Петдесет години от кончината на д-р Георги Петков

На 26 април 2018 г. се навършват 50 години от деня в който един български политик и убеден борец срещу комунистическия тоталитаризъм напусна този свят. Въпреки промените в България след  1989 г. неговото име и дело продължава да бъде покрито с мълчание от страна на историци и медии. Защо упорито се търси тази забрава? Понеже той е неудобен за мнозината „преродили се” от яростни  болшевики в неокапиталисти, а разгласена дейността му може да развали европейския имидж на преименуваната бивша комунистическа партия.

Фабрикант-индустриалец, ала социалдемократ. Политик със социални възгледи, но с произход семейство на търговци, доктор по икономика и преподавател в университета в гр. Варна. Следвал и защитил докторантура в Германия и в същото време човек с демократични виждания некриещ антихитлеровите си позиции. След 09.09.1944 г. той не тръгва с Отечествения фронт, а начева борба с надигащата се червена диктатура. Депутат от Обединената опозиция /БЗНС – БРСДП(о)/  в VІІ-то Велико народно събрание, който успява да избяга от терора и възстановява социалдемократическата партия в изгнание, като става съучредител на Социалдемократическия интернационал и негов представител за поробените народи от Източна Европа в ООН.

Такава биография никой научен работник, лакей с трудове единствено в областта на „научния комунизъм” няма как да промотира. Затова името на социалдемократа д-р Георги Петков е преднамерено турено на рафта на забравата, с надеждата в информационната ера то да бъде затиснато от рекламата на съименници спортисти, артисти, художници, коафьори, бизнесмени и даже бандити. Към дейността на политика – социалдемократ  прояви обаче интерес един литературен критик, с който ги свързват корените от областта на старата българска столица Велико Търново. В памет на д-р Георги Петков ви представяме онова, което написа за него Борислав Гърдев, на когото поднасяме най-искрени благодарности за сътрудничеството.

Достоен политик и гражданин на България

На 26 април се навършват 50 години от смъртта на видния социалдемократ и борец срещу комунистическата диктатура д – р Георги Петков Георгиев.
Днес името му малко говори на читателите, смятащи, че идеите на социалната демокрация са отживелица или нямат почва за приложение у нас.
Д – р Георги Петков се ражда на 13 февруари 1885 г. в Търново в търговско семейство.

Учи до седми клас в родния си град, а средно образование завършва в Свищов, в престижната търговска гимназия.
Висше образование получава в Ернлаген , Германия с титлата „доктор на икономическите науки“.

Увлича се от социалдемократическите идеи още от ученическата скамейка, а завръщайки се в България става свидетел на голямото разцепление в БРСДП на 6 юли 1903 г., заставайки твърдо на позицията на „широките социалисти“.
До Балканската война основава две фабрики, чрез които подпомага политическата си дейност като ръководител на търновската социалдемократическа организация, между 1910 и 1912 г. преподава във вечерния Народен университет в ж. п. секцията в Горна Оряховица.

Активно участва в железничарската стачка между 24 декември 1919 и 17 февруари 1920 г.,за което е арестуван от правителството на Стамболийски.
От 1922 г. е преподавател във висшето търговско училище във Варна.

Петков сътрудничи на социалдемократическия печат –„Народ“, „Епоха“, „Дъга“, създава научни трудове в областта на финансите, политикономията и кооперативното дело.
В годините на Втората световна война , ако и да е германофил, остава убеден привърженик на демокрацията, вярващ в победата над хитлеристка Германия.

Превратът на 9 септември 1944 г. разкрива широки перспективи пред Петков, тъй като неговата партия е в коалицията ОФ.Д – р Петков е определен за главен секретар на Министерството на търговията и промишлеността.
Той не се колебае и отказва сътрудничество с комунистите.

Нещо повече – сред първите е , които искат партията да напусне правителството на Кимон Георгиев.
На 8 ноември 1944 г. е избран за член на ЦК на БРСДП.

Комунистите не му прощават и го отстраняват от Варненския университет.
Семеен, оженен за д – р Цанка Бобева, родом от Севлиево, Петков се включва активно в политическата борба и се кандидатира за депутат от Обединената опозиция във Варна на изборите на 27 октомври 1946 г.
На 21 октомври с. г. произнася пламенна реч, от която струи трогателна увереност в правотата на защитаваната  кауза- „ние знаем, че отстояваме съдбините на България, но там отвисоко казват, че няма буря под  българското небе, която да помете ОФ. Българският народ не ще дойде с буря, той ще дойде с нещо по – страшно, това е неговата бюлетина с белия цвят. С тази бюлетина съзнателният български гражданин… ще помете без остатък ОФ.“
Като народен представител в 6 ВНС остро критикува комунистическите ръководители Димитров и Югов , както и предложената за обсъждане конституция, станала известна по късно като Димитровска, приета на 4 декември 1947 г.
По време на пренията на 15 януари 1947 г. той публикува в „Свободен народ“ статията „Правото на труд“, в която посочва – „За просветения и издигнат гражданин трудът не е дълг  (както ще се твърди в новата ни конституция – б. м.), а право.“

След разгрома на демократичната опозиция  - за социалдемократите около Коста Лулчев тя е факт към 22 октомври 1947 г. - пред Петков остава само пътя на борбата, която неминуемо ще завърши със затвор или разстрел.
Той обаче успява да попадне в  Цариград по един зрелищен и невероятен начин, достоен за филм – случайно се оказва в самолета, отвлечен от полковник Михалакиев на 30 юни 1948 г. и така се отскубва от лапите на ДС.
Михалакиев е патриот и бивш царски офицер. Той се принуждава да действа екстремно заради дъщеря си, за да й осигури образование и добро положение в обществото в Италия.
Затова отвлича пътнически самолет, летящ по линията Варна – Бургас – София, в който е и Петков и заповядва курс към Турция.
Главният пилот Борис Ганев му отказва, поради което той , заедно с радиста Недялко Недялков, са убити.

Действията на полковника разделят  пасажерите на две групи. Част от тях – противниците на властта у нас, го акламират, другите протестират. Типично по български двете групи се сбиват на летището в Йешилкьой, близо до Сан Стефана пред очите на 300 души военни, журналисти и официални лица.
Ако и да е все още действащ депутат вбесените копои на властта на 2 юли 1948 г. съставят протокол – опис на имуществото му на ул.“Войнишка“ №9 в гр. Варна.
Именно в старата османска столица, след като обстойно е разпитан от турските власти, научава за присъдата,  под №  978А  от 16 ноември  1948 г.,която съдебен състав с председател Константин Унджиев, решил вече съдбата на Никола Петков, му е произнесъл – доживотен строг тъмничен затвор.

Георги Петков се прехвърля от Цариград в Париж на 18 ноември 1948 г. със съдействието на Леон Блум, бивш социалистически премиер на Франция.
С пристигането си става член на комитета „Свободна и независима България“ на Г. М. Димитров.
В началото на 1949 г. д – р Петков възстановява БРСДП ( о ) в изгнание и с негова помощ тя става пълноправен член на Социалистическия интернационал.
На 4 и 5 юни 1949 г. в Лондон се учредява социалистически съюз на страните от Централна и Източна Европа. На форума д – р Г. Петков присъства като български представител и е избран в изпълнителния комитет на съюза.
През 1952 г. е вече в САЩ като представител на Социнтерна и на Събранието на поробените от комунизма европейски народи към ООН.
Подпомага дейността на д – р Георги Михайлов Димитров, продължава борбата срещу съветското господство в Източна Европа, възстановява вестник „Свободен народ“ през 1955 г., от страниците на който продължава да воюва срещу комунистическите властолюбци.

Характерна е неговата статия,“Комунизмът е в отстъпление“, публикувана на 2 февруари 1968 г. в бр.43 .
В нея пророчески посочва – „Комунизмът е в тежка вътрешна криза на стопанска почва, изразена в противоречието между стопанските форми на централизъм и политическия живот. Първите са станали пречка за по – нататъшното нормално развитие на политическите отношения. Десетилетни усилия, жертви и лишения досега, стопанският централизъм на комунизма не можаха да задоволят жизнените нужди  на народа в комунистическите страни, оставяйки жизнения уровен на народа на ниско ниво“.Затова в последно време (комунистите в Чехословакия – б. м.)„прибягнаха до системата на либерализма с нейните чисто капиталистически начала и стопанска децентрализация“.
Умира в Ню Йорк на 26 април 1968 г. на 83 години. По повод кончината му съболезнователни телеграми изпращат  видни политици като Бруно Крайски и Вили Бранд.
В надгробното си слово съратникът му Стефан Табаков посочва – „Д – р Петков желаеше да види родината си свободна. Там да умре и да бъде погребан .Това си желание той не можа да преживее, но неговия прах ще бъде пренесен и заровен в българската родна земя, която той толкова обичаше“.
Мечта, неосъществена и до днес.

БСДП е възстановена на 26 ноември 1989 г., преживява няколко разцепления и от партия гръбнак в СДС се превръща в бледа сянка на славното си минало .
Очакването  на делото на д – р Петков да се даде широка гласност не се оправдава.

Това можеше да се случи на 38  - ия възстановителен  конгрес на партията, проведен от 23 до 25 март 1991 г., когато е все още единна.
Вместо това делегатите стават свидетели на разменени остри реплики между съратника на Петков Стефан Табаков, единствен от емигрантите дошъл на форума и д – р Петър Дертлиев, опасяващ се с основание за своя  лидерски авторитет и харизма, докато от варненските ветерани никой не подема инициативата да припомни  и осветли живота и делото на видния социалдемократ д – р Георги Петков…

За написването на този текст благодаря за съдействието на лидера на БСДП г – н Йордан Нихризов