Kак някои се опитват да изтъргуват националните интереси в Македония с аргумента за "НОВО МИСЛЕНЕ"

Напоследък темата за позицията на България относно приемането на Република Северна Македония в ЕС, която беше позатихнала по време на изборите отново изплува в медиите. Интересното е, че особено активни станаха различни лица, представящи се за носители на модерното мислене. Те, макар да признават, че са малцинство у нас не забравят да изтъкнат как позицията на България трябва да се коригира, тъй като била обърната към миналото и оставала неразбрана от ключови фактори в Европа. Защо въпросните фактори разбират позицията на Нидерландия, например, отхвърляща до скоро членството на Албания – страна подкрепяна от България, но не разбират нашата, остава пълна загадка. Ала цитираните „специалисти“ не се вълнуват от подобни прецеденти, защото приемат, че ние нямаме право на въпроси към онези, които вирят нос да пишат правилата. Полезно, според тях, било да изтъргуваме нашата история за обещания за икономически ползи в светлото бъдеще. Такъв трябвало да бъде новият подход, съобразен с европейските ценности и реалности. А причините да достигнем до тук било естествено, че сме пропуснали шансовете си, когато е бил подходящия момент. И понеже обикновено тези „експерти“ много обичат да критикуват грешките на други в отминалото време, забравяйки своите позиции ще разкажа една истинска история.

Годината е 1993. Бившата югославска република Македония наскоро се бе обявила за независима и България я беше признала първа. В новата държава явно липсваха подготвени управленски кадри в много области. Югославия се разпадаше, а президентът на Сърбия Слободан Милошевич имаше проблеми в Хърватско и Босна, свързани с въоръжен конфликт. Македония по онова време не бе сред неговите приоритети. Гърция имаше своите претенции към Македония - име, национален флаг и прочие. Тогава в БСДП се роди идеята да направим съвместна инициатива с ВМРО. Тя се състоеше в следното: България да отвори своите висши училища, включително военни и полицейски школи за подготовка на кадри от новата държава. Имахме предвид, че там около Вардар половин век е действала просръбска пропаганда и ние сме задължени да проветрим въздуха и да проясним историческата памет именно на интелигенцията.
Срещата със Стоян Бояджиев, тогава лидер на ВМРО, уреди Антон Дертлиев /брат на д-р Петър Дертлиев/. Г-н Бояджиев одобри идеята, но прие в президентството да отидем с нея ние от БСДП, за да не бъде заподозряно ВМРО в някаква корист. Той пое задължението, че ще съдействат да ни приеме президентът Жельо Желев. Въпросната среща, в която участвахме Стефан Радославов - тогава главен секретар на БСДП и аз Йордан Нихризов - член на Изпълнителното бюро се проведе, но не с г-н Желев, а с неговия секретар по етническите въпроси г-н Иванов – един от авторите днес на писания за незабавно коригиране на наложеното вето и поклон пред авторитетните европейски фактори. Още в самото начало, когато излагахме своите аргументи секретарят на президента се намуси и подчерта, че това не отговаряло на съвременните европейски демократични виждания, като допълни, че било арсенал на стария шовинизъм и дори намекна за фашизъм. С две думи, не подхождало на социалдемократи да предлагат подобни методи за прокарване на определени тези.

Естествено идеята пропадна и даже не се появи в медиите. Ние със Стефан Радославов, освен едно ругателство по новата "демократична" мисъл не можехме да направим нищо. Единственото, което разбрах от тази среща е, че комунизмът е заразен бацил и облеклите сини ризки все още мислят с категории далеч от българските национални интереси, но пък са майстори на красиви еврофрази върху стария идеологически червен хастар.

Резултатите от сърбоманската политика в днешна Северна Македония се дължат на факта, че онези в Белград не разсъждаваха като нашите "демократи", а веднага щом се окопитиха започнаха да действат. Хвърлените от тях семена поникнаха бързо, понеже почвата бе благодатна и торена десетилетия. Та утре, продължавайки по пътя да коленичим пред поредния Голям брат и неговия интерес в даден момент навярно ще се сблъскаме с проблема, създаден от Коминтерна - да търсим пак, както през 1946 г. македонско малцинство и у нас. Защото, когато един народ си забрави историята и достойнството, се превръща просто в племе, дори и с вождове, оборудвани с дипломи и инжектирани с глобализъм. Прикриването на интереса под флага на прогреса е само част от модерната система за манипулация. Това е.

12.12.2021 г.
Йордан Нихризов