РЕФОРМИ С ЛЕНИНСКА СТЪПКА

Повече от десетилетие у нас има две медийни дъвки. Първата е, че  партийната система е отживяла времето си и генерира корупция, причини налагащи да бъде заместена от структури на гражданското общество и втората, как това същото гражданско общество е заспало и апатично, поради което нещата се случват пред очите му, но по порочен начин. Изводът - държавата трябва да се реформира!  От тук насетне погледите се разделят, а фокуса на промяната се определя, съобразно личния интерес  на кандидатреформаторите.

В последно време даже се симулират бурни обществени нагласи по разни теми, зад които ярко прозират корпоративни щения. Граждани изведнъж се „самоорганизират” и накичени с добре изписани плакати блокират кръстовища и се перчат пред телевизионните камери. Нищо лошо, всеки има право да отстоява своите права и да изкаже публично мнение. Да, ама не, както би казал покойният журналист Петко Бочаров. Защото се оказва, че в голяма част от случаите протестиращите не само не знаят каузата, която защитават, но и дори какво са им изписали на трансперантите  полуанонимните им организатори. Така в България изгря фигурата на протестъра – дума станала синоним за участници в шумни, ала тихо спонсорирани масови мероприятия. Затова пък услужливите медии раздухват новината, а предварително приготвени тролове я мултиплицират в социалните мрежи.” Ето гражданското общество у нас се събуди!”- повтарят неистово те. „Хората искат промяна!”. Нищо, че там някой от организаторите на протестното събитие е изразил скромното си мнение, виждайки реформата като връщане на „старото положение”. Нали има максима, как новостта била добре забравеното старо. Следват по рецепта щипка радикализъм, две лъжички патриотарство, парадно самочувствие и старата манджа е готова за сервиране на масата на притежателите на членски карти от клуб „Къса памет”. Само не трябва да се изпусне момента, за да се гарнира с някоя реална или виртуална заплаха или международен конфликт.

Така до вчера болеехме да станем член на Европейския съюз и бяхме ядосани, че не ни приемали в Шенгенското пространство. Днес яростни гласове искат да напуснем въпросния съюз и представяйки се за националисти, веят чужди байраци по митингите си. Само преди години млади мъже говореха за загубеното време в казармата и пееха:”Уволнение ти си нашето спасение!” Сега вече упорито се обработва обществото за връщане на наборната служба, без естествено някой да се замисли какъв ще е реалния ефект от това действие по отношение на отбранителните способности на страната. Кой да ти разсъждава, че военната техника е отишла далеч напред и за месец – два тя едва ли може да се изучи, още повече от необразовани хора, към които с възпитателна цел е насочено мероприятието. И накрая черешката на тортата от последните седмици – да възстановим доброволните отряди. Целта естествено е благородна, да опазим родните граници от неканени пришълци, защото държавата не може да се справи със своите функции.

Да естествено, държавата, която от една страна протестиращите атакуват, понеже пречела и тънела в корупция и бюрокрация трябва да бъде променена, но въпросът е с какъв тип държава. Парламентарната демокрация, към която се стремяхме в тоталитарните години вече е факт, скрепен с Конституция. Очевидно обаче тя е неудобна за тези, които от бившата номенклатура, израснаха в днешната олигархия. Те вече не са комунисти, а капиталисти с крайни либерални  „възгледи”. Схемата на „Спасителя”, зад който застават обръчи от фирми и интереси, пробутвана успешно от две десетилетия все още работи в масовото обществено съзнание, пристрастено към чалга културата, но не предизвиква раншния ентусиазъм. Недоволството от правоохранителните органи предизвиква трусове, дори в техните редици. Задкулисните групировки вече се чувстват силни  и безнаказани с възможност за подменят самата държава. Така към световната война с тероризма се прибавя и нашата  местна битка. Воюва се за всичко, за богатство, за религия, за ценности, за паркомясто, за предимство на пътя. Както би казал преди век Владимир Илич Ленин - има необходимата революционна обстановка за промяна. Криза във върховете и криза в низините.

Разбира се идеи не липсват и всички те се тиражират в една посока – парламентарната демокрация е негодна за нашите условия и трябва да си иде. „Парламента е ненужен – там са хрантутници! Да намалим драстично броя на тези некадърници, защото ще ни е по-евтино!” – набиват от едната страна.”Нужна е здрава ръка, която да носи отговорност и да е овластена да взема решения!”- навиват от другата. „Защо ни е изобщо парламент, ние сме за пряка демокрация. Държавните институции са хранилка на чиновници – искаме гражданско управление и контрол!”- скандират трети, без да са наясно какво изобщо  е това тяхно творение. Целта е ясна и тя е формулирана преди 100 години от същия този Владимир Ленин с простичкия лозунг „Вся власть советам!” Е, в нашия случай думичката „съвети” е необходимо да се замени с „нашия икономически кръг”, „компания” ,”корпорация” и прочие.

А до този момент трябва да организираме нашите момчета, да изчистим имиджа им, да им дадем статут, който общественото мнение с възторг ще възприеме. Не, те няма да се впускат срещу битовата престъпност, защото са си част от нея, а ще имат високи патриотични цели, но не ще да ги закопчават по пътищата, че нерагламентирано са набили някого. Къде ще останат тогава функциите на държавата и нейните служители?  Ами те ще протестират за заплащане, за пенсионни права, за условия на труд. Та нали са елемент от онази прогнила държава, която трябва да се реформира. Щом медиите са под контрол никой няма да протестира. Нима не помним ентусиазираните митинги на трудещите се след  09.09.1944 г. които бяха готови да поискат смърт за всеки, който им бе посочен за враг. А после настана великия рахат – Политбюро и Централния комитет  на нашата Партия смениха държавата и никой не смееше да гъкне. Какво е важно днес за хората – това, което се случило или това, което са им показали на екрана и са им организирали масово одобрение в социалните мрежи? Някои щели да кажат, че сме се реформирали с ленинска стъпка – крачка напред, две крачки назад. Какво значение има, щом мигом можем да се оправдаем, че такова е времето? Нима този номер не мина вече и даже даде положителен ефект. Днес просто носталгиците ще въздъхнат с облекчение, а  непомнещите тези времена ще видят радикална промяна и действие. Важното е, когато колелото на историята се върти, да се съхраниш на върха.

Да, пламенните защитници на подобни промени и почитателите на силната ръка на „Спасителя” няма да се сетят нито как се родила съветската власт в Русия, нито как Ваймарската република била заменена от Третия райх. Те няма да разберат, че парламентарната демокрация е скъпа, но света не е измислил нещо по добро, защото най-евтините и ефектни неща в обществен план излизат после твърде солени. За да го направят е нужно да се опрат на традицията, на принципите за свобода и справедливост, а не на стремежа за лично облагодетелстване или уреждане. За това обаче е необходим разум, не голи емоции, а  той за съжаление е най-дефицитната стока в днешния преходен период. И докато пътя на нашите реформи продължава в поетата посока, може да открием в един миг, че сме по-близко до миналото, отколкото до бленуваното бъдеще. Стига да не се оказало фатално късно.

14.04.2016 г.
Йордан Нихризов