Да си спомним за човека, който мечтаеше в света да се възцари социален хуманизъм

На 28 януари 2020 г. се навършват 25 години от кончината на един голям радетел за хуманизъм - д-р Атанас Москов. След Янко Сакъзов може би той е българина, който има най-много теоретични разработки в областта на социалната демокрация.

По убеждения д-р Москов е марксист, но за онези, които днес ще се намусят скептично искам да подчертая, че в това няма нищо лошо. Понеже основата на своето верую той черпи от принципите за братство и равенство, заложени в идеите на ранното християнство. Основните му трудове, свързани със социалната демокрация издигат именно тезата  за социалния хуманизъм. В раздела „Социалистически хуманизъм“ Москов пише: “При диктатурата човек престава да бъде личност. Тая драматична истина се отнася не само до обикновените хора, сковани в наредби, забрани и действия, лишаващи ги от основните човешки и граждански права. Тя се отнася и до интелектуалните и творчески среди, които би трябвало да олицетворяват свободния разцвет на човешкия дух - учени, писатели, критици, художници, музиканти, артисти, кинодейци, журналисти и пр. Отнася се и до управляващите от всички стъпала на държавната пирамида.“ И по-надолу сочи решението: “В цялата човешка история духовното богатство е натрупвано благодарение самоутвърждаването и творческата самоизява на свободната, горда и независима интелектуално и морално личност, винаги готова за саможертва. Създаване благоприятен за всички хора по света климат за такова самоутвърждаване и такава самоизява е една от големите хуманитарни задачи на социализма.“

През 1938 г. д-р Москов е избран за депутат в ХХIV – то Народно събрание и остава в парламента до 1940 г. След 09.09.1944 г. е сред тези социалдемократи, които прозират надигащата се нова диктатура и застава в редиците на опозиционната БРСДП /о/. На изборите за VI-о Велико народно събрание се изправя срещу Георги Димитров и то именно в работническия квартал на София. Печели, но е касиран и не след дълго е арестуван и заменя преподавателското място в Софийския университет с двегодишен престой затворническа килия. Следва ново задържане без съд и присъда през 1949 г., инквизиции в милицията и лагерите „Богданов дол“ и „Белене“. Изселен през 1951 г. от столицата в гр. Севлиево, ала не след дълго отново е задържан и изпратен за политическо „превъзпитание“ на дигата в лагера край р. Дунав. Накрая новата власт се „смилява“ и назначава доктора по международно право на длъжността „домакин“ в Психиатричната клиника в гр. Севлиево. По същото време съпругата му – докторът по социология Рене Москова – белгийка работи с мотиката в местното ТКЗС и с ръцете си изгражда малката тухлена къщичка на края на града.
Дали духът на д-р Атанас Москов е бил „превъзпитан“ да вижда позитивното в „реалния социализъм“ личи от следните редове написани от него: “За съжаление, в съвременното "социалистическо" общество, утвърдено чрез диктатура, при оценяването качеството на живота, както и при взаимното определяне на индивидуалните стойност и важимост, се слагат от мнозина на предно място в теглилката само притежаваните вещи, натрупаното богатство. "Престижното" потребление и притежаване на вещи са станали истински, завладяващ двойник на "изящното", характерен белег за буржоазно-капиталистическия хуманизъм…… Както това става във всяко пазарно общество, гражданинът при "реалния социализъм" на комунистическите диктатури е непрестанно от ранно детство до края на живота си под влиянието на най-различни видове реклама и други начини за пряко или косвено въздействие върху душата, за да се създаде влечение към купуване и притежаване на вещите - стока, за да се изгради вкус, навик и култ към материалното. Някои теоретици ленинисти виждат това и търсейки лек за боледуващото от тая болест "социалистическо" общество, не намират друго, освен да се приложи "строго регулиране на потреблението" ("Проблеми на мира и социализма", кн. 11 от 1976 г.). За тях това е всемогъщата държава, диктаторската власт, която трябва с "регулиращи заповеди" да сложи ред в социалистическото общество. А редът, така проведен, значи заставяне всички да желаят и да купуват само определеното от властта и то само в разрешените количество и качество.“

След падането на Берлинската стена през 1989 г. д-р Москов оглавява групата от седем социалдемократи, които на 26-и ноември обявяват възстановяване на публичната дейност на БРСДП /о/.  Изпратено е нарочно писмо до председателя на Държавния съвет Петър Младенов:  “В нашата публична дейност ние ще се основаваме на съответните постановления на конституцията и искаме да се ползваме от държавната гаранция за безпрепятствено упражнение на всички свободни права на гражданина и човека.“ – се посочва в него.

До своята кончина д-р Атанас Москов бе уважавания почетен председател на БСДП. Бивши комунистически величия се надпреварваха в началото на прехода след срутването на тоталитарния режим да посещават скромния му дом в Севлиево и да се хвалят сетне, как вече са идейно преродени. Той обаче беше този, който заяви в речта си на връх Бузлуджа /1993 г./, че през 1891 г. тук е основана социалдемократическа и никаква друга партия. Неговите мисли бяха в друга насока, как сред еуфорията от свободата дошла с възкръсналата демокрация да се обясни на хората, че с обединени усилия могат да постигнат много по-вече, отколкото да хвърлят енергията си с стремеж да се унищожат взаимно в бясна конкуренция. За това беше необходимо нещо много важно – разум, но той се оказа дефицитен и емоциите с набивания принцип: „Да бъдем модерни, различни и оригинални, за да се отличим и изпъкнем, с всички възможни средства“ надделяха. В последните години от живота си д-р Москов нееднократно изразяваше публично страховете си, че разгорялата се страст към материалното може да унищожи идеите за изграждане на общество, в което справедливостта и солидарността са висши ценности. А виждайки редящите се реалности пред свои съидейници понякога съвсем по човешки споделяше: „Господ ме забрави на тази земя. Все по-често говоря с мъртвите, където останаха другарите ми. Всеки трябва да е полезен за своето време, за да не стане просто използван.“

Оказа се прав дори в тези свои опасения. След като си отиде от този свят, определени среди се опитаха да използват неговата теория за социалния хуманизъм като етикет, изпразнен от съдържание. После го зарязаха и забравиха, унесени във вихъра на модерните страсти, а аргументите на идеите в обществото се замениха с тези на парите. Днес вече говорим за господството на олигархията и за огромния дефицит от справедливост. Кога ще настъпи денят, в който ще се върнем към принципите на солидарността, очертани от идеалите на д-р Москов, за социален хуманизъм, зависи единствено от разумът на хората, творящи своето бъдеще.
Нам остава само да сведем глави и да кажем: “Поклон пред паметта на д-р Атанас Москов и нека надеждата неговите идеи да станат реалност не помръква никога!“

15.01.2020 г.
Йордан Нихризов – председател БСДП