Това сякаш беше вчера

ПАМЕТНИ БЕЛЕЖКИ ЗА ВРЕМЕТО НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БСДП
Крум Славов

Конференция на възстановената БРСДП /о/, проведена на 05.01.1990 г. в зала "България" в гр. София, която се превръща в Първа конференция на БСДП

Именно в тази кипяща атмосфера на политически метаморфози, протести, митинги, шествия, „кадифени революции“ в някои „братски страни“ /но не и в България!/, половин месец след вътрешния преврат в БКП /10 ноември 1989 г./ по новините на БНР чух краткото съобщение за възстановяването на разтурената от комунистите след 1948-а опозиционна  партия БРСДП/о/.  Бяха посочени и имената на възстановителите – люде, оцелели след убийствата, лагерите и затворите на комунистическия режим, някогашни членове на младежката организация ССМ /Съюз на социалистическата младеж/  при БРСДП/о/.

Реших да звънна на баща ми във Варна. Бях запомнил имената на някои от възстановителите и ги казах на татко. Той ми отговори, че познава трима души – Руен Крумов Боналов, Михаил Петков /Мишел/ и д-р Петър Дертлиев. Подчерта, че има пълно доверие на първите двама и беше сдържан по отношение на д-р Дертлиев. Все пак ми препоръча да  отида на посочения в съобщението адрес /дома на Груди Панчев/, къдено първоначално беше започнало записване на желаешите да членуват в току-що възстановената партия, и да видя как стоят нещата.

Доколкото си спомням, беше 29 ноември с.г., когато позвъних на входа на апартамента на Груди Панчев. Отвори ми домакинът, а вътре освен него бяха още д-р Дертлиев, Мишел Петков, Руен Боналов, режисьорът Ангел Ахрянов /Джото/, Сашо Константинов. Представих се, както  заръча баща  ми, с трите си имена: Крум Димитров Славов. Настъпи пълна тишина, после някой /не помня кой/ попита имам ли нещо общо с известния стар социалдемократ Крум Славов. Отговорих, че съм негов внук. Тогава д-р Дертлиев пристъпи към мен, прегърна ме с насълзени очи и тихо каза: „Добре дошъл, сине!“ Почувствах се доста неловко, не съм свикнал да бъда в центъра на такова внимание, а и нямах никакви заслуги, освен фамилната връзка.

Така започна моята първа и последна партийна ангажираност. Бях кооптиран като член на КРК /Контролно-ревизионната комисия/ на партията. Тази комисия се оглавяваше от леля Виолина, дъщерята на  Коста Лулчев, а нейна заместничка беше Геновева Димитрова. Във временното ръководство /Изпълнителен съвет/ на партията освен председателят д-р Дертлиев влизаха Мишел Петков /зам.председател/, Груди Панчев /гл. секретар/, Димитър Куманов, Ангел Ахрянов, незабравимият ми приятел Кръстю Пастухов /Къци/ – внук на признатия лидер на българската социалдемокрация и държавник Кръстьо Пастухов, Сашо Константинов, Иван Пушкаров, Ганка Кольовска. Скоро към този състав бяха кооптирани д-р Александър Чирков и адвокатът Петър Корнажев.  По онова време заседанията на ИС и КРК се провеждаха в къщата на ул. „Московска“ № 41 /партера вдясно/, където преди години се помещаваше Студентската поликлиника. Понякога  на заседанията  присъстваха и хора, представяни от д-р Дертлиев като бивши членове на ССМ и експерти-консултанти в определени сектори – например Тодор Вълчев, който малко по-късно оглави БНБ, и непознатия за повечето от нас проф. Любен Беров. Както стана ясно след доста години, тези двама  експерти /а впоследствие и редица  членове  и лица, заемащи отговорни  постове в партията/ са се водили на отчет като сътрудници на ДС! Кой и защо ги е препоръчал на лидера на БСДП /това е името, което бе възприето единодушно на първата конференция на възстановената БРСДП/о/, състояла се в зала „България“ на 5 януари 1990-а и където д-р Атанас Москов, живият доайен на бълагарската социалдемокрация, бе избран за почетен председател на партията/, остана загадка, която д-р Дертлиев отнесе в гроба. И други въпроси останаха без отговор, за жалост, затова и днес е невъзможно да видим цялостната картина и да научим цялата истина за непрехождащия ни преход към нормална, демократична и правова държава.

През същия този  период /декември 1989-януари 1990/ бе започнало и обсъждане за подновяване на издаването на в.“Свободен народ“, като най-активен по темата беше Руен Боналов, който заедно с Цвети Иванов са били последните редактори на вестника до закриването му през 1947-а. В края на декември 1989-а напуснах редакцията на сп.“Космос“ и започнах работа в първия екип на седмичника „Свободен народ“, който също се помещаваше на „Московска“ № 41. По-късно през пролетта на 1990-а вестникът стана всекидневник, съставът се разшири, а за гл.редактор д-р Дертлиев /директор на вестника/ назначи Офелия Хаджиколева. Седалището на партията и редакцията на партийния орган се преместиха в сградата на ъгъла на ул. „Париж“ и ул. „Врабча“ /с вход откъм „Врабча“/.   
Общо взето, събитията в този период се застъпваха едно с друго: многохилядни митинги и нощни бдения, Кръглата маса, конгреси, конференции, подготовка за изборите през юни 1990-а за ВНС, бурни заседания на Националния координационен съвет на коалицията СДС. В „Синята коалиция“ /където се носеше славата на БСДП като организацията с най-голям брой членове/ вече започваха процеси на ферментация, боричкания, интриги и първи предателства. Но сериозните предизвикателства все още предстояха , все още властваха възторгът, ентусиазмът и великата вяра в свободата, в промяната към едно по-добро бъдеще  за  изстрадалата

България и  за всички нас.

София, януари 2025 г.
Крум Славов

Крум Славов