдемокрацията - свобода, справедливост, солидарност - понятия, които червените учебници 45 години щателно бяха крили. Фактът, че приемаше непознатите като стари приятели, че бе отзивчив, готов за диалог с всеки, привличаше нови и нови кандидати да встъпят в редиците на възстановената партия. Структурите изникваха в цялата страна за ужас на онези, които бяха планирали как да изглежда посткомунистическата социалдемократическа организация и чий филиал да бъде тя. Някъде в онова време гарсониерата на ул."Цар Асен" № 51 бе ласкаво наречена простичко "домът на бай Груди". Тя стана мястото, където израсна отново Българската социалдемократическа партия (БСДП) - партията на Янко Сакъзов, Кръстю Пастухов и Коста Лулчев, а инж.Груди Панчев бе избран на 38-ия конгрес на БСДП за неин Главен секретар.
Инж.Груди Панчев остана в страни от светлините на прожекторите, огрели новите политически лица. Остана вън от сложните апаратни пируети и парламентарните кулоарни сделки. Тях други наслагваха с нескрито желание и упоритост. Но бай Груди остана в сърцата на хората, които привлече за социалдемократическата кауза с вярната си неотклонна позиция за защита на правдата и честността. Житейският му път ясно показва това. Той е бил истински партизанин в Югославия (а не нашенски шумкарин и експроприатор на мандри), след това застъпник на опозицията по време на изборите за ВНС през 1946 г., за да се озове като политзатворник в комунистическите лагери. Но преди всичко той беше Човек с главна буква.
Груди Панчев не прие странните метаморфози, които някои предлагаха да направи БСДП. "Между нас и комунистите има един дол, пълен с кости" - казваше той и поведе членовете, желаещи да устоят социалдемократическата идентичност на 43-ия партиен конгрес в гр.Пловдив. Той беше тяхната морална опора и техния пример, затова делегатите го удостоиха с избора за почетен председател на БСДП. Но инж.Панчев си остана за всички просто добрия, човечен бай Груди.
Мнозина представители на социалистическото движение у нас и в чужбина не разбраха тази негова мисия. Увлечени в прагматизма си за търсене на проценти и влияние в глобалното общество, те отдавна бяха загърбили ценностите като сантименталности на отминалия век. Позицията на инж.Груди Панчев можеха да оценят единствено хора, които знаят какво е достойнство и колко важно е да не предаваш идеалите си, въпреки житейските трудности.
Приживе, в зората на промените доста наперени нови лидери имаха респект от думата на инж.Груди Панчев. Месеци след смъртта му се оказа, че името му стряска и някои от новопокръстените демократи. Многотиражен столичен вестник отказа да помести възпоминание на политическата си страница, защото Груди Панчев не бил ярка политическа фигура - знакова за социалдемокрацията. Материалът, заедно с името, по стара сталинска практика трябваше да изчезне в безвремието, но не би. Това още по-ярко показва, колко прав е бил Груди Панчев в неговата последователна борба за достойно отстояване на социалдемократическите идеали.
Времето винаги е било верен съдник на житейските дела. Този, който е оставил трайна следа в душите на своите последователи, ще живее заедно с тях, дори след земната си кончина. Инж.Груди Панчев ще бъде винаги светъл пример за истинските последователи на социалдемокрацията в България и ще остане жив в нашите сърца.

19.02.2003 г. ИБ на БСДП