ДАЛИ ЩЕШЕ ДА Я ИМА БЪЛГАРИЯ ?

Преди два месеца българските граждани се надигнаха на протест срещу енергийните монополи. Недоволството закипя по улиците, защото искаха за пореден път от хората да платят нечие обогатяване, а те нямаха вече с какво. Народът фактически въстана срещу своята бедност, към която го тикаха с години управляващите. Популистката демагогия и лозунги изведнъж се сринаха, а думите за социална справедливост добиха реална стойност.

Противно на очакванията още с първите викове:”Оставка !” правителството си тръгна без някой да разбере уплашено, обидено или разсърдено. Дали това бе ход за самосъхранение или планирана акция не стана ясно, но оставяйки държавния кораб сред вълните без рулеви, управляващите бързо започнаха да сменят ролите като се дистанцират от самите себе си. Гневът на улицата се изля върху политици и партии по известната система “Всички са маскари!”

Всъщност издигайки глас против статуквото и старите партии, протестиращите едва ли имаха предвид възстановените след 1989 г. традиционни формации. За целия преход те на практика бяха далеч от властта..Червените му архитектите от разни секретни служби им отредиха единствено ролята на миманс, от опасения да не попречат за овладяването на икономическите позиции и структурирането на новата олигархия. Тези, срещу които скандираха недоволните граждани всъщност бяха бизнес начинанията на отделни корпоративи лобита, в началото изживяващи се уж като граждански коректив на политиката, а после яхнали я с пълна сила. Тяхното лице винаги бе зад маската на популизма, понеже тя най добре скрива липсата на идеи и посока. Единствената  им цел остана личното облагодетелстване, което обикновените хора определиха като пладнешки грабеж.

За стъписването на недоволството естествено допринесоха и множеството емисари, които бързо се внедриха сред масите. С псевдореволюционни лозунги и разнопосочни предложения те деморализираха ентусиазма и докараха отчаянието. Отчаяние, в което стойността дори на човешкия живот изгуби значение. Единственото живо въгленче бе призива за промяна, но в каква посока, комай на никому на улицата не бе ясно.

Така начена подмяната. Първи се появиха врачките и гадателките. Завъртяха кристални глобуси, хвърляха тестета карти и зрял боб и установиха:” Мълчаливото мнозинство в държавата иска да се съхрани статуквото !” Това били показвали звездите, орбитите на Юпитер и  Меркурий и разните му там номерологии. Тези, на които до вчера искаха оставката били най-харни, а онези, дето се готвели да ги сменят вече сме ги пробвали. Място за алтернатива естествено нямало.

Подир врачките напъплиха политолози и социолози, които бързо на терен разкриха, че нещата стоят точно така, както е при гадателките. Разликата се състоеше само в номерата на страниците на печатното издание или часовия пояс на предаването в електронната  медия. Избирателите бързо бяха зомбирани, че трябва да залагат само на картата на ГЕРБ или на червено понеже другите ги няма даже на масата. Естествено се включиха и родните букмейкъри, тъй като без хазарт не може душата народна.
Някой от нашенските социолози срамежливо признаха, че мизата за това кого да предложат на публиката в бъдещия парламент паднала на 10 – 12 хиляди лева, но явлението естевено се дължало на голямото предлагане. Конкуренцията закипя и тези, които финансираха мероприятията по информационните манипулации останаха зад завесата. Народът бе призован индиректно да забрави за състоянието на нещата, за идеите и възможната алтернатива и да участва в залаганията върху двете форми на статуквото. Така де, кой би хвърлил гласа си за програма и предложения, когато вероятността те да се осъществят е около 1-2 %.. Нали практиката сочи, че над 20% от българските избиратели са били конформисти и гледали да подкрепят бъдещия властник, дори да го мразят в душата си.

По откровените манипулатори даже очертаха профила на този тип хора. За тях денят на размисъл бил не съботата преди избора, а понеделника след това, когато започвали да ругаят и да се оплакват, че пак са излъгани. Все пак те била значителна група, която ако си остане поне по домовете, ще допринесе големите играчи в изборите, които са инвестирали и големи средства да спят спокойно, че утре ще имат възможност да се договорят и пак да си възстановят парите. За чия сметка ще стане това е ясно от сега, но не е въпрос за предизборни дебати. Важното е залаганията да вървят в правилната посока и да не се получи победа на многообразието, понеже множеството идеи пречели на “правилното” мислене.
Четейки днешните писания и наблюдавайки днешните манипулационни игри в медийното пространство е редно все пак да се запитаме:”Какво ли би станало ако същите хора имаха същата индиректна власт върху съзнанието на народа преди 140 – 150 години. Дали в дебрите на Османската империя властвала в нашите земи този, с когото днес всички искат да се оприличат – Васил Левски би имал някакъв рейтинг сред раята, съизмерим с рейтинга на падишаха Абдул Азис. Би ли избухнало Априлското въстание при шанс за победа под 0,1% ? Колко ли е била вероятността за победа на опълченците на Шипка при съотношение 1 към 4 в жива сила и далеч повече в боеприпаси и артилерия в полза на ордите на Сюлейман паша.? Слава Богу, тогава никой не е калкулирал вярата  и стремежа към свобода, което е позволило на такива като Бенковски, Каблешков и Ботев да се преборят с примирението и да отворят в снагата на тирана тежка рана. За да ни си задаваме днес въпроса:”Щеше ли да я има днес България?”

13.04.2013 г.

Йордан Нихризов