НАШАТА ПОЗИЦИЯ

БСДП винаги е била радетел за единството на демократичните сили, желаещи европейски път за България и изграждането в условията на пазарна икономика на гражданско общество със широка средна класа. Девизът “Свободен труд, на свободни хора, в свободна страна” стана верую на социалдемократите, чиито принципи бяха свободата и солидарността в държава, където властва справедливостта. Заради тази своя позиция БСДП получаваше нееднократно удари, и от опоненти, и от партньори

За съжаление от години процесите у нас са с обратен знак. Ценностите останаха думи без съдържание, а въпреки лозунгите за единение, фрагментацията се задълбочи. На преден план излязоха претенции за значимост, обикновено без покритие. Лични амбиции и антипатии се опаковаха в лозунги за принципност и морал. В обществото нахлуха популизма и псевдонационализма, които в последно време добиха уродливи форми. Икономическата криза и глобалните процеси в Източна Европа извадиха отново на дневен ред уж окончателно решената дилема, дали страната да следва поетия път като част от ЕС или да се съобразява с постулатите на стари доктрини. Водещ мотив в тезите се оказва не разума, а емоциите.

Като отговорна политическа сила, БСДП формира позицията си по проблемите в нашето общество, раздирано от непримиримо противопоставяне. Очевидно, обаче социалдемократите не участват нито във вземането, нито в реализацията на управленските решения. Присъствието на много от тях на протестните митинги и становищата и декларациите, изразени от партията и съвместно с нейни партньори, говорят за несъгласие с начина на управление на държавните дела. Там най-силна се очертава думата на анонимното задкулисие. Въпреки, че БСДП е част от опозицията, непредставена в парламента, тя изрази своите виждания по основните въпроси за възвръщане на справедливостта и доверието на гражданите в държавността и демокрацията. Обществения дебат, за жалост се движи от други фактори, а конструктивността, сред тях е оставена на заден план.

В тази ситуация предстои провеждането на избори за представители от България в Европейския парламент. Това, според нас, трябва да бъде избор на състав на националния отбор, който да отстоява националните интереси на страната. Хора, които независимо от членството в различни политически семейства да  работят, българинът да бъде достоен член на общоевропейския дом, не на думи , а на практика. Тези, които от името на милиони ще градят развитието и просперитета на Стария континент. Това налага нормалността, но реалността е друга и разкрива пред нас два пътя на поведение. Единият е да заложим на себеутвърждаване. Да загърбим като някои националните интереси и да опитаме да преброим твърдия си електорат, за да търгуваме проценти на политическия пазар. Другият да заемем национално отговорна позиция, като обединим усилия без егоизъм в името на продължаване на поетия с толкова трудности път, в името на по-добро бъдеще за страната ни.

На едни решителни избори в началото на прехода 15% от демократичния вот бе загубен в амбиции за самоутвърждаване. Това спомогна неговите потайни архитекти да реализират своите цели и днес да се намираме далеч от мечтаното благоденстващо общество. Да повтаряш старите грешки не означава принципност, а показва липса на реализъм и възможност за оценка. А именно реалността сочи, че не трябва да се отблъсква протегнатата ръка на най-голямата опозиционна сила у нас, когато тя декларира, че желае да се раздели със самоизолацията. Напротив ситуацията, която се развива понастоящем в Източна Европа, показва, че е нужно единението на всички, виждащи перспектива единствено и само в европейския път. Затова ние избрахме национално отговорната позиция, да обединим усилията в името на главната цел, запазвайки своята идентичност. Защото разумът говори, че залогът е голям. Той е бъдещето на България.

“Позиция”