Идеята за безусловен базов доход и някой специфики за нейното реализиране в България

От няколко години бавно и мъчително в Европа си прокарва път една нова социална идея. Финансовите кръгове гледат на нея с отвращение и всячески искат да и прикачат  определението „утопия”, но в последно време тя взе да набира скорост и да привлича съмишленици. Особено силно това се прояви след като във Финландия решиха да опитат нейната реализация евентуално от 2017 г., Швейцария се зае с подготовката на референдум, а към редиците на застъпниците се присъедини още и община Утрехт в Холандия. Наричат я обикновено Безусловен базов доход /ББД/ и се гради върху желанието за осигуряване на минимум от средства за нормален живот на всеки европейски гражданин. Идеята като цяло няма единна утвърдена концепция, но е насочена към решаване на проблемите с безработицата и администрирането на редицата социални плащания, предвидени в законодателствата на европейските държави. Стремежът е посредством осигуряване на определен социален минимум да се стимулират гражданите да увеличават своите доходи с предприемчивост и приемане на работа, която не е толкова престижна в някой страни. По този начин, смятат привържениците, ще се намали високата безработица, ще се избегне търсенето на гастарбайтери, а нивото на благосъстоянието на отделния човек ще се обвърже с неговите умения и най-вече трудолюбие. Желанието им обаче темата да попадне сред дневния ред на евродепутатите все още остава мираж.

Разбира се, сметката в различните варианти на идеята ще трябва да се плати от супербогатите, върху чиито финансови операции и естествено възможност за машинации ще се стоварят налози и ограничения. Затова, те приемат всяко изложение по темата на нож и се опитват с медийно мълчание да я игнорират. А, за да се реализира пълноценно идеята за ББД, тя действително се нуждае от широк обществен дебат за цялостно осмисляне, предвид спецификите, съществуващи в отделните европейски страни и основните атаки срещу нея, че няма да изпълни своите цели, а напротив ще стимулира мързела и незаинтересоваността на отделни индивиди в обществото, които ще увиснат на гърба на предприемчивите.

В България, където вече открито се говори, че обществените процеси се управляват от анонимно задкулисие, особена разгласа по темата ББД почти напълно отсъства. За запознатите с медийната среда и финансирането на гласовитите експерти по всички въпроси питането :”Защо?” е напълно излишно.  Понеже споменах, че за да се сдобие упоменатата социална идея с работеща концепция, са нужни конкретни разработки, каквито даже вече съществуват у нас, няма да се спирам на върху множеството проблеми свързани с тях. Ще отделя внимание само на един тесен, но немаловажен сегмент, а именно спецификата на българското общество и неговата възприемчивост към подобни предложения, предвид състоянието на икономиката и нивото на доходи на българина.

Всеки е наясно, че макар и член на Европейския съюз България е на последно място по отношение на подобни показатели в общността. Едва ли европейските граждани ще се съгласят за ББД да възникне европейски фонд и по-богатите нации да издържат нас, по-бедните, за да получи европеецът действително равен статут, какъвто хуманен подтекст има в идеята. Та и сега във водещите страни от съюза не се гледа с добро око на имигрантите от Изтока, които натоварват и точат техни социални фондове. Значи подобно социално чудо може да се случи след десетилетия, а до тогава концепцията за евентуално реализиране на ББД трябва да съобразяваме с местните условия. Затова обаче, освен източници на приходи е нужно да се има предвид и нещо друго – спецификата на обществото.

В България има компактни групи, които при прилагане на принципа за ББД, колкото и минимален  да е прага му, едва ли ще се настървят за работа, за да подобрят своето социално положение. При тях вече има изразено ниско равнище на грамотност, водещо до подмяна на ценности и оформящ се модел за дезинтеграция от обществото. Дребната хитрост, отказа от спазване на правила и норми и дори затворът, разглеждан като класно обучение, както Магнаурската школа преди векове, стават в подобни среди принцип на поведение и престиж. Аутсайдери бързо създават себеподобни аутсайдери и ползвайки правата на европейски граждани принасят тези пороци зад граница. Казано с две думи, ние изнасяме несигурност и проблеми, на които европейците няма как да погледнат с добро око. Посочената тенденция негласно се стимулира от онези безименни фактори, които наричаме задкулисие, защото тя удобно може да бъде използвана в определени кампании и преди всичко избирателни. Мнозина български граждани напоследък открито заявяват, че им е дотегнало тяхното битие и тяхното бъдеще да се определя от неграмотни люде и колкото и това да противоречи на Конституцията настояват за образователен ценз на избирателите. Възможно е такива възмутени хора напълно справедливо  да отхвърлят, предвид обстоятелствата, всяка идея за ББД, без да се замислят за ползите, особено ако леко са подпомогнати в тази посока от медиите, намиращи се в разположение на потенциално засегнатите от подобно социално мероприятие. Не е изключено неотчитайки тази нашенска специфика, самата социална реформа да се окаже ялова и най-малкото да не принесе търсения ефект. Има ли някакъв изход от подобна ситуация, без да сме намесвали в бъдещи дебати останалите страховити думи, като устройване на инфлационна спирала, финансова анархия и колапс, които ще съпътстват идеята за ББД, ако все пак и разрешат тя да се яви в общественото полезрение?

В нашата ситуация, при въпросната българска специфика на проблемите с интеграцията може да се окаже, че има. Разбира се, ако процесите се движат разумно в пакет, а не кампанийно, както обикновено. Въпросното дезинтегриране на компактни общности се получи в последните десетилетия на база на отказ от образование, довело до разпад на ценности. Капсулирането на тези хора в гета, липсата на правилна социална политика, задълбочиха проблемите, свързани с бедността. Единственият път да се върнат нещата в нормалното русло е, не да се изливат пари в пясъка по разни псевдопрограми, които обогатяват собствените си деятели, а да се заложи на законовия принцип, че всяко дете има право на образование. От БСДП през 2012 г. предложихме да се изгради дългосрочна държавна програма, свързана с обучението на подобни групи на деца в риск. Тя включваше даже изграждането на специализирани училища, за деца, чиито родители съзнателно ги откъсват от образованието, превръщайки ги по същество в разменна монета за социални помощи. Горното бе във връзка с неработещите мерки за ограничаване на социални придобивки при подобни случаи. Вниманието бе нулево и доколкото имаше прочит, той бе залепен с етикета, как най-добре детето израства в семейна среда. Без даже да се спомене, че на много места тя, семейната среда, изобщо отсъства и заради помощите довчерашните многодетни майки се  бяха преориентирали към категорията  „самотни” такива, а социалните работници, които трябваше да осъществяват контрола попаднаха в  графата на непрестижните професии с нисък материален статус. Днес реалити шоу програми по разни медии, отстояващи преди време правото някои групи хора да съхраняват своите „традиции”, макар те да са в разрез с времето, в което живеем всички заедно, използват израсналите произведения на този либерален подход, за да разсмиват публиката с войнстващата им неграмотност или нахалство. Това за пореден път доказва, че средства вложени в измислени програми или просто потънали в джобовете на няколко хитреци водят само до мултиплицирането на даден проблем.

И, за да не се превърне в български условия идеята за ББД в подобен растеж на грешката, и за да се подпомогне процеса на образование и да се прекъсне този на катунизация, може би трябва да се приеме едно просто правило по нейното прилагане у нас. Право на ББД да има всеки пълнолетен гражданин, притежаващ средно или поне професионално образование. Тук слагам на страна възможността за търговия с дипломи, защото всеки подобен процес може да се контролира при добро желание и опитите за пренебрегване на правилата да се наказват ефективно. По-скоро замествайки различни социални плащания на калпак, ББД ще стане стимул да се разчупи капана на невежеството, превърнал млади хора в скотове с единствени цели в живота да се нахранят, напият и да щракат с пръсти в очакване на поредния наследник. Ако една социална идея се обвърже и със стимула да получиш познания, по-голяма ще е възможността да се поблазниш да живееш сносно с труда си, вместо да повтаряш : „Щом нема работа, ами шъ крадем.” Казано простичко, временно да се откажем от едното „Б”, свързано с безусловността, за да се преодолее скептицизма, породен от възможните негативни явления при внедряването на проекта за ББД.  Така може да се получат и търсените резултати от експеримента с новата социална идея, ако и да не сме като финландците готови за решителни действия в името на социалната справедливост и прогреса. Най-важното обаче е, за проблемите и идеите да говорим открито и да действаме с разум, а не заради неизвестни задкулисни цели, оплетени в мрежата на чужди интереси да кретаме на опашката на онези, към общността, на които на думи сме се присъединили.

03.01.2016г
Йордан Нихризов