КОМУ ПРЕЧИ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА АВТЕНТИЧНА БСДП?
Трудно е днес в медиите да се забележи информация за Българската социалдемократическа партия (БСДП). Още по-невероятно е тя да има обективен характер. Колкото до причините, те не са в липсата на идеи и събития, свързани със социалдемокрацията. Има внесени достатъчно законопроекти, разработени програми, даже беше проведен конгрес, отбелязан с пълно мълчание. Многократно личните копнения или цветущите ругатни на хора от политическата сфера са пълнили цели страници или са били обект на "задълбочен анализ". Причините, очевидно, не са само в "новото време" на пълзяща рекомунизация, прилагаща принципа на мустакатия диктатор: "Има човек - има проблем, няма човек - няма проблем". Генезисът на мълчанието е по-дълбок и твърде отколешен. Българската социалдемократическа партия пречи някому със своето съществуване, пречи още от своето възстановяване, пречи с факта, че упорито отказва да влезе в очертания й коловоз към небитието. Кому се явява трън в петата, не е трудно да се отгатне.
Преди 13 години на 26.11.1989 г. БСДП възстанови публичната си дейност, без за това да бъде калесана от стратезите на "прехода" в БКП. Изплува неочаквано, стана пълноправен член на Социалистическия интернационал и започна да събира невероятно народно одобрение. Тези, които бяха планирани поетапното прерастване на комунистите в социалисти и неокапиталисти, както и новата легитимация на старите кадри пред света, се стреснаха. Операцията с подготвени още по живково време хора накланяше към провал. Тогава копчето бе натиснато и опитните бойци на тихия фронт бързо удържаха решителна победа над демократичния ентусиазъм. БСДП направи рязък завой невовреме, подхлъзна се по надолнището и изпадна вън от значимия политически живот. Важните решения се взимаха в парламента, а там тя нямаше глас. После дойдоха лутанията и противоборството при усилен натиск на БСП, разделил обществото на "леви" и "десни". Обвиненията върху автентичната социалдемокрация се сипеха отвсякъде: "прислужна партия", "агенти на десницата", "измислени социалдемократи", "дървено желязо", "борци за депутатско кюфте" и прочие, и прочие. Всичко това от хора, които надлежно бяха скътали червения си комунистически билет за по-добри времена или официално го бяха "замразили" във фризера и се молеха да не спре тока.
Нещата след 1998 г. изглеждаха безнадеждни за отстояващите своята независимост социалдемократи. БСП намери поддръжници в международен план. Част от ръководството на БСДП подаде на щедрите обещания и след Лесидренско-Солунския процес, макар без юридически права, тръгна да подписва тъй наречената "Нова левица". Събитията от 1948 г. изглеждаха така повторими, че мастити идеолози на БСП вече пренаписваха историята по формулите от книгата "1984 година" на Джордж Оруел. Беше обявен край на 100-годишното идейно противопоставяне на социалисти и социалдемократи, а кохортата от всеотдайни митингуващи бабички с учудване питаше: "Защо ни раздавате тази година сини знамена, другари, нали миналата година веехме червени?"
Изведнъж простите неща взеха пак да стават сложни. Оказа се, че пътят към Социалистическия интернационал, който БСП твърдеше, че е засипан с рози за нея след бляскавата й победа на президентските избори през 2001 г., има и ръбести камъчета. За да влезе БСП като пълноправен член, а не с друг статут в Социалистическия интернационал, БСДП трябва да бъде извадена от там. Не, че не се намират достатъчно поддръжници за такава операция вън от България, но все пак на тях им трябва нещата да изглеждат елегантни, за да не използва друг прецедента утре. Така в действие влиза новия план: "Няма партия БСДП - тя се преименува, а старата изчезна." По този начин с политиката на моркова и тоягата се родиха новите скандали сред хората, които нямат нищо общо с Българската социалдемократическа партия (БСДП), но се блъскат на опашката да изтъргуват марката. По тази причина вече година и половина в контролираните медии е в сила максимата: "За БСДП по-добре нищо, отколкото каквото и да било." Само случаен провинциален кореспондент да въздъхне на ухо: "Какво да правя? Ако пиша за вас ще си изям хляба." - и то не като теза, а като оправдание пред самия себе си.
"В какво време живеем?" - ще попита някой. Отговорът е прост: "В "новото време", с което реализираме мечтите на тяхното "светло бъдеще". Дали ще успеем да преборим този "нов морал" зависи от нас социалдемократите. Зависи от всички, не разяждани от лични амбиции за дребни победи, а обединени от волята да променим бъдещето - своето и на нашата родина, да построим един по-добър свят за хората в България.



08.10.2002 г., ПРЕДСЕДАТЕЛ БСДП:
София /Йордан Нихризов/