Мирът в Южен Кавказ може да бъде проигран само със силна "външна помощ" - един анализ на доц. д-р Теодор Дечев

Доц. д-р Теодор Дечев

В края на 2023 година, стана ясно, че енергийната политика на Азербайджан продължава да е успешна, с всички изгледи да продължи възходи си и по-нататък.
В полза на това говорят и данните за обема на доставките по Южния газов коридор за Грузия, Турция, Гърция, Италия и България и постигнатите договорености, че азербайджанската държавна нефтена компания SOCAR ще прави газификацията на Албания и напредващата работа по подготовка на преноса на „зелен“ водород по азербайджанските тръбопроводи в това число и по Трансадриатическия газопровод.

Дали много добро е на добро ?
Ако Европа е пример за диверсифициране на енергийните източници, Азербайджан пък е пример за диверсифициране на износа на енергоносители.
„Походът“ на Азербайджан в тази област започва със старославния износ на нефт - нефтопроводът Баку – Батуми е бил завършен още през 1901 година, когато водещи в нефтодобива на Абшеронския полуостров са били Братя Нобел и Ротшилд.
След това идва „сделката на века“, сключена от Хайдар Алиев през 19ХХ година със световните нефтени компании за експлоатацията на находището „Азери – Чираг - Гюнешли“. С тази стъпка, цивилизационната и геоикономическата ориентация на страната рязко се обърнаха на запад, вече в синхрон и с географските и геополитическите дадености – за Азербайджан, европейският пазар на енергоносители е много по-достъпен от китайския или от индийския.
Последва осъществяването на дръзкия мегапроект с изграждането на Южния газов коридор, в чието построяване първоначално никой не вярваше, но той вече е факт. Амбициите на Баку в Югоизточна и в Южна Европа неочаквано върнаха актуалността на българската мечта да станем „газов хъб“, но този път без колониални ангажименти към Москва и властващата там политическа камарила. Работата над Вертикалния коридор и така наречения „Пръстен на солидарността“, които трябва да осигурят азербайджански газ за Румъния, Унгария, Словакия и Австрия, рязко повиши стойността на географското местоположение на България и ролята й в регионалния енергиен пъзел. Впрочем, Сърбия вече получава азербайджански газ през България по интерконектора „София – Ниш“.
Към края на първата четвърт на XXI-вия век, азербайджанците изпреварват много други държави с големи „зелени“ претенции, с работата си по изграждане на офшорни вятърни централи в Каспийско море. Поради спецификата на местния климат, там има зони където вятърът духа 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата – съвсем както това става в Северно море.
Възможността чрез вятърни централи да се създава така наречения „базов товар“, доведе до отказа на Швеция и Германия от атомната енергия. В Азербайджан (където изобщо не са и започвали с атомната енергия), зелената електроенергия от вятъра създава възможност, Баку да излезе на енергийния пазар с още едни продукт. Вече има договор между азербайджанската страна и Румъния и Унгария за доставка на зелена енергия по далекопровод по дъното на Черно море. Наскоро и България влезе макар и половинчато в тази приятелска компания.

„Добрите съседи“ и геополитическите рискове пред Азербайджан
Всичко това описва една почти идилична картина на просперитет и сътрудничество, единственият недостатък на която е, че като всичко хубаво може лесно да бъде компрометирана. Външната политика на Баку, (която колкото и невероятно да звучи за българските уши е една от най-независимите по света) се базира на изключително прецизно балансиране между различните геополитически центрове на тежестта и много внимателно управляване на възникващите рискове, които съвсем не са нулеви. Всевишният така да се каже е „надарил“ Азербайджан със съседи, за които никой не би настоявал да си ги има.
Северният съсед, така нареченият от съветско време „Старший брат“ е пословичен с убеждението си, че всичко му е позволено там където пророците му (от Дугин до Путин) провидят крехките филизи на „русский мир“. Азербайджанската държавна нефтена компания SOCAR създаде огромни грижи на “главното геополитическо оръжие” на Владимир Путин – корпорацията „Газпром“. Азербайджанците майсторски се възползваха от обстоятелството, че държавите в Югоизточна Европа са относително по-малки консуматори на природен газ и дори ресурсите само на находището „Шах Дениз 2“ стигат за да се намеси SOCAR на пазара.
Междувременно, азербайджанците частично компенсираха лошо „ужилените“ руснаци, но не на газовия, а на нефтения пазар. Съвършено новата нефтена рафинерия на „SOCAR – Turkiye” заводът в Измир с името STAR, работи както с нефт „БРЕНТ“, така и с нефт „УРАЛС“. Дотолкова, доколкото нефтът „УРАЛС“ в Русия се добива от компанията „Роснефт“, която е любима на Путин, а шефът и е приятел на президента на РФ от първи клас (!), бащата на „руския свят“ беше склонен да замени толерирането на „неговата“ компания срещу поредицата удари по „Газпром“. Салдото от тези удари определено не беше в полза на Русия, но очевидно това не тревожеше чак толкова Путин. (Дечев, Т., Азербайджан и Туркменистан на газовата шахматна дъска, 2020 г., стр. 233, https://blacksea-caspia.eu/bg/library/azerbaydzhan-i-turkmenistan-na-gazovata-shakhmatna-dska ).
Проблемът е там, че от известно време има информация, че Азербайджан спазва санкциите наложени на Русия и купуването на нефт от там, в това число и от „Роснефт“ е преустановено. Естествено, рискът от конфронтация с Москва нараства, дотолкова доколкото вече няма „нефтен мехлем“ за „газовите рани“ на руснаците.

Отношенията с южния съсед – Иран и властващата там теократична върхушка, също са натоварени с рискове. В Техеран има среди които гледат на Азербайджан като на бивша територия на Персийската империя, още повече, че територията на днешната азербайджанска държава е загубена от Иран чак в началото на деветнадесетия век.

В очите на други ирански политици, които определено се припокриват с първата група, Азербайджан е разглеждан като враг на Иран, защото е съюзник и приятел на „малкия Сатана“ – Израел. Действително, Азербайджан е основният доставчик на нефт за Израел. Едновременно с това, над 70 на сто от въоръжението на азербайджанската армия е доставено от Израел.

Има и трети мотив на враждебността на политическите елити в Техеран – подозренията, породени от обстоятелството, че преобладаващата част от населението в Северозападен Иран е азербайджанско. Образно казано, в Иран живеят около два пъти повече азербайджанци, отколкото в Азербайджанската република. Политическата параноя си взима своето и на определени сили в Техеран им се привиждат сепаратистки настроения в Ирански Азербайджан.

Исторически погледнато, това е крайно несправедливо – азербайджанците в Северозападен Иран са дали достатъчно свидетелства за своята лоялност към иранската държава. През Втората световна война, Сталин успява да „струпа“ на бърза ръка една азербайджанска и една кюрдска република в частта от Иран, намираща се под контрола на СССР, но след края на войната нито азербайджанците, нито кюрдите се съгласяват да играят по съветска свирка. В крайна сметка на Съветската армия й се налага да си замине у дома, а териториалната цялост на Иран е запазена под скиптъра на последния ирански шахиншах, който впоследствие ще бъде свален от Ислямската революция, оглавена от аятолах Хомейни.

В крайна сметка, трябва да се подчертае, че политиката на Иран по отношение на Азербайджан е изключително противоречива, като буквално по едно и също време Техеран пледира за сътрудничество и едновременно с това отправя нападки и изблици на вербална агресия. По принцип, Иран има много сериозни интереси от сътрудничество с Азербайджан в областта на съвместното ползване на водите в пограничните райони, особено на река Араз, но също така е факт, че иранските власти минаха без тези води близо тридесет години, докато траеше арменската окупация на седемте азербайджански района около бившата Нагорно Карабахска автономна област на бившия СССР.

С други думи, Иран има мотив в областта на сътрудничеството с водите в пограничните райони, но за Техеран това не е въпрос от фатално значение. Може би отново защото от подобно положително взаимодействие би се възползвало на първо място азербайджанското население в Северозападен Иран.

Вече имахме възможност в други анализи да покажем и влошаването на положението с човешките права в Ирански Азербайджан (https://news.bg/columnists/choveshkite-prava-na-azerbaydzhantsite-v-severozapadnite-chasti-na-iran.html ) и откровената дискриминация по етнически принцип във водоснабдяването в Северозападен Иран (https://blacksea-caspia.eu/bg/kritichen-pregled-na-cel-no-6-na-ustoychivoto-razvitie-v-iran-pri-otsstvie-na-politiki-na ).
Не по-малък проблем представляват действията на Иран, довели езерото Урмия до ръба на пресушаването и „допринесли“ съществено за замърсяването на река Араз. Напрежението около тези екологични проблеми е толкова сериозно, че иранската страна вече си позволява дори да атакува своя традиционен съюзник – Армения по същите въпроси, по-специално заради замърсяването на река Араз от арменска молибдено-медодобивна флотационна фабрика и мина за добив на злато (https://blacksea-caspia.eu/bg/krizata-na-reka-araz-zamrsitelite-ot-armenskata-minna-industriya-maschabno-podkopavat-ekologiyata ).
Прогресивно влошаващото се отношение на управляващите в Техеран спрямо етническото азербайджанско население в Северозападен Иран е много тревожен индикатор и за иранско-азербайджанските отношения. Поведението на Ислямската република спрямо нейния светски ориентиран съсед – Азербайджан е изключително трудно за прогнозиране, защото постоянно се подават съвършено противоречиви сигнали. Във всеки случай в Баку със сигурност непрекъснато оценяват рисковете, свързани с отношенията със „Старший брат“ на север и с „моллокрацията“ на юг.

Има ли нелоялност в отношенията ЕС – Азербайджан и кой мъти водата?
При това състояние на нещата, европейската позиция винаги трябва да има пред вид, че Азербайджан е стратегически партньор, а де факто и много лоялен съюзник на страните от Европейския съюз със значима роля за енергийната сигурност в Югоизточна и Южна Европа, поне по пет причини:
- доставките на природен газ;
- огромният потенциал на Азербайджан да произвежда зелена енергия, която да се внася в Европа, при това най-вероятно с възможността да създава така наречения „базов товар“;
- фактът, че Азербайджан се превръща в основното трасе, по което идва казахстанският нефт;
- потенциалът на страната за производство на зелен водород, като създаената газова инфраструктура на може да бъде използвана за пренос на зелен водород;
- ключовата роля на Баку в коридора Изток-Запад, по-точно по така нарачения „Среден маршрут“. (https://blacksea-caspia.eu/index.php/bg/teodor-dechev-ima-pet-prichini-poradi-koito-azerbaydzhan-e-cenen-za-evropa ).
При това положение, Азербайджанската република би трябвало да може да разчита на много сериозна политическа подкрепа от ЕС на голямата геополитическа „шахматна дъска“, нещо което далече не е така. Несъмнено, отношенията между Европейската комисия и азербайджанското държавно ръководство са много добри и това донесе значителни плодове, от които в много голяма степен се възползваха Гърция, Италия и България. Към тях се присъединиха и Румъния и Унгария. В близка перспектива се очаква и Словакия да стане пълноценен участник в така наречения „Пръстен на солидарността“ за доставка на природен газ като преходно гориво в ЕС, както и на зелена енергия.
От друга страна обаче, в Европейския парламент враждебните на Азербайджан сили успешно правят точки, при това при формулирането на резолюции, които не би трябвало да бъдат разглеждани като формални и протоколни. И тук стигаме до въпроса за това кой е противник на Азербайджан в европейските институции?
Противниците на Азербайджан в европейските институции и в европейската политика като цяло могат най-общо да бъдат разделени на „користно мотивирани“ и на „безкористни вредители“. Последните, Владимир Илич Ленин на времето е наричал „полезни идиоти“. „Полезни“ – за користно мотивираните. Самите „користно мотивирани“ враждебни сили се движат от разнообразни интереси.
Най-ясни са интересите на двете лобита на вносителите на втечнен природен газ от Северна Африка – от Алжир и от Либия. Докато пазарът на природния газ, добиван в Северно море не е заплашен от някакви нови конкуренти, най-малко пък от Южния газов коридор, вносителите от Либия вече са пряко засегнати от вноса на азербайджански газ по Трансадриатическия газопровод (TAP) в Италия. Вносителите на природен газ от Алжир са уязвени в много по-малка степен, но те пък работят „с перспектива“.
Следващият силно мотивиран и движен от много силна враждебност анти-азербайджански лобист е сложната и многоизмерна мрежа от „инфлуенсъри“, наречена най-общо „арменско лоби“. Историческата вражда между арменци и азербайджанци, „катализирана“ и „детонирана“ от царската „Охранка“ през 1906 година, респективно от КГБ през 1988 година, съвсем не е успокоена и потушена.
В момента сме свидетели на силно разделение в обществото и между политическите сили в Република Армения. Арменската диаспора по света в преобладаващата си част подкрепя непримиримите в Ереван, които саботират подписването на мирен договор, представлявани политически най-вече от така наречения „Карабахски клан“, излъчил последователно президентите Роберт Кочарян и Серж Саргсян.
Това ядро е свързано с разнообразни мрежи от симпатизанти, които не са от арменски произход, но са съпричастни на арменската кауза, така както те я разбират.
„Арменското лоби“ е много силно. То има силно разклонена формална и неформална структура. „Арменското лоби“ разполага със значителни финансови средства, а мнозина от европейските политици, къде полуприкрито, къде съвсем откровено признават, че буквално се страхуват от него.
Друга могъща сила, която откровено се противопоставя на развитието на отношенията между ЕС и Азербайджан са разнообразни крила и пера на „Зеленото движение“. Част от тези хора действат изцяло по идейни подбуди, водени от добри намерения и от собственото си виждане за енергийното бъдеще на Европа и климатичната политика на ЕС. Друга част обаче ни връщат 40-50 години назад, към едни други времена, когато „зелените“ едва прохождаха, но на европейската политическа сцена „Движението за мир“ беше първостепенен фактор.
„Движението за мир“ също имаше своите идейни борци, водени от възможно най-добри помисли, но като всяко масово политическо движение, можеше да бъде инфилтрирано и действително беше инфилтрирано успешно от всякакви агентури, на първо място от съветските разузнавателни служби, както и от аналогичните ведомства на сателитите на СССР – на първо място от тези на ГДР.
Когато с падането на „Берлинската стена“ падна и завесата, зад която се прикриваха разузнавачите и агентите за влияние на Варшавския договор, последва драматична поредица от лични трагедии на различни дейци на „Движението за мир“, една от кулминационните точки на която беше самоубийството на основателката на партията на „Зелените“ в тогавашната Федерална република Германия – Петра Кели и на генерал Герт Бастиан, един от най-авторитетните дейци на „Движението за мир“ в Германия. Те не са смогнали да понесат всичко, което бяха разбрали за това как безскрупулно е било използвано „Движението за мир“ от тоталитарните режими, на които те самите на са били никакви симпатизанти.
Подобна ситуация цари днес със „Зеленото движение“ (не българското, а общоевропейското), където проникването на руските разузнавателни служби и агентури за влияние е видимо успешно. Достатъчно е да си припомним дирижираното от Москва организирано противодействие на изграждането на Трансадриатическия газопровод в Южна Италия. Специалните служби на Путин се справят направо талантливо със задачата за използване на различни фракции и дейци на „Зеленото движение“, като в едни случаи става дума за обикновена политическа корупция, а в други за примери за класически „полезни идиоти“, съвсем по В. И. Ленин.
Към цялото описано по-горе (всъщност – само бегло скицирано) многообразие от врагове и опоненти на азербайджанската политика спрямо страните от ЕС, трябва да причислим и могъщата фаланга на разсъждаващите абстрактно и формално над въпросите на демокрацията. Тези политици и публицисти, разбира се най-често идват от страни, които нямат необходимост от добри отношения с Азербайджан. Техният лозунг може да бъде обобщен с думите, че досега сме зависили от едни диктатор като Путин и вече не бива да допускаме грешката ЕС да зависи от недемократични режими – разбирай от Азербайджанската република.

Кривото огледало на абстрактните демократични разсъждения
Тук изобщо няма да се впускам в анализ на успехите и неуспехите на азербайджанската демокрация. Ще се задоволя с отговора, че Азербайджан няма претенцията да ръководи света; не изгражда „Азербайджанский мир“ за сметка на агресия срещу други държави; не изнудва търговските си партньори с геополитическа цел като им спира доставките на стратегически суровини. Напротив, Азербайджан е изключително коректен партньор, който буквално препъна Путин в момента когато искаше да метне на Югоизточна Европа и на първо място на България неговата „газова примка“.
Впрочем, Азербайджан е един от редките случаи когато „меката сила“ на Европейския съюз е имала реално положително отражение върху обществените отношения в страна, която не е негова членка, нито пък има претенции да бъде част от него.
Тук няма да коментирам позицията на Азербайджан по войната в Украйна, където само данните за доставените от Азербайджан съоръжения за енергийните обекти на Украйна, би трябвало да накарат спекулиращите по темата за това кой е демократ и кой е враг на свободата, да се изчервят неколкократно, просто ще напомня, че още с прословутата „сделка на века“, покойният вече президент на Азербайджан – Хайдар Алиев, насочи ориентацията на Баку трайно на запад. За тази ориентация допринасят и някои чисто географски и съответно – геополитически фактори.
Тук абстрактно-формалните демократи отново ще зинат и ще занареждат обвинението на сезона – „Азербайджан е агресивна държава, видяхте ли как нападнаха арменците и през 2020 и през 2023 година“. Какво да се прави, когато човек си е наумил нещо и не иска да отстъпи от позицията си, той рано или късно ще стигне и до плоската Земя… Трябва ли да обясняваме, че в периода 1988 – 1994 година, Армения заедно със сепаратистите от Нагорни Карабах, извърши агресия спрямо Азербайджан и окупира около 20 на сто от територията на страната ? Очевидно трябва. Трябва ли да обясняваме, че има четири резолюции на Съвета за сигурност на ООН, които посочват арменските действия като агресия и пледират за териториалната цялост на Азербайджан? Очемизно трябва, защото уважаемите опоненти не са и чували за това. Ако са чували, ще го отминат с едно „кой ти бръсне сега ООН. Сега е важно у кого е силата…“.
Е, когато се оказа, че след 30 годишни преговори, при които посредничиха Русия, САЩ и Франция с мандат от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), наследничка на прочутото Съвещание в Хелзинки, нещата не са помръднали и на сантиметър, Великите сили продължиха да повтарят, че проблемът „няма военно решение“. Излезе, че за окупацията е имало военно решение – хем доста ефективно, но за обратния процес няма.
Само че, когато Никол Пашинян отхвърли през февруари 2020 година така наречените „Мадридски принципи“, иначе казано – черновата на мирния договор между Азербайджан и Армения, изготвена с пълната ангажираност на Русия, САЩ и Франция, тогава сякаш „военното решение“ остана единственото възможно. (По въпроса съм написал доста подробна книга, - „От Мадридските принципи до Мюнхенските дебати“, публикувана през 2022 година, която мога веднага да предоставя на интересуващите се в електронен вид: https://blacksea-caspia.eu/bg/library/ot-madridskite-principi-do-myunkhenskite-debati ).
И както според известната театрална формула, „ако в първодействие има пушка на стената, в трето действие тя трябва да гръмне“, така ако през 1994 година всички са се надявали, че след Бишкекския протокол ще се стигне до мир чрез преговори, така през 2020 година, след близо 30 годишно дипломатическо танго, нагнетяваното чрез „преговорно разтакаване“ напрежение скъса клапана на който пишеше „няма военно решение“ и азербайджанската армия на бърза ръка върна под контрола на правителството в Баку седемте окупирани азербайджански окръга и южната част на бившата „Нагорно Карабахска автономна област“, заедно със свещения за азербайджанците град Шуша.
Безкрайно озадачаващо е когато за агресор бива обявяван някой, който просто е възстановил контрола си над своя суверенна и международно призната територия. Но най-интересното е, че воплите за агресивността на Азербайджан се в днешно време се издигат към небесата точно в момента, когато мирният договор между Баку и Ереван изглежда по-близо то когато и да било.

Шансът за мир, който може да бъде проигран единствено „външна помощ“
И наистина през последните седмици се редуват събития, които само преди година биха били напълно немислими.
На 04 декември 2023 година, Комисията по държавно строителство и по правните въпроси на арменския парламент отхвърли законопроект, който криминализира изоставянето на Карабах от Армения. Както съобщиха арменските медии, предложеният от опозицията законопроект е предвиждал промени в Наказателния кодекс във връзка с отказа да се признае „правото на Карабах на самоопределение“.
Според информацията трима членове на комисията са гласували за законопроекта, а осем са гласували против. Неподкрепилите решението са членове на управляващата партия „Граждански договор“. Проправителствените депутати са заявили, че инициативата на „Аякве“ ще се превърне в сериозна пречка за мирните преговори с Азербайджан. (https://blacksea-caspia.eu/bg/v-parlamenta-na-armeniya-ne-podkrepikha-zakonoproekt-nasochen-sreschu-teritorialnata-cyalost-na ).

Това събитие дойде точно в навечерието на преговорите между администрацията на Президента на Република Азербайджан и кабинета на министър-председателя на Република Армения, на които беше постигнато споразумение за предприемане на осезаеми стъпки за укрепване на доверието между двете страни и последвалото тяхно съвместно изявление от 07 декември 2023 година.
Ръководейки се от принципите на хуманизма и като жест на добра воля, Република Азербайджан освободи 32-ма арменски военнослужещи. На свой ред Република Армения, водена от принципите на хуманизма и като жест на добра воля, освободи двама азербайджански военнослужещи.
Освен това, като добронамерен жест, Република Армения оттегли кандидатурата си за домакин на 29-та сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP-29) в подкрепа на кандидатурата на Република Азербайджан. Република Азербайджан и Република Армения изразиха надежда, че другите страни от Източноевропейската група също ще подкрепят кандидатурата на Азербайджан, което в крайна сметка стана точно така.
От своя страна, като добронамерен жест Република Азербайджан подкрепи кандидатурата на Република Армения от Източноевропейската група за членство в Бюрото на COP.
Беше оповестено публично и официално, че Република Азербайджан и Република Армения ще продължат преговорите относно прилагането на допълнителни мерки за изграждане на доверие в близко бъдеще, което да допринесе за установяването на взаимно доверие между двете страни и да повлияе положително на целия регион на Южен Кавказ.
Двете страни призоваха международната общественост да подкрепи усилията им. Това предизвика значително въодушевление сред специалистите по региона и сред редица отговорни фактори. На 08 декември 2023 година, бившият посланик на САЩ в Азербайджан Матю Брайза заяви, че „вече няма нужда от каквото и да е посредничество между Азербайджан и Армения“.
Говорейки за постигнатото между двете страни споразумение за взаимно освобождаване на задържани военнослужещи, той е подчертал, че това е знаково споразумение с историческо значение.
„Това беше постигнато без каквито и да са международни посредници, което още веднъж показва, че вече няма нужда от някакво посредничество между Азербайджан и Армения. Лидерите на двете страни могат да намерят пътя към мирния договор, който и двете страни искат и работят усилено над постигането му. Мирът сега е по-реалистичен от всякога. След като през септември беше осигурено изтеглянето на арменските незаконни въоръжени сили и останките от сепаратисткия режим от Карабах, сега за първи път в историята мога в лично качество да кажа, че мирният договор е не само възможен, но и близък. Така че това е [знаков] момент по пътя към мирния договор“, е добавил Брайза. (https://blacksea-caspia.eu/bg/bolshe-net-nadobnosti-v-kakom-libo-posrednichestve-mezhdu-azerbaydzhanom-i-armeniey-metyu-brayza ).

Пак на същия ден, заместник-помощникът на генералният секретар на НАТО по политическите въпроси и политиката на сигурност, специален представител за Кавказ и Централна Азия - Хавиер Коломина оповести на страницата си в социалната мрежа „X“ (бившата „Twitter”), че НАТО силно подкрепя усилията за нормализиране на отношенията между Азербайджан и Армения.
„Приветствам съвместното изявление между Армения и Азербайджан, обявяващо взаимното освобождаване на задържаните, другите мерки за изграждане на доверие и ясният ангажимент за постигане на дългоочакваното мирно споразумение. НАТО силно подкрепя тези усилия и нормализирането на отношенията между Армения и Азербайджан“, се казва в публикацията му. (https://blacksea-caspia.eu/bg/khavier-kolomina-nato-silno-podkrepya-usiliyata-za-normalizirane-na-otnosheniyata-mezhdu ).
Отново на 08 декември 2023 година, говорителят на германското правителство Щефен Хебещрайт написа на страницата си в социалната мрежа X, че Германия поздравява Армения и Азербайджан за предприемането на смели стъпки и за изграждането на доверие.
„Готови сме да подкрепим по-нататъшния процес на нормализация, основан на взаимното признаване на суверенитета, неприкосновеността на границите и териториалната цялост“, подчерта той. (https://blacksea-caspia.eu/bg/germaniya-pozdravyava-armeniya-i-azerbaydzhan-za-predprietite-stpki-km-normalizirane-schefen ).

Генералният секретар на Организацията на тюркските държави (ОТД) - Кубанъчбек Омуралиев, също приветства съвместното изявление на администрацията на президента на Република Азербайджан и кабинета на министър-председателя на Република Армения от 7 декември 2023 г. Това беше посочено в съобщение на ОТД.
„Съвместното изявление е значителна стъпка към осигуряването на устойчив мир в региона. То служи като твърд израз на волята на двете страни да предприемат конкретни стъпки за нормализиране на отношенията помежду си чрез пряк диалог, който ще доведе до сключването на мирен договор, основан на зачитане на принципите на суверенитета и териториалната цялост“, беше казано в изявлението на ОТД. (https://blacksea-caspia.eu/bg/generalniyat-sekretar-na-otd-kubanchbek-omuraliev-otd-privetstva-svmestnoto-izyavlenie-na ).

На 28 декември 2023 година, представителят на президента на Азербайджан със специални поръчения - посланик Елчин Амирбеков заяви в интервю за „The Guardian“, че в момента Азербайджан очаква отговора на Армения на коментарите на Баку относно последното проектопредложение за мир.
„Очевидно не сме толкова далеч от окончателно споразумение. Нуждаем се от ефективна, ориентирана към резултати работа. Знам, че след три десетилетия на преговори без значим резултат, има известна умора и разочарование и от двете страни. Докога ще продължаваме просто да провеждаме срещи без никакъв разумен резултат? Бихме предпочели да имаме мирен договор, който да говори за някаква двустранна комисия, която трябва да бъде създадена, за да елиминира всички тези недоразумения или различия между нас“, е казал посланик Амирбеков пред авторитетното издание.
Той е отбелязал също така, че връзката между основната част на Азербайджан с Нахичеван, която минава през Армения, е от решаващо значение за Баку от гледна точка на националната сигурност, както и от гледна точка на осигуряването на алтернативен маршрут в рамките на Средния коридор.
„Не можем да губим повече време. След три години Армения дори не е започнала да изготвя технико-икономическа обосновка за 42-километровия участък. Разбира се, не можем да заставим Армения да изпълни това, за което са се ангажирали, и е безсмислено да са предполага, че ще нахлуем, за да наложим този коридор със сила или нещо подобно. Затова се обърнахме към Иран като план Б за създаване на пътна и железопътна връзка през Иран“, добавил е той.
Говорителят на президента е подчертал, че наличието на алтернативен маршрут може да накара Армения да осъзнае колко много може да загуби, ако продължи да се съпротивлява на изграждането на транспортна връзка през нейната територия.
Събитията получиха развитие през следващия месец. На 23 януари 2024 година, на пресконференция арменският външен министър Арарат Мирзоян заяви, че Армения може да предаде нови карти на минни полета в Карабах на Азербайджан, „ако се създаде атмосфера на доверие“.
„Сега арменската страна се опитва да създаде нови карти чрез разпитване на очевидци и ако има атмосфера на доверие, арменската страна може да обсъди предаването им на Азербайджан, но този път с участието на международната общност“, казва той дословно. (https://blacksea-caspia.eu/index.php/bg/ararat-mirzoyan-armeniya-mozhe-da-predade-na-azerbaydzhan-novi-karti-na-minnite-poleta-v-karabakh ).
Трябва да се отбележи, че изявлението на Мирзоян е от съществено значение, защото противопехотните мини, поставени безразборно от Армения на азербайджанска територия, продължават да представляват заплаха за невинни цивилни граждани. Днес броят на жертвите на мини от 2020 година насам е 342 души.

Пак на същата пресконференция арменският външен министър Арарат Мирзоян съобщи, че има пряк канал за връзка между Азербайджан и Армения.
„Споменахме, че има директен канал за комуникация между администрациите на лидерите на Армения и Азербайджан. Трябва да кажа, че аналогичен канал съществува между министерствата на външните работи на Армения и Азербайджан, както и между други ведомства“, каза той.

По-рано в интервю за германския вестник „Berliner Zeitung“, Хикмет Хаджиев - помощник на президента на Република Азербайджан, ръководител на отдела за външна политика на президентската администрация, съобщи, че днес по текста на мирния договор вече се работи пряко между Баку и Ереван. В интервюто си той отбеляза, че всеки формат има своите предимства и би било некоректно да се сравнява тяхната ефективност.
„На различни етапи различните формати ни позволиха да продължим напред и сме благодарни на всички посредници, ангажирани в процеса. Мястото на преговорите няма значение за нас. Най-важен е резултатът. Ние подкрепяме преговори, ориентирани към резултати. По принцип не сме против честното съдействие, но предпочитаме преките преговори. Днес работата по текста на мирния договор се извършва пряко между Баку и Ереван“, беше обяснил Хаджиев. (https://blacksea-caspia.eu/index.php/bg/khikmet-khadzhiev-i-ararat-mirzoyan-ima-pryak-kanal-za-vrzka-mezhdu-azerbaydzhan-i-armeniya ).

На 27 януари 2024 година беше огласено изявление на Междуведомствената комисия на Армения по въпросите на пленниците, заложниците и безследно изчезналите лица, в което се казва, че Ереван е готов да сътрудничи с Азербайджан за изясняване на съдбата на лица, смятани за безследно изчезнали.
„Армения многократно, включително на високо и най-високо ниво, е заявявала, че е готова да сътрудничи с Азербайджан за изясняване на съдбата на лицата, които се водят като изчезнали“, беше казано в изявлението. (https://blacksea-caspia.eu/index.php/bg/erevan-deklarira-gotovnost-da-strudnichi-s-azerbaydzhan-za-izyasnyavane-na-sdbata-na-bezsledno ).

Трябва да се отбележи, че в Държавната комисия на Азербайджан за военнопленниците, заложниците и безследно изчезналите граждани, 3890 души са регистрирани като безследно изчезнали по време на Първата карабахска война. От тях 3171 души са военни, 719 са цивилни (71 са непълнолетни, 267 са жени). В освободените територии на Азербайджан са открити 10 масови гроба. Идентифицирани са 15 останки, намерени в масови гробове.
По-рано Азербайджан също беше обявил готовността си да създаде съвместно с арменската страна механизъм за издирване на изчезнали лица.
На 02 февруари 2024 година беше оповестена прогнозата на компанията „Fitch Solutions“ (част от групата на „Fitch“), че Азербайджан и Армения може да подпишат мирен договор през първата половина на 2024 година.
„Ние смятаме, че мирно споразумение между Азербайджан и Армения може да бъде сключено още през първата половина на 2024 г.“, са казали от „Fitch Solutions“. (https://blacksea-caspia.eu/index.php/bg/fitch-solutions-za-vzmozhniya-srok-za-podpisvane-na-miren-dogovor-mezhdu-azerbaydzhan-i-armeniya ).

Анализаторите на „Fitch Solutions“ смятат, че Азербайджан значително ще засили вниманието си върху отварянето на Зангезурския коридор и това ще бъде отразено в мирния договор. От компанията са отбелязали, че след предприетите успешни местни антитерористични мерки в Карабах през септември 2023 година, Азербайджан е укрепил регионалната си сигурност в краткосрочен и средносрочен план.
Трябва да се отбележи, че тази прогноза в някаква степен е резултат от факта, че преговорите за мирен договор между Азербайджан и Армения се водят чрез преки разговори. В началото на януари Азербайджан получи поредния пакет от предложения за мирен договор с Армения. В момента азербайджанската страна извършва вътрешна работа по този пакет в съответствие с процедурата. Както съобщи по-рано външният министър на Азербайджан Джейхун Байрамов, Азербайджан ще представи отговор на Армения през следващите седмици. (https://blacksea-caspia.eu/index.php/bg/fitch-solutions-za-vzmozhniya-srok-za-podpisvane-na-miren-dogovor-mezhdu-azerbaydzhan-i-armeniya ).

Епилог. Да не изпускаме птичето на мира, кацнало на рамото на Южен Кавказ
На крачка сме от сключване на мирен договор между Азербайджан и Армения, с който договарящите се страни няма да си избиват националните комплекси, нито пък едни ще унижават други, а ще се търси решение, което да гарантира мира в региона и просперитета и на двете страни. Последното би било осигурено от отварянето на границите на Армения с Азербайджан и Турция (в момента единствената изцяло отворена граница на страната е тази с …Иран), което е над 70 процента от общата дължина на държавните граници на арменската държава. Към излизането от пълна транспортна изолация ще се добави включването на Армения в регионалните транспортни и инфраструктурни проекти. Развитието на търговията на Армения със съседите й от нулево равнище до нормалното за съседни страни, би се отразило единствено положително на икономическото развитие на страната и на ръста на брутния й вътрешен продукт.