За Евроизборите  и българския избирател

Броени  дни преди изборите за Европейски парламент българският избирател все още си задава въпроса дали това са неговите избори и доколко са важни за житието му. Решава ли и в каква степен определя развитието на България този вот? Като прагматичен човек българският избирател няма как да не търси  ползата – пряка или косвена от подобни прояви и какви ще са конкретните измерения за неговото битие.
Това са въпроси, които за нашите политици може да изглеждат простовати и донякъде риторични, но факт е, че те така и не намират адекватни отговори, които да подтикнат избирателя да тръгне по-масово към урните. А може би и не това им трябва?...    
Родните политиците    вместо да търсят как по-непосредствено да очертаят и свържат интересите на обикновения човек с тези на селището му, с неговия регион и на България като цяло с Европа и респективно с Европейския парламент се впускат в дребнотемие, взаимни нападки и дразнещи препирни чия вина за несполуките е по-голяма. Резултатът от тези срещи, разговори и прочие прояви е, че те по-скоро успяват да визират партийните им интереси, а понякога и зле прикрити лични такива, отколкото обществените ползи за България и българина въобще. Е, това няма как да не възпре масовия интерес на избирателя и няма как да разсее подозренията му, че не той, а други цели стоят зад многоречието на кандидатите за евродепутати.  Подобно усещане се усилва и от факта, че на тези избори има почти двойно повече партийни субекти и т.н. "независими кандидати" от предходните. Чак да се зачуди човек от това стълпотворение на кандидати и натрапващата им загриженост за обикновения човек, в когото те май виждат повече себе си, отколкото другия до тях.
Новият Изборен кодекс и по точно субсидирането на медийните прояви може би дава повече кураж на кандидатите да застават пред прожекторите, микрофоните и камерите, и да търсят обществена подкрепа за намеренията си. В това няма нищо лошо и не тук е злото. Проблемът е, че мнозина от тях гледат на случая като на една добре платена тренировка за предстоящите след година местни избори, а може би и не само такива .... Законът го позволява, но все пак да не забравяме, че изборите трябва да бъдат състезание на идеи, а не тренировка на нестандартно поведение, с цел постигане на известност в обществото, макар и скандална. Добре е партиите и въобще кандидатите да проявяват реалистичност, критична самооценка и повече обществен морал.
Колкото до въпроса, може ли да се очакват някакви изненади в предпочитанията на избирателите, то отговорът е по-скоро не, отколкото да. Вярно е, че има нови субекти с  отговаряща за случая енергия, но като че ли в посланията им към избирателите няма достатъчно позитиви. Акцентират на това какво досегашните не са направили, а не какво те ще сторят и най-вече как това ще се случи. Българина се наслуша на упреци и обещания. Отегчи се от опитите да му чертаят светли и безоблачни дни. Той иска прости неща – работа, сигурност и перспектива. Той не ги иска даром, той е готов да участва, при това активно в постигането им, но все пак някой трябва да го поведе. И в това е призванието на партиите, на управляващите и интелигенцията. Това искат и очакват хората, или тъй наречените избиратели. Воден от тези си въжделения българския избирател се люшка от единия полюс към другия, като залага на новопоявили се месии и става неволен участник в тъй познатата ни предизборна пиеса представена от захитрели играчи на "тука има – тука няма".
Българинът е вярващ човек. А и корените му са дълбоки. Със сигурност ще преживее и тези избори. Ще намери начин да отсее зърното от плявата. Ще открие сили и да се посмее както на напъните на тези, които говорят и даже искат да мислят от негово име, така и на тези които са готови душа да дадат за неговото добруване, стига да не е тяхната. Такъв човек е българина – уж гледа, слуша, претегля, ама нали и той е човек, при това вярващ, вземе та сбърка. Така, от добрината си. Ама всичко си има край. Също както е и в живота  - на цикли. Денят заменя нощта, пролетта зимата, добротата, граничеща с наивността израства с проумяването.
На 26 май всичко ще стане ясно. Дали сме осмислили някои неща или все още сме в процес на проумяване. Нека бъдем оптимисти. И защото сме хора, вярващи в доброто начало на живота и защото корените ни са вековни на тази земя българска. Дори това да не се случи сега, ние сме люде с корава душа и ще дочакаме някой вречен на народа си водач да ни изведе от така проточилата се нощ на "българския" преход.
За да гледаме в Европа с европейска мяра на нещата.
06.05.3014 г.
Георги Дюлгеров – председател БСДП гр. Варна