КОАЛИЦИЯ, ОПРЯНА НА  РАЗУМА МОЖЕ ДА ОТВОРИ НОВИ ХОРИЗОНТИ ПРЕД НАШИЯ НАРОД

На 25.06.2016 г. в гр. София се проведе конференция, организирана от партия „Българска социалдемокрация”. Темата бе свързана с дискусия за възможните подходи за издигане или подкрепа на единна кандидатура в предстоящите президентски избори от формации със социалдемократически профил. Сред официалните гости на  конференцията бяха председателятна БСДП Йордан Нихризов и председателят на клуб „Социалдемократ” Емил Емилов.

Основните насоки в техните изказвания пред форума бяха следните:
Йордан Нихризов:
„Уважаеми участници в настоящата конференция, благодаря на вас и на г-н Томов за поканата да изложа пред вас вижданията на Българската социалдемократическа партия по разглежданата тематика. Тя включва, както чух от встъпителния доклад две теми. Първата е свързана със социалдемокрацията, а втората с профила на бъдещата президентска кандидатура. Ще бъда максимално откровен, защото не търся аплодисменти, тъй като не сме на митинг или на предизборно събрание.

По първата тема. В България социалдемократическите идеи имат корени и традиции. Тази година се навършват 125 години от основаването на БСДП. Социалдемокрацията  е била в управлението у нас в твърди кратки периоди, но има огромни заслуги за нейното развитие в социалната област. По времето, когато министър на труда е бил Янко Сакъзов във второто десетилетие на ХХ- ти век, тя е една от първите страни въвела 8 часовия работен ден. През 20-те и 30-те години социалдемократите изграждат солидарни структури в икономиката на България, кооперации, популярни банки, осигурителни дружества, които спомагат страната не само да преодолее първата световна икономическа криза без огромни трусове, но и да се мери по степен на организирани кооперативи с Дания. Това е на лице, въпреки двете национални катастрофи, преживени преди и след Първата световна война. В края на 40-те години на всички тези постижения се туря кръст.

След края на тоталитарната диктатура през 1989 г. БСДП се бори за нов справедлив  път на развитие. Работи за приемане на нова демократична конституция. Емоциите в обществото обаче надделяват и с тях начева делението на леви и десни и борбата за надмощие във властта. Резултатът е, че бившата номенклатура в прехода се превърна в днешната олигархия.
БСДП е изтикана в ъгъла с насмешки за дървено желязо и архаични виждания. Атакувана от вън и от вътре от „грижовни конкуренти”, заради„пагубно сътрудничество с десница” и прочие. През социалдемокрацията прелитаха, отлитаха и отново кацаха различни лидери и сдружения, които я разглеждаха като временен приют за своите амбиции. Днес на социалдемокрацията у нас не е необходимо възкресение, защото тя е жива и е близка до разбиранията на нашия народ. Нужно е да се спре да бъде мачкана и убивана, да се покриват нейните идеи с медийна пелена.
БСДП от 10 години предлага законопроекти в социалната сфера. Изменение в закона за облагане доходите на физическите лица, който не е плосък данък, а просто вариант на Османския десятък. Предлага административна реформа с въвеждане на второ ниво на самоуправление, което го има в конституцията. Имаме конкретни предложение за съдебна реформа. Предлагаме изменение в избирателната система с въвеждане при парламентарни избори централна пропорционално –преференциална система, в която България да бъде един избирателен район. Кой е чул за тези предложения? Единици, които са присъствали на срещите ни.

Най-големите страхове на покойния д-р Атанас Москов се сбъднаха. Нашето общество се комерсиализира. Изборите се печелят с пари. Дори протестите станаха платени. Протестиращите не знаят каузата, която защитават, но са на ясно колко ще вземат за това.

В тази ситуация предстоят избори и сега по втория въпрос за профила на президентската кандидатура.  В момента за решаването на проблемите в нашето общество се оформят три тези, обслужващи най-вече олигархията.

Първата твърди, че демокрацията е много скъпа и трябва да спестим пари като намалим представителността в институциите. Никой не мисли, че това е крачка към миналото, когато си имахме една партия и тя бе конституционно утвърдена. Вторите развяват байряка на някаква пряка демокрация, дето я няма нийде по света. Граждански сдружения, които основно ще контролирали, неизвестно как и от кого избрани органи и безкрайна поредица от референдуми. Третите са най-опасни. Те търсят ликвидиране на парламентарната република и превръщането и в президентска, чрез усилване правата и пълномощията на държавния глава. Представят го като добрия цар, който ще се справи с лошите. Такъв държавен глава, човек от народа вече имахме и той знаеше кога да се сниши и кога да се изпъчи.

В този смисъл първото изискване към бъдещия кандидат за президент е да спазва своите задължения спрямо конституцията, а не да иска да я променя, за да се превърне постепенно в цар.
Второто важно условие е бъдещия президент да е политическа фигура, а не представител на нечии бизнес интереси. Много труден въпрос, понеже у нас опита да се изгради политическа класа,  бе осмян и убит в зародиш. Тази класа, тези фигури, които да осъществяват разумния баланс между интересите на труда и капитала, между отделните икономически субекти ги няма, защото някои рекоха, че хора, които не са направили една къщичка за птички не можели да пишат правила. Така се появиха лобистките среди в законодателството и наченаха лобистките закони. Помня добре, че Правилника на 38-то Народно събрание предвиждаше депутата да бъде само и единствено депутат и можеше единствено да преподава на студенти. Сетне наченаха изключенията, за адвокати, за артисти, докато нещата добиха днешния си вид, когато бизнеса може директно да си пише правилата без да се притеснява и търси посредници.
Значи второто главно условие е бъдещия президент да бъде равноотдалечен от разни лобистки групи и тук идва третото условие. Президента трябва да разбира от политика, тоест да има някакви идейни възгледи, дистанциращи го от стандартните за пари и власт.

Той трябва да е европеец по своите разбирания и да отстоява този път на развитие. Понеже България отдавна не е на кръстопът. Ние избрахме своя посока към Обединена Европа и е нужно да защитаваме своите приоритети в ЕС. Всякакви други уклони в лицето на бъдещия президент само ще увеличават вътрешните противоречия и лутането на хората за правдата у нас. Всяка крачка в страни, фактически ще бъде крачка назад към миналото. Европа е водещата в отстояването на ценностите на нашата цивилизация. Тук няма смъртно наказание, утвърждава се равенството между половете, даже си пробиват път идеи за социалния статус на европееца, тъй наречения Безусловен базов доход.
И сега четвъртото. В българската политика се напълни с Кирякстефчовци. Те мислят не за националните интереси, а за личното устройване някъде, след като престанат да се занимават активно с политика у нас. Така се нароиха русофили и русофоби. Парадоксалното е може би това, че тези които най-усърдно някога се кланяха на Изток, сега дваж по-усърдно се кланят на Запад. Значи четвъртото условие е президента да е преди всичко българофил. Имаме вече достатъчно националисти, които вдигат лозунги под чужди байряци.
Има и едно пето условие, което не е маловажно. Кандидатът да има добра обща култура. Да не мести например Мианмар в Африка или Сиатъл в Австралия. Да не бърка Робеспиер с Робин Худ. Вярно, на тези, които не знаят какво означават въпросните имена ще им е все едно, но има една малка част, за която ще е обидно да ги представлява такъв човек от народа. Защото президента представлява не само себе си, а цялата нация пред света.

Накрая ще завърша  с предложение за възможна посока на обединителните процеси. В България има традиционни идеи и техни политически представители: земеделска, демократическа, социалдемократическа. Обединението на традициите може да стане на основата на разума. Понеже днес у нас властват емоциите и разделението. Една коалиция на разума, победила емоциите би могла да даде нови хоризонти пред България и нейния народ. Това е нашето виждане в БСДП по темите на конференцията, което бях длъжен да представя пред вас. Благодаря за вашето внимание!”

Емил Емилов – председател на клуб „Социалдемократ” сподели следното:
„Благодаря на г-н Томов за поканата. Мисля, че това е правилна стъпка в посоката, която върви БСДП и Клуб СОЦИАЛДЕМОКРАТ, и която ще засегна в изказването си.
Искам да изкажа радостта си от това, че виждам в залата толкова  хора, поддържащи социалдемократическата идея.

Социалдемокрация. Социалдемокрацията няма нужда от възраждане, както твърдят някои. През последната година се срещнах в български граждани от всички прослойки на нашето общество – строители, земеделци, артисти, режисьори, юристи и повярвайте, в техните очи, в душите им, в исканията и позициите им, аз видях социалдемократи.Защо ли? Защото българският народ отдавна вече знае, че е лъган и ограбван и от нас зависи да дефинираме идеята за социалдемокрацията, която е в душите и мислите на хората. А бившите комунисти,а знаете, че бивши няма и бившите агенти на ДС, а знаете, че бивши няма, нарекоха преход,  едно 26 годишно преструктуриране на България  в своя полза. С лекота продадоха  държавата на себе си,  лобираха в икономическия и дори политическия сектор и създадоха олигархията. А от СВОБОДА, СПРАВЕДЛИВОСТ и СОЛИДАРНОСТ вече ,,никой’’ няма нужда, защото ако има свобода няма да има роби. Ако има справедливост, ще трябва да има и достойно заплащане, а ако има солидарност, няма да съществува олигархия. Просто е и затова социалдемокрацията е забутана в задния двор на българската политика.

Дълбоко и искрено вярвам, че в годината в която се навършват 125 години от създаването на  БСДП,  чийто продължител и правоприемник днес е партията  с председател г-н Йордан Нихризов, всички лидери на социалдемократически палтии и движения трябва да преодолеем своите комплекси, да надмогнем егото си, и намерим сили да седнем на една кръгла маса и се обединим,  около общи цели и задачи в името на България. Мисля, че е настъпил момента да създадем единен и стабилен социалдемократически блок, който  подкрепен от традиционни и демократични български партии, да заеме своето заслужено място в управлението на страната. Клуб СОЦИАЛДЕМОКРАТ е създаден точно с такава цел и се надявам в най - близко бъдеще, да успеем да се консолидираме.

Тук стигам и до темата за това, какъв трябва да бъде кандидатът за президент на социалдемократическото общество?
Надпартийна национална фигура независима от политическия октопод на комунизма и икономическите лобита. Добър човек,  дипломат и  политик с чисти, български интереси и не на последно място българофил. Личност със  силни дясна и лява ръка, защото в противен случай влиза в категорията инвалид. Българин със силно изразени интелектуални качества, мислещ еднакво добре с лявото и дясното си полукълбо, за да не ни представлява полуидиот – марионетка, кукла на конци управлявана умело от задкулисието. Президентът на Република България трябва да е достоен човек, представляващ хора с достойнство. Благодаря за вниманието!”

„