Изборът на новото време

Преди седмица ми се присъни архангел Гавраил. Викам си: “Дойде благата вест! Ударих джакпота в лотарията!“ А то ме информират, че приближава времето ми да се представя. Щели да изпратят архангел Михаил да ми вземе душата, но за да заслужа бонуса трябвало да го ориентирам накъде да я транспортира.

Набързо скочих в интернет и нагазих във всички мрежи да търся изгодни дестинации. Наблегнах най-вече на рекламите в социалните. Така узнах, че Рая се помещава на Седмото небе. Разбира се на първи облак било седалището на Господ. На втори се разполагали райските порти, ключовете за които държал Свети Петър. Пред тях протичал съдът господен върху греховете на призованите. Тарапаната от чакащи била твърде голяма, тъй като въззивната инстанция след произнасянето се намирала чак пред портите на ада. От там пък редовно пристигали тайфи от душите на обжалвалите с откази и указания за преразглеждане на нови обстоятелства по случаите им, които могат да повлияят на решението за вечно заселване.

На третия облак се разполагали пророци, ангели и архангели, а на четвърти разни светии и мъченици. С една дума все връзкари с отколешни корени. Сред тях няма как лесно да се набуташ в наши дни при тази конкуренция от екзотични личности.

Пети облак се полагал на праведниците, но имало голяма жилищна криза, понеже другите облаци след него били окупирани от „еколозите“. В тези селения не искряло от чистота и зеленина, но не се допускали даже искрено вярващи, за да не възникнат климатични промени заради привнесени въглеродни емисии, гдето не са търгувани на борсата. Оправданието било стандартно - опасност от нарушаване местообитанията на душите на животинки, изядени безмилостно по банкети и тържества в чест на бляскави нововъведения, от които бил останал само спомена за ехото.

С две думи тази райска дестинация за вечно заселване бе апетитна, но проблемна.
Разрових се и из кръговете на ада. Посветените твърдят, че било мрачно, ама много горещо, защото срещу подходяща комисионна дяволи енергетици осигурявали необходимото гориво. Компетентни становища и алтернативни решения валяха отвсякъде. Всеки обвинява другия в далавера. Българският език по темата бил популярен почти както английският, тъй като страната ни бъкала от вещи експерти в енергийната област.

Казаните, отделени за нашенци в ада, отдавна се знае, че не се охраняват от рогатите му служители, тоест пълен либерализъм. Причината била, че българската традиция изисквала, всеки опитващ се да се измъкне  моментално да бъде свалян от своите другари и потапян обратно в катрана. За грешниците в дълбините на преизподнята все пак е отбелязано, че не липсват и екстри. Имало кръчми. Твърди го  литературният герой дядо Матейко, който заявил, как заради тях предпочита пъклото пред Рая. А на класиците, отразили тези истории, трябва да им имаме известно доверие.

В интернет се посочваше още, че в деветия кръг на ада било изградено с искрен възторг отделение за политици. Възникнало било още преди времето на Данте Алигиери.  Иначе всички ангажирани в социалните мрежи бяха единни – мястото на онези, занимаващите се с политика, е именно там. С времето обаче се разбрало как във въпросното отделение за вечни мъки се е оформило голямо текучество. Мине се не мине петилетка и прелети някой „велик вожд и учител“, отлъчен като праведник, а друг, заклеймен за грешник, отлети към райските селения, въоръжен с преоценката за своето дело, сторена от народните маси. Постои там нашият десетилетие две, изтече му гаранцията и след преосмисляне по прогресивен подход му върнат душата обратно в ада. Та като се чудят новите каква оценка да му дадат, вземат та го покрият с мълчание.

Класифицирах задълбочено наличната информация, с която специалисти, експерти, инфлуенсъри и авторитети в мрежите ме облъхваха или яростно ми натрапваха. Хвърлих даже жребий „ези“ – „тура“. Накрая изненадващо се сетих, че основното качество в нашите ширини е да бъдеш мобилен и прагматичен, тоест изборът на „новото време“. Така реших да се ориентирам към Чистилището. Там ще мога на воля да се „покайвам“ за старите грехове без да ми се прибавят нови и от време на време да скандирам високо: “Няма ли най-после кой да я реформирате тази система, бе?!“

/Ако прочетеното ви напомня познати неща трябва да знаете, че това не е онова, за което си мислите./

25.05.2023 г.
Йордан Нихризов