БЕДНИТЕ ПОЛУЧИХА НА БОСИЯ ЦЪРВУЛИТЕ

През есента на 2013 г. се вдигна доста медиен шум за социалните благини, с които управляващата по онова време коалиция ще дари българските граждани. Понеже няколко месеца по-рано в стремежа да завоюват любовта на българския избирател обещанията в тази сфера се лееха като река. Един от ключовите моменти бе, че от сторонник на така наречения “плосък данък”, водещата сила в коалицията БСП се бе превърнала в краен негов отрицател. Впрочем въпросният данък под формата на известния от годините на Османското владичество “десятък” бе въведен по време на нейното предходно управление в “далечната” 2008 г.. Това, разбира се не пречеше на другарите. социалисти да правят творението си на пух и прах, като отживелица, с гръмки доводи за липса на социална справедливост, сякаш са го наследили от  тъмните времена на ранния капитализъм. Елементите на гротеска в тази борба на БСП срещу създаденото от самата нея не правеше в предизборната парламентарна кампания от 2013 г. особено впечатление у избиратели и коментатори. Нали вече живеем в свят, където късата памет е основен движещ елемент в общественото съзнание, а ценностите се определят от количеството на банкнотите, застанали зад тях.

Настана обаче време, поне нещо от казаното да се предложи за реализацията и тогава наченаха модификациите. Отречената като несъстоятелна пенсионна реформа не бе заменена от нови идеи, а просто бе курдисана за година във фризера. Да отпочива, докато се роди обществен консенсус. Семейното подоходно облагане бе отложено за края на мандата, който така и не се реализира, а премахването на данъка върху лихвите се разточи стъпаловидно във времето. Остана само най-големия предизборен социален коз на БСП - замяната на плоския данък с прогресивно подоходен. И понеже управлението беше коалиционно се измисли една трансформация, оправдана с довода: “Ние искаме, ама те, другите, не кандисват”.

Така се роди и утвърди законово предложението, данъкът върху доходът на физическите лица в размера на минималната работна заплата първо да се събира, а в последствие да се възстановява. После, както се полага настана мигът за пропаганда. В БСДП бързо забелязахме, как лансираната идея за подкрепа на хората с ниски доходи е просто поредния балон с отложено спукване след една година. Още на пръв прочит се виждаше, че администрирането и е толкова трудно, та в крайна сметка ще доведе до невъзможност за реализация. Разходите и трудностите и за данъчната администрация и за гражданите щяха да бъдат далеч по-малки, ако просто се уреди законово в системата на т. н. плосък данък да бъде предвиден необлагаем минимум. За съжаление въпреки проведените срещи по онова време и опита да се заостри общественото съзнание в това направление, голям ефект не се получи. Тези, които обърнаха внимание на тезата мило отбелязаха, че все пак предлаганата реформа е крачка в правилна посока, а други дори подчертаха, че така се премахвала възможността на отделни недобросъвестни лица да ползват преференции, изсипвайки цялата си годишна заплата в последния месец.

Че хитреци, които искат да заобиколят или използват слабите места в законодателството на една държава има, никой не може да отрече. Най-интересното е обаче, когато те се окажат самите творци на законите. В случая с възстановяването на данъка на хората с минимален доход се получи точно така. Дойде Новата 2015 година и балонът се спука. Стана ясно, че сложния механизъм, пропагандиран като стъпка в правилна посока е бил всъщност една голяма заблуда. Както в последно време се коментираше опасността от дребния текст в договорите, така и сега мнозина ще се сблъскат с точките от инструкциите на НАП, които щателно ще показват как са извън категорията на правоимащите, защото са надвишили предвидения в закона таван. А там могат да попаднат по много причини, даже и заради стотинките, с които се олихвява сметката по дебитната им карта. Друг е въпросът, че таксите на банките, събирани за обслужване на същите тези сметки, многократно надвишават размера на лихвата. Ала те, таксите, все пак са въпрос на друг дебат. Колкото до оправданието за несъстоялата се надежда, то е толкова просто:” Законодателят не е предвидил изрични разпоредби в закона”. Онези законодатели, надули балона вече ги няма, а новите естествено не носят вина за чужди грехове и точка.

На практика ще се повтори съдържанието на известното народно умотворение и повярвалите в рекламата на социалната стъпка в правилна посока ще се сдобият с цървулите на босия. Старите творци на идеята, днес опозиция, ще пищят.за интереса на бедните и няма да обелят нито дума, че той никога не е бил техен приоритет. Една поредна демагогия ще отлети в историята и ще се забрави както много други. Ще остане само въпросът, дали подобни евтини трикове не станаха същността на самата държавна политика.
За изпадналите от категорията на правоимащите по независещи от тях причини все пак 2015 г. дава нов шанс. Идват следващите избори, а с тях и възможността да материализират в личен план поредните обещания предварително, въпреки крутите законови ограничения. А вървейки по този път, дали ще разберем, че лъжата се превръща в един от червеите, които разяждат вярата в демокрацията? Навярно някога, а може би никога?

04.01.2015 г.

Йордан Нихризов
Председател БСДП