Изборите отминаха, дойде време за проблемите

Шумотевицата по гръмките предизборни обещания за промяна отмина. Дойде време за решаване на най-наболелите проблеми и комай някои от повярвалите взеха да губят част от вярата, че чудото ще се случи бързо. Още в началото управляващите от сложно сглобената коалиция се разсърдиха на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, че обявила с колко ще повиши цената на енергоносителите. Появиха се даже известните от предизборната кампания обвинения за потайни обвързаности със заклейменото статукво и мигом грейна революционния плам за бързо справяне посредством налагане на мораториум. Никой дори не обърна внимание на процедурата, че с решение, макар и на Народното събрание, не бива припряно да се осъществява намеса в разпорежданията на  текстовете на един закон. Със същия ентусиазъм новите депутати можеха да отменят и Закона на Ом, без даже да се замислят как след подобна стъпка на съобразилите се с нея могат да им изгърмят бушоните.

Сетне въодушевлението утихна и за явилия се печален резултат бе обвинена опозицията, която подложила динена кора. Начена промяна на промяната, наложена вън от пленарната зала, макар до скоро тази технология да бе сочена справедливо като изключително порочна. Решението на проблема с цените на енергоносители бе отложено до по-топлите дни на пролетта, ала мнозина вече прогнозират, че това е точно времето, когато се спускат най-тежките лавини.
Паралелно, разбира се, в ход вече бяха мерки позатихналия ентусиазъм на електората бързо да се възстанови. Млада депутатка от мнозинството изгря на парламентарната трибуна, прочитайки възторжено откровение в прослава на току що представения премиер. С комсомолския си плам тя върна мнозина в годините на младостта. Някак естествено бе след прозвучалите дитирамби да последват гръмки скандирания: „БКП! БКП!“, каквито тази зала помни. Но комай времето след 1989 г. все пак е поставило своя отпечатък и долетяха вяли аплодисменти, факт за който някои другари трябва да си вземат бележка, понеже в новото време могат да последват и наказания, както някога.
Не бяха забравени и социалните мрежи. Там блесна поетичната звезда на жена над средна възраст. Тя произведе поредната творба в мерена реч посветена на новия министър-председател. Не, че е новост. Възхвални стихове имаше до скоро за Бойко Борисов, ала малцина от модерните вдъхновения на самородните поети могат да достигнат нивото на пороя от славословия на т.н. “априлски творци“, излял се за техния кумир Тодор Живков. Важното е друго, че всяко подобно мероприятие, разпространявано от троловете в мрежите и по информационни сайтове, предизвиква серия от дискусии встрани от наболелите въпроси, които чукат на вратата.
На времето един западен консултант, когото бяхме наели по проект в държавната фирма, където работех, често ми повтаряше: "В маркетинга има неписано правило: "Не е важно един продукт да е нов, важното е да му е пипнат малко дизайна, да се рекламира като върха на техниката и да е етикетиран привлекателно. Докато потребителя се усети, какво си му пробутал, ти вече ще си реализирал на пазара количество, което ще ти донесе нужната печалба да предлагаш следващото поколение продукти". Така е и с влюбените каки. Момите ще намерят нови вдъхновения, а лелките ще се преродят във въздишащите баби и ще забравят старите тежнения, запленени от образа на поредния Спасител. Но дали това е пътят, по-който ще решим обществените проблеми или само ще преопаковаме старите пороци в нови лъскави облицовки?

Не виждам защо управляващите се сърдят на опозицията, когато нейната задача в една демократична държава е да търси и открива слабости и да държи властващите будни. Другото е диктатура, независимо от цвета и заглавието. А за онези, които още подхождат като футболни фенове е дошло времето да разберат, че парламента не е нито цирково шоу, нито пазар, а най-малко терен за гол популизъм, характерен за площадите. Той не е и място за обучение на хора със самочувствие без покритие. Ако това не им стане ясно, то ще го разберат по пробитите си джобове, я от ръст на цената на енергоносители, я от галопираща инфлация. Тогава дори на троловете в социалните мрежи лептата ще им се види мизерна, пък да плюеш или хвалебстваш бадева те не са свикнали.

В началото на всяка промяна ентусиастите, заложили на новото управление, ще прощават даже явните провали, ала когато те започнат да се натрупват, да растат, отрезвяването може да настъпи рязко. Важното е по пътя на оценяване на всички слабости като грешки на растежа да не преминем към следващото ниво - растеж на грешката. Казват, че черногледството е порок, но едва ли увеличаването периодично на диоптъра на розовите очила може да гарантира, че това е верния път към просперитета.

18.12.2021 г.
Йордан Нихризов