В НАЧАЛОТО БЯХА ПАРТИИТЕ, А СЕГА?

В началото на текущите протести се чудех, защо хората от улицата крещят срещу старите партии. С изключение на преименуваната в БСП БКП, другите възстановени партии БЗНС, БСДП и т. н. никога не са помирисвали властта. Причината се оказва по-дълбока от повърхностното скандиране. Кукловодите на прехода не желаеха и не искат да има на сцената нормални партии с идеология и традиции.. За тях медиите отдавна са табу.

Никой не иска да каже истината, че политическите парти в нормалните държави са първоначалния трамплин и филтър, чрез и през който израстват управленските кадри .Там съмишлениците се познават, преценяват и предлагат съответните екипи на обществото.

При нас след 1989 г.процеса протече по балкански. Амортисьорът между интересите на капитала и труда, наречен политическа класа, който трябва да движи държавния кораб се напълни с хора по системата БРП /близки, роднини и познати/. Произходът и е отколешен и не случайно носи старата абревиатура на комунистическата партия. Тези люде прескачаха първоначалния филтър и се курдисваха на отговорни постове. За да оправдаят своето особено кадрово израстване, те наричаха себе си експерти. Категорично не искаха да ги подозират в партийна принадлежност, понеже не са членували в никоя местна партийна организация, освен в кръга на съответния близък, осъществил асансьорната дейност.

България се напълни с "експерти" кметове, областни управители, министри и депутати. Те обаче не правеха експертизи, не апроксимираха криви на процеси, даже не пишеха законови текстове, а кадруваха. Кадруваха по същата методика БРП от името на съответната партия, която трябваше да носи отговорността. Затова не им беше нужен политически субект с традиции, а предпочитаха властови едномандатки, улесняващи политическото номадство.

"Новият морал" дошъл с истерията по Царя - Спасител, улесни процеса на окончателното изчезване на това етично понятие. .Като по калъп взеха да никнат "граждански сдружения", отричащи политическите партии, които прерастваха в такива, когато трябваше да се сдобият с властта. Техните кадри повтаряха, че са дошли да спасят страната и не искаха да чуят думата политика, понеже била символ на всичко лошо сътворено у нас. Наред с местните взеха да пристигат и вносни "експерти", които по принципа на мароканските скакалци опоскваха, каквото им падне и побягваха на Запад с ново престижно допълнение към СV-то си. Е, понякога наред с прелетните птици, прехвръкваха и Калинки, но това е тема за друг анализ.

Така тихо и полека израсна родната олигархия, превзела с помощта на доверени кадри в партиите икономическата власт, а посредством нея и вече всички позиции в ембриона ни, именуван гражданско общество..Днес тя окончателно ликвидира зачатъка на някаква политическа класа и успя да омаскари целия процес на управление в очите на гражданите. Виждаме я арогантна навсякъде, във всички нива на властта и същевременно ласкаво подкрепяща протестите срещу себе си.Уверена е, че бъдещето е в нейните ръце, понеже в информационното общество мнението се формира по-скоро от телевизора, а не от хладилника
.Както се вижда Маркс категорично греши с неговото твърдение, че битието определя съзнанието и просто не е разбрал как векове преди него римляните са прозрели,че като няма хляб, на народа могат да се предложат зрелища. Дали пък обществото в противоречие на теориите за прогреса не е направило кръговрат до онова ниво на мислене, характерно за зрителите около арената. Само, гдето в наши дни тя е виртуална и с едно натискане на копчето можеш да си поръчаш рестарт. За съжаление той не винаги е свързан с щастливия край, особено когато най-дефицитната стока е разума.

25.07.2013 г.
Йордан Нихризов