С какво се гордее Българската социалдемократическа партия /БСДП/

Българската социалдемократическа партия е основана през 1891 г. на конгрес, проведен под връх Бузлуджа и е една от най-старите политически организации у нас. През своето вековно съществуване тя неизменно пази традициите, свързани с основните социалдемократически принципи за свобода, справедливост и солидарност.

В началото на ХХ-и век, когато революционните марксисти се опитват да наложат становището, че единствената прогресивна класа е пролетариата и тя трябва да промени с огън и меч капиталистическата система и да наложи своята диктатура, Янко Сакъзов като представител на европейската социалдемокрация, залагаща на идеите на реформизма, формулира понятието „производящи сили“. Той вижда в тях носителите на прогреса и оборва твърдението, че подходът за експроприация на експроприаторите ще доведе до справедливо общество, в което работниците ще заживеят щастливо. Социалдемократите изтъкват на преден план еволюционния път, усъвършенстване на демокрацията и разширяване на образоваността сред широките маси, развивайки чувството за солидарност и колективизъм. Така БРСДП /ш. с./, партията на широките социалисти развява знамето на социалните реформи, подчинени на принципа, че прогреса е възможен само посредством партньорството между труда и капитала и набързо си навличат гнева на революционните марксисти. Хилядите безсмислени жертви през десетилетията, които следват показват на чия страна е била правдата.

В средата на ХХ-и век БРСДП /обединена/, както се е наричала тогава социалдемократическата партия, работи усилено за създаване и развитие в България на солидарните икономически и финансови институции – кооперации и популярни банки. Тяхна, а не на превратаджиите на Кимон Георгиев от 19.05.1934 г. или на поклонниците на личния монархически режим в последствие е била заслугата за икономическите успехи на страната, въпреки раните от Първата световна война и тежките ограничителни мерки, наложени от победителите след поражението в тази кървава баталия и краха на националния идеал за обединение. Това е причината България да не усети така силно удара на Голямата депресия от края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ-и век. Страната се състезава по това време с Дания по обхват на солидарните икономически структури. Д-р Атанас Москов чертае перспективите на новото хуманно общество, в което хората ще разберат, че вместо да се стремят към взаимно унищожение посредством алчна конкуренция, ще заработят съвместно, за да постигнат заедно далеч по-крупни успехи. Нарича тази теория социален хуманизъм и вярва, че с точни и ефективни реформи по еволюционния път на развитие, тя неминуемо ще стане необходима и разбираема за цялото човечество. Но идва 09.09. 1944 г. И всичко съградено рухва и се преработва по съветски образец, а идеята за демокрация се заменя с тоталитарния модел на икономика и управление.

БРСДП /о/ изчезва като организационна структура от политическата сцена у нас за четири десетилетия без да е закрита или забранена. Подходът е по болшевишки прост. Нейните лидери са осъдени на шумни дирижирани процеси, а членовете хвърлени по концентрационни лагери и затвори. Идеите на социалната демокрация обаче не умират. Социалдемократите в емиграция начело с д-р Георги Петков възстановяват партията под името БСДП / в изгнание/ и участват активно в международното социалдемократическо движение, като са сред учредителите на Социалистическия интернационал във Франкфурт през 1951 г. А тяхното печатно издание в. “Свободен народ“ продължава да разпространява идеалите за свободния труд.

След падането на Берлинската стена на 26.11.1989 г. седем социалдемократи начело с д-р Атанас Москов и д-р Петър Дертлиев, преживели репресиите на комунистическия режим, възраждат партията на българската социалдемокрация, като Феникс от пепелта. Скоро след това тя става един от основателите на коалицията Съюз на демократичните сили /СДС/ и възвръща своето традиционно име Българска социалдемократическа партия /БСДП/, а скромната квартира на инж. Груди Панчев на ул. Цар Асен“ № 51 в София се превръща в мястото, където се стичат хиляди нови радетели на принципите за свобода, справедливост и солидарност.

Времето в първите месеци и години на така наречената „нежна революция“ е наситено с ентусиазъм и опиянение от неочаквано изгрялата свобода, която троши тоталитарните окови. То ражда илюзии и революционен плам за бърза промяна и малцина съзират, че зад крайния радикализъм всъщност често се крият апетити на среди, свързани със структурите на старата номенклатура, която се стреми да обсеби възлови икономически позиции, за да направи първите стъпки в прераждането си в бъдеща олигархия. По това време социалдемократите се опитват да залагат темелите на новото гражданско общество, за да направят демократичните промени необратими. Някои днес не без основание казват, че БСДП бе изгорена в този демократичен плам. Но тя беше онази партия, която успя да тури новата конституционна рамка у нас и така да направи първата стъпка по пътя към възвръщане на европейските ценности, стъпкани от идеологическите догми. Едва ли гласовитите критици на нашата конституция съзнават, че тя вече няколко десетилетия се явява преграда пред апетитите на новите олигарси да наложат открита диктатура под лозунгите за отговорното управление на президентската република или под радикалните и утопични призиви за ликвидиране на парламентаризма и въвеждане на директна или пряка демокрация, та даже кантонизиране на страната с фетишизиране на тъй наречената децентрализация. Едва ли някой от тези радикали изобщо са чели конституцията и навярно са забравили, че в нея има заложени принципи, които удобно се забравят, като второто ниво на самоуправление, например, чиито закони никой от опиянените от стремежа за заграбване на цялата власт не желае да напише и разгледа.

БСДП бе за регулиран разумен преход към пазарна икономика със съхранение на здравите и перспективни звена в промишлеността и възраждане на идеята за солидарните структури. Лакомите за обогатяване среди обаче я заклеймиха като архаична и започнаха да разграбват и обсебват всичко, до което успеят да се докопат. Така под призивите за бърза трансформация и разрушаване на статуквото старата номенклатура се превърна в новата олигархия, а в политиката изчезнаха идеите и основните политически сили се превърнаха във функция на оградилите ги бизнес обръчи. За обикновените хора бе пусната мантрата, как всичко след промените от 1989 г. е разпад и разруха и дори достиженията на България – успяла да стане част от Европейския съюз и структурите за колективна отбрана бе поставено под съмнение с новата препирня, чии верен слуга трябва да бъде българския гражданин, на старите господари от Изток или на новите силни на деня от Запад. Даже патриотизма се изроди и неговите носители не само развяваха чужди знамена, но и се кланяха на чужди доктрини, забравяйки за основната идея от началото на прехода, българина да има самочувствието на достоен гражданин в една обединена Европа.

Българската социалдемокрация макар и да получи множество удари остана вярна на принципа, че не парите и корпоративните интереси, а идеите за осигуряване на свободен труд за свободни хора трябва да бъдат водещи в политиката. В краткото си парламентарно присъствие БСДП успя да даде своя дан за изграждане на социално законодателство. И ако в далечната 1919 г. Янко Сакъзов въведе конвенция №1 на Международната организация на труда /МОТ/ и утвърди в България правилото за осемчасов работен ден, то през 2004 г. с усилията именно на представителството на БСДП в Народното събрание, бе възприета конвенция №173 за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя. БСДП бе тази, която предложи и един от законопроектите за защита на потребителите, премахна порочната практика на верижни срочни договори, предложи елементите на семейно подоходно облагане, ликвидирани с въвеждането на т.н. плосък данък.

БСДП разработи поредица от над 70 предложения за законови промени, третиращи очевидни язви в нашето законодателство, които внесе през 2015 г. в канцеларията на Президента на Републиката. За съжаление много малко от тях бяхя подложени на дискусия от управляващите политически сили. По-голяма част под натиска на олигархичните интереси бяха игнорирани или както идеята 1% от Брутния вътрешен продукт да бъде насочен към културата, периодично се развяват като овехтял байрак на популизъм от различни политически среди. Да не говорим за принципите и идеите за изграждане реална програма за издигане нивото на образованост или за истински реформи в областта на съдебната система.

Днес БСДП продължава упорито да отстоява принципа, че разума, а не радикализма трябва да стане водещ в нашата политика, за да се прегради пътя на олигархичните апетити, прокарвани под лозунги за радикална смяна на системата, да оставят единствената свобода на гражданите – тази да са вечни техни роби. Българската социалдемокрация има една основна цел – българинът да бъде достоен гражданин на Обединена Европа и пътят, по който може да бъде постигнато това е вплетен в девиза на БСДП, формулиран от д-р Петър Дертлиев: “Свободен труд, за свободни хора в свободна страна!“

11.10.2019 г.
Йордан Нихризов – председател на БСДП