ЗАКОНЪТ ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ ПРИ ФАЛИТ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА, ПЕДЛОЖЕН ОТ БСДП, БЕ ПРИЕТ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ ОТ ПАРЛАМЕНТА
На 5.11.2003 г. Народното събрание прие на І-во четене внесеният от Йордан Нихризов - председател на БСДП, Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Макар и съпроводен с твърде особени обстоятелства при неговото гласуване (Законът бе внесен по реда на чл.40, ал.7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, определящ правото на опозицията да участва в съставянето на дневния ред на всяко първо пленарно заседание на месеца), фактът на приемането остана встрани от вниманието на доста влиятелни медии, които или го премълчаха, или отбелязаха, че се чака подобен правителствен законопроект. А поводи за коментари по темата имаше достатъчно, защото в подкрепа на закона гласуваха 105 депутати (освен тези от ПС на ОДС, още от БСП, Движение "Оборище", "Партията на жените" и независимите депутати), един бе против, а 97 от НДСВ и ДПС се въздържаха.
Проектът беше внесен от Нихризов преди повече от година на 16.07.2002 г., като в мотивите изрично се отбелязваше, че той е плод на сътрудничеството на експерти на КНСБ и БСДП. Още тогава правителството съобщи, че до края на годината ще изготви свой вариант, но такъв така и не се появи. След шест месеца, през януари 2003 г., по настояване на ПС на ОДС Комисията по труда и социалната политика все пак го включи в дневния си ред, ала отложи разглеждането по същество след твърдото обещание на представителите на правителството да внесат до два месеца законопроект по темата в Народното събрание. Разбира се, при оценката бе отчетено, че такъв закон е нужен, защото в страната има огромно количество неплатени задължения към работниците (по данни от 2001 г. над 135 млн.лв.) и че приемането трябва да стане час по-скоро, тъй като предвидения в закона Гаранционен фонд може да сработи едва 10-12 месеца след неговото влизане в сила. Освен всичко друго подобна законодателна инициатива се изисква и по линията на нашето присъединяване към Европейския съюз и във връзка с ратифицираната от България Европейска социална харта и предстоящото ратифициране на Конвенция 173 на МОТ.
Думите се оказаха едно, а делата на управляващите - друго. Датата 17.04.2003 г., предвидена в актуализираната правителствена програма, отлетя, а прословутата работна група по изготвяне на алтернативния законопроект така и не бе сформирана. На Първомайския митинг в гр.Перник от името на БСДП Нихризов обеща, че ще вкарва предложение внесеният от него законопроект да бъде гледан в пленарна зала всяка нова седмица и заедно с Росица Тоткова удържа на дадената дума. Тази масирана атака също остана встрани от медийния интерес, но доведе до това в края на месец юли 2003 г. правителството все пак да сформира екип, който за съжаление преди ваканцията стигна едва до чл.3.
В акцията по въпроса се включиха и синдикатите от КНСБ. Те поставиха закона сред исканията си към правителството, редом с другия предложен законопроект от Нихризов . измененията в ГПК, който вече бе приет през месец май 2003 г. на първо четене, ала кротко отлежаваше в Правната комисия на парламента. На митинга в гр.Стара Загора, където КНСБ сложи началото на есенните протести, от името на БСДП Нихризов отново потвърди, че акцията по проправяне на пътя на законопроекта ще продължи и изпълни обещанието си, въпреки многозначителните съвети от разни страни, че сега не му е времето.
С желание или не за управляващите след заседанието на 5.11.2003 г. не остава много място за маневри, защото принципите на закона вече бяха приети. С това се отвори възможността за изграждане на Гаранционен фонд, който да гарантира до три брутни възнаграждения на работници от предприятия, обявени във фалит, които е са заработили, но работодателят не им е изплатил. Изискването към тях е да са работили поне шест месеца в съответното предприятие преди датата на откриване производство по несъстоятелност. Претенции за изплащане на възнаграждение по този ред могат да предявят и тези, които не получават своето възнаграждение въпреки, че предприятието им не е обявено в процедура по несъстоятелност. Законът ще действа за бъдещи периоди след формирането на Гаранционния фонд, чиито вноски от страна на работодателя са до 0,5 % от брутното трудово възнаграждение и се определят ежегодно със Закона за държавния бюджет.
Все пак управляващите успяха да прокарат тезата си за бавене приемането на закона, удължавайки на последващото заседание срока за предложения между І-во и ІІ-ро четене с три седмици. Така реална остава опасността Законът за държавния бюджет 2004 г. да бъде приет без да се третира Закона за гарантираните вземания. С този акт влизането на последния в реално действие ще се забави с още една година и резултат от неговите норми ще има едва в края на 2005 г. - началото на 2006 г.
Въпреки всичко с приемането на І-во четене на законопроекта за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, БСДП извоюва крупна победа по пътя на решаването на важен социален проблем. Макар с условия на опозиция за година и половина това е третия закон (след приемането измененията в Търговския закон и ГПК), предложен от партията и приет от Народното събрание по проблема за облекчаване възможността трудовите хора да получат своите заработени, но неизплатени заплати. Една ползотворна съвместна работа с КНСБ в законодателната дейност, която БСДП възнамерява да продължи и в бъдеще.


ПРЕСЦЕНТЪР НА БСДП