БСДП и ПП"Воля" със споразумение и как реагират пристрастните медии

След подписаното между БСДП и ПП ”Воля” споразумение за партньорство, в Интернет се появиха анонимни коментари, както е модно да се казва сега, с хейтърски оттенък. Преди години ги наричаха просто злобни пасквили, но в днешните дни, когато мекотата в изказа и в китката взема връх, ще оставя актуалния жаргонен термин по въпроса. Наред с това към стари писания се добавиха нови постинги, които трябваше да подкрепят отрицателното отношение на неизвестните автори по темата. Предвид на факта, че единствената отсъстваща информация е тази за същността на породилото „негативно обществено отношение” въпросно споразумение, си разрешавам да събера на едно място двете теми, използвайки част от хейтърските писания. И да се пошегувам с персоналните изводи на хибридните коментатори, разбира се, без капка злоба. Затова озаглавих своя материал така:

УРА! ВЕЧЕ СЪМ ОЛИГАРХ И СЯДАМ ДА СИ ЧАКАМ МИЛИОНИТЕ

Тъкмо във времето, когато зимата напомни за своето приближаване с първия сняг, отварям безкрайните дебри на Интернет и се натъквам на нещо съгреваещо. В електронен сайт на някаква агенция „Би нюз” под подобие на рубрика, именувана „Десни” олигарси” се мъдри материал със сложното заглавие „Марешки се коалира с Кавачки, първо с Нихризов”. Докато се опитам да осмисля енигматичния изказ, успявам да прочета цялото съдържание. А вътре се разхожда кой ли не, та даже предадения от съратници Бареков.

Намирам обаче къде минава „тънката червена линия”, предизвикала писанието. На 16.11.2017 г. между БСДП и ПП ”Воля” бе подписано споразумение за партньорство, което е оформило нечий гняв, че социалдемократите са излезли от предначертания им от вездесъщите кроячи на съдби път. Разбира се, всеки нормален човек у нас, извън кръга на 80-те процента дебили по оценката на проф. Иво Христов знае, че да вкараш законодателна инициатива в Народното събрание е нужно да я представи депутат. Иначе можеш да имаш прекрасни идеи и да ги споделяш с приятели в кръчмата на маса.

ПП ”Воля” е парламентарно представена партия и споразумението за партньорство, в което е изразено желанието на двете страни да си сътрудничат, изрежда единадесет приоритета, сред които са утвърждаване на демократичните свободи и социалната отговорност, стимулиране на пазарната икономика и инвестиционния климат, ефективна реформа в съдебната система, достъпно и качествено здравеопазване, развитие на образованието и културата, като елементи на националната идентичност и сигурност и други. Най-вероятно дразнение е предизвикал пасажа, в който се посочва, че „като партии с проевропейска ориентация партньорите не виждат изхода от настоящата ситуация в търсене на нови врагове и популистка надпревара, а в изграждането на алтернатива на порочното статукво, опряна на принципите за свобода, демокрация и справедливост.”  И как да е иначе, когато тези понятия отдавна са обсебени от среди, свикнали да налагат своето мнение по темата без да се свенят от методите. Защото пътят за тях е бил винаги един, този по който те крачат най-отпред, независимо накъде.

Сега идва ред да сторя лек анализ на въпросния анонимен материал в „Би нюз”. Това, което назовах рубрика е изписано в червено, а десни стои в кавички. Макар, че олигарсите по дефиниция са си „десни”, тук е трябвало изглежда да се подчертае разликата между добрите и лошите „десни”. За заглавието един Марешки не стига. Все пак вече е отразявано, как той започва политическата си кариера като общински съветник от БСДП във Варна. За да се обоснове олигархическия корен е повикан на помощ Ковачки, тъй като популярния в тази област Пеевски не върши работа. Естествено елегантно е намекнато, как отношение към споразумението има само председателя на БСДП Нихризов, разбирай в партията хората мислят по друг начин и не одобряват случилото се. Римското правило „Разделяй и владей” наднича скромно зад завесата. На яве излиза обаче друг момент, в страни от настоящата темата. Разнася се мъглата около въпроса, защо в последния момент бе провалено предизборното споразумение ОДЦ от 2016 г., в което освен парламентарния тогава БДЦ влизаха още РДП, Обединени земеделци, БСДП и ред други центристки партии. За да цъфне и се курдиса на финала, ни в клин, ни в ръкав, името на „измамения” честен боец за правда Николай Бареков. Разбира се, целия този тюрлюгювеч е забъркан, с цел да представи моя милост - Йордан Нихризов като част от олигархически кръг, в който плувам като в свои води. Ура! Уредих се най-подир.

Да, ама не! Олигарсите не се пръкват без нужното подадине, без дълбоки корени. Една лека разходка в Интернет и те, предпоставките, също могат да бъдат открити от търсещ човек. В друг материал от Антон Тодоров „Справедливостта изисква СДС и ДСБ да останат извън парламента”,  пак  на някакъв „нюз”, ама наречен „Фрог”, както и в коментарите под него, се отваря прозорец към генезиса.

В Стара Загора, повлечен от местния лидер на БСДП Недялко Ангелов съм станал партньор още през 1999 г. с червения кмет Евгений Желев. Отдолу пък анонимен автор е установил, че това е естествено, защото до 1990 г. баща ми бил юрист и партиен секретар на завод „Болшевик” в Габрово. И в двете писания е правдата е около 1 процент и се състои в това, че баща ми е работил като юрисконсулт във въпросното предприятие и че местната организация на БСДП подкрепи независимия кандидат за кмет д-р Желев. Останалите 99% се съдържат в неизказаната истина, че по същото време БСП имаше свой кандидат за кмет.  А загубилия надпреварата представител на СДС пък, се оказа същевременно сътрудник на ДС.  Що се отнася за покойния ми баща, същия бе отстранен след събитията в Чехословакия през  есента на 1968 г. от длъжността „временно изпълняващ” зам. директор на „Материално снабдяване” Габрово с орден ІІІ-та степен в ръцете, за постигнатите успехи на предприятието, именно защото не бе член на Партията и имаше близки отношения с хора с лош социален произход  /майка ми/. Но както се казва, да опаковаш в едно откровени лъжи с полуистини си е стар специалитет на „принципни хора” хора  от миналото. То ако още малко се бях поровил щях да идентифицирам и поименно, авторите болшевики, боядисани в синьо и застанали в сянката от дясно, ама тогава язък им за специализираното образование, добито по наши и чужди земи.

Та, като са казали въпросните анонимни другари „А” и са ме вкарали сред олигархията, смятам, че е редно да рекат и „Б” и да ми донесат парите. Така де, иначе ще ми се появи имидж на менте олигарх. За улеснение мога да открия банкова сметка, но предпочитам трите метода на доставка, популярни в годините на началното превъртане на капитала: „Кеш”, „В брой” и „На ръка”. Някак по -достоверно ще бъде и по-автентично, мисля си. Вече съм седнал и си чакам милионите. Стоплихте ми душата уважаеми творци на манипулацията. А докато ме възрадвате с първите суми, ви препоръчвам творението си - романа-антиутопия „56-а година”. В него нагледно ще се запознаете, че това, срещу което цял живот се боря, е голямата ви мечта – превръщането на държава в „автентично дясната” Корпоративна Република България.

Благодаря на всички драскачи по темата, поставили ме в редиците на олигархията. Уверявам ви, развеселихте ме с писанията си. А както казват, смехът бил здраве.

20.11.2017 г.                                                  
Написа искрено и лично Йордан Нихризов