ПАРЛАМЕНТЪТ ГЛАСУВА С ОВАЦИИ... И ПОСЛЕ РАЗБРА КАКВО.

Кой казва, че 42-я парламент не бил представителна извадка от българския народ? Фактите говорят точно обратното. Депутатите първо правят опити да се надхитрят, после емоционално вземат решения и накрая разбират какво са натворили. Същото става на избори с нашенските избиратели. Те демонстрират с вота си своите симпатии и антипатии, породени често от случайни фактори, а после се надигат на протест срещу собствения си избор. Е, все пак разлика има. Депутатите още не са започнали да протестират против себе си, но не е късно и това да стане. Нали в обществото върви дискусия, необходимо ли е да сме парламентарна република или този модел не ни отива.

Та на 22.10.2013 г. Народното събрание снесе поредния си мораториум. Този за продажбата на земя на чужденци, граждани на страни от Европейския съюз / ЕС /. Прие го с мнозинство от 171 гласа, достатъчно за промяна на Конституцията и забрави да прочете какво пише в нея и договора ни за присъединяване към ЕС. В нашата парламентарна практика това да скандираш от радост и да се запиташ на следващия ден :”А бе, какво направихме?” не е новост. Преди, има, няма две години, едно подобно мнозинство прие мораториум срещу проучването за шистов газ и комай в еуфорията забрани изобщо проучването за газови залежи. “Нищо страшно - рекоха тогава – важно е да удовлетворим желанието на народа, да разсеем страховете. Затова сме тук да решаваме и да се коригираме. Нали сме хора” И поуките отекоха в канала на времето.

Сега ситуацията беше друга. Всяка парламентарна сила искаше да надцака конкуренцията. “Атака” пое инициативата, за да излъска позавехналия националистически имидж. ГЕРБ удари рамо с цел да разбие мнозинството. А БСП, в характерен стил, делегира в новата “патриотична” вълна 59 от своите, демонстрирайки, че от тази операция хич не и пука.

Не, че проблеми със собствеността и ползването на земеделските земи у нас няма. Напротив, такива колкото искаш: и раздробеността и изкупуването от съмнителни икономически субекти и това, че от земята печелят не тези, които я обработват. Ама те са дребни в очите на тези, които трябва да ги решават, защото изискват идеи как да стане и воля да го изпълниш. Далеч по-лесно е да се плъзнеш по емоционалното, да цитираш класици от нашата литература, да се палиш от историческите спомени и да изглеждаш в очите на твърдия електорат достоен.

Не е важен резултата от решението, важно е да си на гребена на вълната. Тези политически формации, които имат принципна и последователна позиция в България не са на мода. За да присъстваш в медиите, да те отличат от другите, трябва днес да застъпваш едно, а утре противното. Това у нас наричат развитие. Вчера си скандирал: “НАТО вън!”, днес си пръв приятел на алианса, значи си израснал. Крещял си:”Приватизация! Държавата е лош стопанин!”, сега настояваш за национализация, прогледнал си икономически. Как от бифтека, обаче ще направиш теле, не е важно, пък и кой избирател ще се замисли. Показваш, че си нестандартен, тоест личност, а не някакъв, гдето все търси баланса на интересите в обществото и не ги намира.

Апропо, към всички застъпници на мажоритарния избор, при който щели да се откроят достойните духом, а не слугите на някакви си идеи и програми, остава скромното питане:”Колко такива емоционални решения ще да се вземат в парламента от случайно формирани мнозинства, ако политическите субекти изчезнат и остане пропагандираното “ново” псевдогражданско начало?” Един ще затръби нещо, което икономически му харесва. Друг ще го подкрепи да му се хареса, а на третия, ще му платят, за да го харесва и ето ти закон. Можеш да си скандираш на воля щом не ти изнася, тъй като има формално демокрация, ако има къде и ако има, разбира се, кой да ти отрази позицията. Пример, просто случаен размисъл, нещо вън от модата в днешните бурни времена, когато събитието е нужно да се случи, пък после да се тюхкаме за последиците.

Връщайки се към началото няколко дни по-късно, става ясно, че всеки търси да извлече полза от стореното. Едни твърдо поставят ударение на щетите от международния отглас на антиевропеизма. Други пресмятат потенциалните икономически загуби. Трети просто казват, че лоша шега е изиграла емоционалността. А четвърти и пети са силно “за”, тъй като или не са разбрали или смятат стореното за твърда позиция в защита на нашата национална чест и гордост. Е, остава питането:”Защо не го проявихме, когато и където бе нужно, това чувство за чест?” То, обаче няма да прозвучи, понеже у нас сме свикнали, че обличайки поредните одежди, ние оставяме миналото и свързаните с него практики зад гърба си. Ставаме нови и сме готови да се разграничим от себе си.. Добре дошли насреща са само членовете на  клуб “Къса памет”. Останалите аут.

Какво ще стане с прословутото решение за въпросния мораториум? Има нашенска поговорка: “Всяко чудо за три дни, сватбата до неделя” Навярно след няколко седмици Конституционният съд ще се произнесе, че мораториума противоречи на Конституцията и той ще изчезне от правния мир. Шумът около него също. Просто този акт на Народното събрание вече изигра ролята си, да обслужи интереса на отделни политически сили и да създаде медиен бум, но не и да реши належащите проблеми. Колко ли още такива ще никнат след него, никой не може да прогнозира. Защото другата народна мъдрост:”Сто пъти мери, един път режи!” отдавна не е на почит по нашите географски ширини. За да се приложи, пред нацията е нужно да има цел и посока, а нашата от години е да обикаляме в кръг, в търсене на новото чудо, на спасението. Дали някога у нас ще стане ясно, че разумът трябва да твори правилата в обществото, а защитата на националните интереси не става с медийни фойерверки, е голямото бъдещо неизвестно. До тогава ще се сблъскваме с абсурдите, ще гледаме номера, наричани циркаджийски, а задкулисието ще потрива доволно ръце.

Йордан Нихризов