Винаги в крак с повелите на времето!

Когато в началото на 2020 г. от Китай плъзна нов вирус хората в Европа започнаха да се запасяват с тоалетна хартия, а гражданите отвъд Океана се наредиха на опашки пред оръжейните магазини. Явно представителите на всяка нация инстинктивно са усещали какво ще им е нужно за втория етап на пандемията. И той не закъсня.

Скоро след като вихърът на коронования вирус взе да отслабва в САЩ наченаха масови протести и вълнения под мотото: „Животът на черните има значение!“. Поводът беше една трагична случка, свързана със смъртта на чернокож, който се превърна в символ на новите „революционери“. Биографията на въпросния не изобилстваше от достойни дела, напротив, но това за движещите интереси на процеса и организираните от тях люде, слабо познаващи историята, беше без значение. Седмица след трагедията погребаха жертвата в лъскав ковчег на пищна церемония, като междувременно продължиха да се палят огнище след огнище на напрежение и противоборство. Революционният гняв на средите, недолюбващи настоящия американски президент, на който след месеци предстои нов избор се изля освен върху полицията, най-вече върху магазини, ресторанти и барове.

Истината всъщност се корени в принципа, че живота на всеки човек на Земята има значение, независимо от цвета на кожата му. Ала за индивиди, вярващи още как тя си е напълно плоска, това разминаване не правеше впечатление. Тези, които стояха зад завесата обаче не трябваше да изпускат вихъра и започнаха да развиват бурята и по други континенти, където стресираните от вирусната епидемия хора се оказаха твърде податливи на внушения. Така изникна следващия етап на революционния протест – да сринем паметниците на робството, за да изтрием от историята спомена за него.

Сред първите, които го отнесоха бе Христофор Колумб. Той, горкият, поемайки през 1492 г. с три дървени корита - една карака и две каравели в непознати води, до края на живота си останал в неведение нито накъде е плувал, нито какво е достигнал, нито къде е бил. Това обаче съвсем не пречи на хора, дето също не са наясно с много неща да го обявят за расист, макар че стъпил на брега на острови от Новия свят във времена, когато предците на днешните афроамериканци са били просто жители на Африка. Тези, които могат да му се сърдят са коренните жители на Америка за това, че ги зоват индианци без да са стъпвали в Индия. Те и на Америко Веспучи могат да се мусят, ама нейсе. Сбор от „дребни подробности“ за голямата цел да се изкорени от света и спомена за расизма в история, дори сред държави, където за негови прояви в наше време трябва много упорито дирене. Важен е протеста и радикалните разрушителни действия на стария свят, за да настане новото време. Защото по земята могат да се открият доста цели за отстрелване и паметници за изливане на гнева.

Разбира се, ровейки се в корените на расизма по този свърхмодерен подход няма как да не достигнем до египетските пирамиди – едно от седемте чудеса на древния свят. Те гарантирано са изградени с робски труд, при това най-вероятно и на чернокожи представители. Е, султанът Ал Азис Осман (1171 – 1198) се е заел да ги разруши, ама му се наложило да се яви пред Аллах без да довърши начинанието, понеже се оказало твърде трудоемко. Все пак да не забравяме обаче, че живеем в 21-и век и в Афганистан група радикални талибани успяха да затрият комплекс от древни статуи, защото имаха на разположение танкове и гранатомети. Кой точно вирус им бе поразил съзнанието не е ясно, но това за резултата е без значение.

Та идвайки си на думата за борбата срещу расизма и пренаписването на световната история се сетих за нашето народно творчество. Там са на лице съвсем неотговарящи на повелите песни като „Чер арапин бял кон язди“ или „ Бела съм, бела юначе“ и какви ли не още подплънки с расов привкус. Не се знае дали организаторите на модерните демонстранти по родните улици срещу нашенския расизъм ще ги забележат, ама аз сериозно се замислих върху елементите от историята ни. Веднага се набива на очи историческия факт как кан Крум не само разгромил император Никифор, ами и пил от чаша, направена от черепа му и в „Манасиевата хроника“ го изографисали, както в днешния „Фейсбук“. Почудих се какво да се стори по въпроса, за да можем хем да си спасим честта и историята, хем да сме в крак с новите течения в глобалния свят и се сетих. Най-сгодно е кан Крум да го предложим на македонските историчари. Те в наши дни имат голям дефицит за царе в историята си. Ето, ще си имат и един кан, посредством който могат да отправят дори претенции за земите около Плиска, па и законодател ще им яви. Ние пък ще можем лесно да направим историята си политкоректна. Сделката отговаря напълно на критериите на съвременния свят, където водещ взе да става девиза: „Мы старий мир разрушим и новый мир построим!“

Ха, звучи познато! Досущ като принцип от времето на Октомврийската революция. Ама тя била преди цели сто години и на кого му пука вече за нея. Важното е нейната днешна посестрима да промени новия свят след пандемията. Ако и потръгне, току виж освен с поредния нов прочит на историята сме се сдобили и с нов мавзолей в центъра на София. Нещата казват се повтаряли веднъж като трагедия, а сетне като фарс. Основното е масите да не изгубят надежда, че уж ще има промяна, а пък интересите да се материализират във власт и пари, за да си бъдем политкоректни и в крак с повелите на времето.

Йордан Нихризов
16.06.2020 г.