Атанас Москов в спомените на своите съвременици

Харесваше му да нарича себе си отшелник. Казваше, че е вече извън природната мярка и живее час за час, но всеки божи ден се трудеше.
Беше най-възрастният социалдемократ, кооперативен деятел, журналист, народен представител, концлагерист, доктор по международно право. Беше живата история на политическия живот през това столетие. А най-вече беше човеколюбец, не изпитваше омраза към никого, дори към тези, които го бяха изтезавали.

Честен и скромен, притесняваше се, когато му се налагаше да ходи между хората, но те идваха при него, не само от страната, но и от чужбина. Той беше достоен син на България, която искаше да види свободна и демократична.

Мечтаеше всички хора на планетата да бъдат свободни, щастливи и до намерят реализация на своите способности.
В памет на  д-р Атанас Москов събрахме негови спомени студии, и речи да ни помогнат до бъдем човеци и да ни водят към по-добро.
КРАСИМИРА ЧОЛАКОВА и ХРИСТО АВРАМОВ

АТАНАС СИМЕОНОВ МОСКОВ е роден на 28 август 1903 г. в един от големите центрове на Социалдемокрацията – Севлиево, в семейство но родолюбиви българи. Баща му Симеон Москов продължава потомствения занаят абаджийство и търговия. Либерал и стамболовист по убеждения. Майката Стефания Атанас Пенкова е образована и интелигентна жена. Тримата по-големи братя Гочо, Иван  и Петър са със социалдемократически убеждения

В будното интелигентно семейство се оформят основните човешки ценности-дълг, чувство за чест, справедливост. Следват знакови събития 1913 г. - смъртта на баща му и Първата световна война, в която братята отиват на фронта, Атанас става господар на голямата семейна библиотека. Изявява се сред учениците като личност с ярки интелектуални способности.
Въпреки съветите на семейството да стане инженер решава да учи право. Веднага влиза във връзка с младежкия социалистически съюз и с редакторите на в. „Епоха“ Григор Чешмеджиев и Кръстю Пастухов. През 1926 г. завършва право и през1927 г. заминава за Виена, а от там за Белгия. След конкурс през 1928 г. е назначен е в ЦК на Белгийската работническа партия. Член е на Бюрото на Социалистическия интернационал от 1929 до 1937 г.

През 1937 г. се завръща в България, а през 1938 е избран за народен представител. Обявява се за възстановяване на Търновската конституция. Заедно с Кръстю Пастухов се отнася с недоверие към ОФ и винаги е бил против съюз с комунистите. Отнасял се е с тях либерално но до преклонна възраст е считал, че обединение на социалдемократи и социалисти /бивши комунисти/ е невъзможно. След 09.09.1944 г. Трайчо Костов определя Москов като враг. През месец юли 1947 г. е арестуван и осъден на 7 години и седем месеца. Държавна сигурност го изпраща в лагерите Богданов дол и Белене, обвинен като шпионин на Социалистическия интернационал.
За времето в лагерите той почти не говори. През ноември 1953 г. е въдворен в Севлиево. От 1954 до 1965 г. докторът по международно право Атанас Москов е машинописец в психиатричната клиника в града. Интересува се от съдбата на БСДП до края на живота си и участва в изготвянето на програмните документи при възстановяването на партията. Той е в състава на седмината социалдемократи възстановили публичната дейност на БРСДП /о/ на 26.11.1989 г. и става символ на възкръсналата социалдемокрация.

Публикацията за дейността на д-р Атанас Москов са посветени на 30 години от неговата земна кончина.

КОЯ КОНСТИТУЦИЯ?
Д-р Атанас Москов

Този въпрос изниква, защото на Търновската конституция се противопоставя  проектът ОФ конституция, който вече е публикуван и вероятно в негово име правителствените партии ще водят изборната борба.
Конституцията на един народ трябва да отразява неговите идеали за управление, схващанията му за стопанския и социален строй, политическия му опит и култура, неговата душа. Отделните закони са временни. Те са най-често израз на моментни нужди, на съотношение на сили, на минаващи политически страсти. Във всяко време могат да бъдат изменяни и отменяни.. Конституцията е основен закон, траен, постоянен, предназначен да бъде правна опора за цялата нация, скелет на държавата за дълги години. Затова тя не може да бъде и не трябва да бъде олицетворение на идеите само на една партия, колкото напредничави и съвършени да са тези идеи. Тя трябва да бъде съчетание на сходните концепции, за да може в нея всеки гражданин да намери стимул за национално единение и всяко движение – пътека, по която да се движи на законна почва, към осъществяване на своите идеи. Като съдържа максимум от това, което всички възприемат и всички желаят, тя трябва да открива на всички българи възможностите за добруване, а на народа като цялост, възможност да прояви своя национален гений, своята национална особеност и национална самостоятелност.

Пречупвайки на народна почва онова, което и други народи са изпитали като хубаво и съвършено управлението, тя трябва обаче да бъде скалата на националната независимост и да препречва пътя на всекиго, който би търсил в конституционното сходство повод, да накърни държавния ни суверенитет.

Във всички тия насоки Търновската конституция съдържа здрави и изпитани постановления. Плод на стихийния стремеж на българския народ към свобода и независимост, израз на който в законни постановления са дали разумните, широки по концепция и въодушевени редактори в Учредителното събрание. Търновската конституция е била през изминалите десетилетия топлата и благоприятна атмосфера, в която бързо израснаха народът и държавата ни до завидна висота.

В нейно име и за нея са се водили най-големите борби в нашата политическа история. С нея се свързват най-светлите моменти на народни постижения и победи по пътя на установяване народния суверенитет. В нейния дух са били възпитавани политически цели поколения. В нейните идеи са черпели вдъхновение плеяда дейци, чиито имена и усилия са свързани с борбата за народовластие.
Българинът никога не се е отказвал от нея, никога не е посягал на нея. Наистина, тя не е била винаги спазвана. Не е била пълно прилагана. Била е често нарушавана, изнасилвана. Но са го правили чужди на народа ни или оръдия на чужди идеи и внушения.

Короната в своята цялост е била враг на конституцията. От нея или по нейно искане, са идвали най-тежките удари над основния ни закон. Но народът винаги се е опълчвал против. Двама монарси си отидоха, защото народът, в името на конституцията побеждаваше.. А днес самата монархия е провалена, защото пак народът иска да бъде подчертан и зачитан неговият суверенитет.
Но Търновската конституция в своята най-важна конструкция си остава здрава и все така желана и нужна на народа ни. Принципите за държавна организация и за демокрация, които тя съдържа, не са отречени от никоя конституция на културна и истински демократична държава. Приспособена към републиканската форма на управление и освежена от съответни постановления за социална и стопанска демокрация и за осигуряване на конституционността на законите и управлението, тя е най-добрата основа за републиканска България. Защото тя е душа от душите и кръв от кръвта на нацията ни.
През нейното време е имало насилие и диктатура, но те са били винаги противоконституционни. Без нея можем да имаме конституционна диктатура.

в. „Свободен народ“,
05.ХI.1946 г.

АТАНАС МОСКОВ ИМА ДУМАТА
Слово произнесено на историческия митинг на опозицията на 19–и октомври 1946 г.

Гражданки и граждани,
Днес ние откриваме борбата за спечелване изборите за Велико народно събрание. Вашето присъствие тук показва, че борбата започва добре. На 27 – и октомври ще победи бялата бюлетина на опозицията /ура!/. Ще победи свободата демокрацията и народовластието. Ще победи социалната справедливост.

Както днес завладяхме най-големия площад в България, така на 27 – и октомври трябва да завладеете урните и страната ни да стане свободна, демократична и независима република.
На 27-и октомври да сразим всевластието на еднопартийната система и да възтържествува парламентарната, конституционна и социална република. Трудова и работническа София трябва докаже, че тя е против насилието, за свободата против кръвопролитието, за човещината, против мизерията, за социална справедливост.

Културна София трябва да даде на всички да разберат, че българския народ се нуждае от идеали, от дух, от светлина , че той е против мракобесието, против поругаването на националните идеали, против обхващането на мисълта и на науката в рамките на един партиен устав.

На 27-и октомври жени, мъже и младежи ще издигната бариера против превръщането на личността в автомат, командван от политбюро на една партия. Граждани и гражданки. Работническата социалистическа партия и БЗНС: „Напред към урните с бялата бюлетина на свободата и мира!“

в. “Свободен народ“
20. XI.1946 г.