ОТ ТРАДИЦИЯТА КЪМ БЪДЕЩЕТО

БСДП навърши 13 години от своето възстановяване. "Ех, каква партия бяхме през 1990 г." - ще рекат мнозина, и увлечени от носталгията по шумните митинги и многолюдни събрания едва ли ще забележат, че проблемите пред партията от нейната първа декларация от 20.12.1989 г. са все същите - отстояване на идеалите на автентичната социалдемокрация за СВОБОДА, СПРАВЕДЛИВОСТ и СОЛИДАРНОСТ. Тогава в студената зима на промените, БКП извади от нафталина откровени сталинисти, отговорни за репресиите след 9.ІХ.1944 г. , и ги представи пред обществото като жертви на живковия режим и като демократично мислещи люде. Днес приемничката БСП вече строи паметници на същия този диктатор Тодор Живков и тръби за упадъка, донесен от демокрацията за България. Защо? Защото не се сбъдна тъй нареченото "светло бъдеще", което в страната, отрязана от света, се представяше като манна небесна. Сега, обаче, комунистите са вече социалисти от левицата и претендират, че са единствените представители на социалната идея, а зад тях прозират мръсните пари на новобогаташи от разни групировки - днешни бизнесмени, довчерашни другари, партийни секретари. Това се случи в тези 12 години, в които БСДП отстояваше своите идеали. Тя бе притисната както от ляво, така и от дясно, но издържа. Планираното й от вътрешни и външни недоброжелатели погребение, така и не е на дневен ред, както им се искаше от 1991 г. до сега. Трудно е след 1998 г. да се възстановят пълноценно външните връзки. БСДП бе и си остава член на голямото социалдемократическо семейство, обединено в Социалистическия интернационал. Всички си спомнят как бе обругана тя, когато в тежките дни на икономическата катастрофа от 1997 г. пое национално отговорна позиция и заедно с останалите демократични сили, като част от ОДС се захвана с нелеката задача да помогне за изваждането на страната от финансовото блато. Обвиняваха ни, че сме станали слуги на десницата, "прислужна партия" и какво ли не още. Пишеха цветущи махзари вредом по света за нашето одесняване. Всичко това нямаше да хване почва, ако не ни бяха предали хора от нашите редици, членове на тогавашното ръководство. Те се присъединиха към неокомунистическата агитка и водени от лични амбиции, на практика туриха на тезгяха за продан самата партия БСДП. Защо днес никой не протестира как представители на БСП участват на отговорни постове в дясно правителство? Защо се лансира комичната теза, че тези министри провеждали лява политика на дясното управление? Защото довчерашните бойци за "идейна чистота" вече са в познатата поза с единия крак във властта, а с другия - в опозиция. Защото на хора на мутиралите комунисти има раздадена нова партитура и диригентската палка е вдигната. Днес ние последователите на онези, които възстановиха БСДП, можем да се гордеем. Не сме продали и предали идеалите, не сме потъпкали с меркантилни мераци "планината от кости", за която говореше инж.Груди Панчев. Не сме опетнили чистия извор, за който напомняше д-р Атанас Москов. Ние сме социалдемократи и имаме своята модерна реформаторска програма. Ще работим за защита интересите на трудовите хора, дребния и среден бизнес. Ще работим за просперитета на България, за нейното европейско бъдеще. Защото сме социалдемократите от БСДП - партия със 111-годишна традиция, която трябва да предадем и на утрешните поколения.
06.11.2002 г. Йордан Нихризов