35 години от възстановяването нa БСДП

На 26.11.1989 година седмина социалдемократи начело с д-р Атанас Москов преживели тежките времена на тоталитарния режим у нас обявиха възстановяването на публичната дейност на Българската работническа социалдемократическа /обединена/ БРСДП /о/. След месец и половина на 05.01.1990 г. на Първата конференция проведена в зала „България“ в София партията възвърна и своето оригинално име – Българска социалдемократическа партия – БСДП. Фактът изненада организаторите на преврата в БКП, които възнамеряваха тихо посредством пропагандираната перестройка да „преродят“ комунистическата партия в уж съвременна европейска партия, превръщайки чрез разнообразни укази нейните кадри в новите капиталисти. Това им наложи да поведат жестока борба със социалдемокрацията по познатите методи посредством попълването на редиците и с управляеми кадри на службите, които предизвикаха серия от идеологически и икономически удари и разцепления. Въпреки всички трудности БСДП е жива и продължава борбата за светлите идеали за свобода, справедливост и солидарност.

Поглед към първите изяви на възстановената политическа дейност на БСДП и обстановката, в която те се извършиха ще направим с публикуване на откъс от първа глава на книгата на Елеонора Станоева „Възстановяване и дейност на Българската социалдемократическа партия 1989-1997 г., издадена от Частния институт за култура „Крида Арт“.
„ГЛАВА ПЪРВА. ДЕЙНОСТ НА БСДП ОТ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО ДО ИЗБОРИТЕ ЗА 36-О  ОНС.

1. Политическа обстановка в България през 1989 г.

1989 г. заварва България с действието на два фактора, които ще определят до голяма степен следващите процеси в обществото. Единият е икономически неефективни структури, ориентирани изцяло към СССР и СИВ и огромен за страната външен финансов дълг към западни институции и частни лица. Кредитите българската държава трупа след 1983 г., когато на международните финансови пазари условията са крайно неизгодни. Съмненията дали парите изобщо попадат в страната или са разпределени сред посветени в процеса, в очакване на краха на комунистическата система, едва ли някога ще отпаднат. Вторият фактор е политически – така наречения „Възродителен процес“, свързан с отношението към турците – граждани на българската държава. Той получава силен отглас в западните страни и е на път да разгори силен етнически конфликт в обществото.
Под напора на Горбачовата перестройка започват да се появяват неформални организации. Началото е с Комитета за спасяване на Русе, породен от един дългогодишен екологичен проблем. Следват Клуба за подкрепа на гласността и преустройството / основоположник на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация /ФКГД/, Екогласност и първия алтернативен синдикат Независимото федерация на труда „Подкрепа“. Дисидентите са преди всичко хора на културата, не малка част бивши комунисти и дори членове на БКП. Трудно е да се установи какъв дял се пада в тези „неформални“ организации на служителите, наблюдаващи от ДС, защото въпросът за разсекретяване на архивите на тайните служби в България, за разлика от други страни като ГДР и Чехословакия, остава неразрешен. Така или иначе официалните средства за масова информация , но дисидентите намират широка трибуна в западните радиостанции „Свободна Европа“,  “Гласът на Америка“, „Дойче веле“, „Радио Лондон“ и др., които вече не се заглушават.

През есента на 1989 г. пада символът на желязната завеса, разделила Европа за повече т 4 десетилетия – Берлинската стена. В България по тава време /26.10.1989 г./ започва екологичен форум. Зад екологичните въпроси очевидно прозират искания за демократични промени. Обществото като цяло, обаче, все още спи  тоталитарен сън, от „горите“ продължават да напъват и излизат активни борци, някои пишат последните си стихове във възхвала на 9.IX. и светлото бъдеще, а други организират митинги с неприкрит националистически оттенък под мотото „България за българите“ или клеймят империалистическата пропаганда, течаща в ефира на късовълнов обхват.
Първото протестно шествие се състои в София на 03.11.1989 г. за връчване на подписката срещу хидропроекта „Рила-Места“. Разстоянието е малко – от пл. „Св. Ал. Невски“ до Народното събрание, но очевидно става символ на преломен етап в българското общество. Организатор е дружеството „Екогласност“. За разлика от градинката пред ресторант „Кристал“, където се събират подписите, ексцесии няма.
На 10.11.1989 г. в БКП се провежда безкръвен дворцов преврат. На Тодор Живков след освобождаването му от поста генерален секретар е изказана 4дълбока благодарност“. Движещи фактори са Андрей Луканов и Петър Младенов. Поста генерален секретар, овакантен от Т. Живков поема Петър Младенов. Седмица по-късно на 17.11.1989 г. пред Народното събрание е свикан митинг в подкрепа на промяната. По същото време се провежда сесия на Народното събрание, което избира П. Младенов за председател на Държавния съвет и прави козметични промени в Наказателния кодекс. Организаторът на митинга не се афишира ярко, защото параванът ОФ е безкрайно дискредитиран. Лозунгите са свързани с неделимостта на бъдещото на народа от социализма и преустройството. Събралите се радостно посрещат и скандират името на члена на Политбюро на БКП и военен министър Добри Джуров, може би като знак на благодарност, че армията не е въвлечена в конфликта. На следващият ден 18.11.1989 г. на площад „Св. Ал. Невски“ неформалните дружества организират свой митинг. Площадът е препълнен. На стълбите на храма за първи път като оратори се изявяват нови непознати лица, за първи път множеството скандира „ Де-мо-кра-ция!“. Но чл.1 на Конституцията на Народна република България, определящ ръководната роля на БКП, все още е в сила, а с него и забраната за публична дейност на други политически партии, освен на БКП и на казионния БЗНС.

            1.2 Възстановяване на БРСДП /о/ и първи политически изяви
На 26.11.1989 г. седем социалдемократи оцелели през годините на комунистическата диктатура възстановяват    публичната дейност на БРСДП /о/. Д-р Дертлиев описва събитието така: “Седем затворници и концлагеристи възстановихме  БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ: д-р Атанас Москов – безспорният млад лидер през тридесетте и четиридесетте години, волята, интелекта и гордостта на партията. Виолина Лулчева – дъщерята на главния секретар Коста Лулчев, загинал малко след излизането от затвора, самата тя затворничка по процеса Бърнс; Александър Константинов – от ръководството  на Съюза на Социалистическата младеж, моето alter ego – спокойният и сигурен приятел, с който чудесно се допълвахме и Руен Крумов – главен редактор на в. „Свободен народ“. И двамата с по 7 години концлагер.; инж. Груди Панчев – 12 години затворник, оживял по чудо югославски партизанин, тежък мъчен за превиване човек; Михаил Петков /Мишел/ - скочил от ученическата скамейка направо във затвора, горд, че е между големите, и аз“ . Възстановителите изпращат писмо на председателя на Държавния съвет П. Младенов, с което го уведомяват, че се включват в обществено-политическия живот на държавата. В писмото се посочва:

„Уважаеми др. Младенов,
От името на Българската работническа социалдемократическа партия (обединена), член на Социалистическия интернационал, Ви изпращаме това писмо. Правим го, за да изпълним един обществен дълг към институциите, които възглавявате и представлявате, и към партията, към която принадлежим. Желаем да Ви уведомим, че БРСДП (о) подновява своята публична дейност, спирането на която бе принудително и противоконституционно проведено през 1948 г. Ръководството на партията счита, че не са нужни административни формалности или съдебни процедури. БРСДП (о) продължава наяве, без да е спирала никога, своето вековно съществуване. Правим това, взимайки предвид размразената международна и българска политическа атмосфера. Публичната ни проява се улеснява от изявената от Вас привързаност към плурализма в общественото поле. В нашата публична дейност ние ще се основаваме на съответните постановления на конституцията и искаме да се ползваме от държавната гаранция за безпрепятствено упражнение на всички свободни права на гражданина и човека. На това основание партията възнамерява да издава свой всекидневен орган, който известно време ще бъде седмичен. Както за другите обществени организации, включително БЗНС, очакваме, че не ще се откаже на БРСДП (о) хартия, печатница и разпространяване на нашия партиен орган чрез съответната организация. За нашата дейност ще са необходими и помещения за клубове.
В своята публична дейност партията ни ще работи за канализиране на широкото народно недоволство, за истинско социално и демократическо преустройство на страната ни.
Очакваме, че ще посрещнете с разбиране това наше писмо, оставаме с уважение.“

От името на Изпълнителния съвет на ЦК на БРСДП /о/ подписали: д-р Атанас Москов – председател, д-р Петър Дертлиев – зам. председател и Виолина Лулчева – секретар. Съобщението за възстановяването на БРСДП /о/ е изпратено и до председателя на Социалистическия интернационал – тогава Вили Бранд.

Възстановителите подготвят възвание към българския народ, което започва с думите:“ На предела сме на една нова епоха, която носи надежди, но крие и много опасения за разочарования, както е било често до сега. Ето защо със съзнанието, че осъществяването на народните въжделения може да се постигне само чрез съзнателната и организирана активност на народните маси, ние ви каним да се включите в движението за социална демокрация, тъй като сме убедени, че без демокрация няма социална правда, без социална правда няма демокрация.“ Във възвание се прави кратък исторически преглед на корените на социалдемокрацията за необходимите промени в политическата, икономическата, социалната и културна област. Погледнати през призмата на гражданското общество с утвърдена пазарна икономика някои от предложенията звучат наивистично и дори архаично, но обективно трябва да се отчете, че за историческия момент, те имат почти революционен характер – като искането за възстановяване на частната собственост, за многопартийна система и за Народно събрание, пред което да се отчитат всички власти. Част от посочените точки като „Безжалостно премахване на корупцията, независимо от положението и ранга на засегнатите, както и приемане на „Закон за незаконно забогателите“ звучат актуално дори десетилетия след публикуването на възванието.

На 28.11.1089 г. от името на Изпълнителния съвет на БРСДП /о/ е изготвено Обръщение към българския народ, което носи подписа на организационния секретар Груди Панчев. В него се посочва:“ Да изградим чиста и свята република, която я желае В. Левски – една република, въздухът на която се нарича свобода. Свобода за мен, но и за теб другомислещия“, а по-долу: “Има само един абсолютен суверен –българския народ. Никоя личност, никоя обществена, културна или политическа формация не може да узурпира това негово право и да се идентифицира с него. Десетилетия наред нашият народ бе възпитаван в омраза. Издигаме глас! Не на насилието и омразата!“. Очевидна е разликата с познатата комунистическа доктрина за ръководната роля на пролетариата и неговия челен отряд – комунистическата партия, с постулатите за класовата борба с антагонистичните противоречия и т.н., затвърждавани с десетилетия в обществото идеологеми./ Разбира се тази доктрина не е нищо друго освен идеологическа обвивка на практиката на комунистическата партия, която в качеството си на управляваща установи тоталитарен политически режим и диктатура над българското общество./
Макар първата политическа формация извън описаните в тогавашната контитуция да бе Християн-републиканската партия на Константин Аджаров /03.11.1989 г./, то обективно първата законно възобновила дейността си партия е БРСДП /о/, тъй като за разлика от БЗНС на Никола Петков комунистите бяха забравили да я забранят със закон или да я заличат от съдебните регистри. Тази тяхна грешка, породена от чувството за вечно и безметежно властване, в последствие обърка плановете им за безпроблемно вписване на БКП в новите реалности.

На 07.12.1989 г. в мазето на Социологическия институт се ражда Съюзът на демократичните сили /СДС/. БРСДП /о/ е сред учредителите. От нейна страна в съюза са представени д-р П. Дертлиев, Руен Крумов и Михаил Петков. Години след това председателят на БСДП д-р Петър Дертлиев ще напомня, че този акт е осуетил желанието на тогавашното ръководство на БКП да изгради от дисидентските организации една послушна обществено-политическа формация, подобна на Отечествения фронт, параван на плурализъм и парадна демокрация. Създаването на СДС превърна фактически неформалните сдружения в политически и с помощта на възстановените партии роди опозицията на властта.“……