Политически протуберанси

Наблюдавам напоследък с интерес разнопосочните изригвания в социалните мрежи на някогашните крайни поддръжници на „Синята идея“. Те хвърлиха през годините немалко усилия в стремежа си да докажат, че са най-десните и са най-верните последователи на това широко разпространено и трудно за дефиниране емоционално понятие на прехода. Така горди с успехите си най-вече в борбата срещу своите партньори, въпросните пропуснаха да забележат как ситуацията се мени и постепенно оредяващите им редици яхват кръгове  близки до онези, които са заклеймявали като кръвни врагове и са плашили с лустрация. Докато накрая те, преродените в новите десни отрочета на бившата номенклатура, съвсем демократично не им предложиха да бъдат техните избраници, с които да преборят омразната политическата конкуренция. За да могат новите „прогресивни сили“, изгрели на хоризонта, да завършат окончателно своята победа и да отворят път към светлото си икономическо бъдеще, заравяйки мрачното минало, от което вече са обрали дивидентите.

Още когато процеса бе в своя зародиш преди седем години сътворих малък роман. В него сбъднах всички пръкващи се радикални предложения за политически и обществени промени у нас. Получи се една антиутопия, която символично нарекох „56-а година“. Ала тя няма нищо общо с пропагандираната някога „Априлска линия“, на която всяка успоредна крива беше по дефиниция права линия. Действието в него се развива у нас, но почти след век. За съжаление обаче се оказа, че част от прийомите ни застигат далеч по-скоро от очакването. Процесът навярно се дължи на факта, че старият девиз „Петилетката в съкратени срокове!“, макар и внос от Изток се е вкоренил дълбоко в българската душа, копнееща да се устрои като онези от Запад. Благодаря на художника Калин Николов, сътворил корицата с изникналите сякаш от изпод земи червени духове, завладяващи битието. Тя илюстрира напълно онова, което текстът в книгата се опитва да разкаже.