ДОКЛАД НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БСДП ПРЕД ДЕЛЕГАТИТЕ НА 44-ия РЕДОВЕН КОНГРЕС НА ПАРТИЯТА

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
СКЪПИ СЪИДЕЙНИЦИ,
Днес трябва да отчетем особен междуконгресен период от развитието на БСДП, характеризиращ се с доста драматични моменти. Когато на 24 и 25 октомври 1998 г. проведохме в гр.Пловдив 43-ия извънреден конгрес на нас ни беше ясно, че за да отстоим независимостта на традиционната българска социалдемокрация от вътрешни и външни опити за посегателства ни предстои дълъг и нелек път. Над две години продължи съдебния спор за регистрацията на БСДП, време, през което ние не само не се разпиляхме, както очакваха нашите недоброжелатели, но и изпълнихме по-голяма част от решенията на 43-ия конгрес. На първо място изградихме Българския социалдемократически съюз (БСДС) - структура за обединение на автентичната социалдемокрация. Като част от него участвахме самостоятелно и в коалиция на местните избори през 1999 г. и успяхме да постигнем резултати в 106 общини. На първия конгрес на съюза през 2000 г. приехме първата социалдемократическа програма за развитието на страната в периода до присъединяване на България към евроатлантическите структури. Активно участвахме в законодателната дейност на 38-то ОНС и БСДП има реален принос в редица закони ( Закон за защита на потребителите, Закон за изменение и допълнение на КТ, Закон за кооперациите и др.). Може би някои ще се усмихнат снизходително на тези наши усилия, и за тях ще припомня, че докато изградения от нас БСДС е жив, в политическото небитие отдавна изчезнаха широко рекламираните по тиражни вестници Съюз "Социалдемокрация", "Клуб на 100-те" - разгневени или сърдити интелектуалци (както го определи един от неговите създатели) и редица още мъртво родени творения. В тях бяха наляти доста пари, но липсваше друга идея, освен да бъдат уловка за политически наивници.
Сега с гордост можем да кажем, че въпреки ударите на недоброжелатели отвън и отвътре Българската социалдемократическа партия остана единствената традиционна социалдемократическа партия в Източна Европа, която не бе ликвидирана, разпусната, влята или слята с бивши комунистически формации. За това аз искам да благодаря на всички наши приятели, подкрепили ни в трудните моменти, на всички вас, отстояли каузата, която ни събра, и доказали, че автентичната социалдемокрация в България е жива и има своето бъдеще.
"Защо толкова се гордеете с вашето упорство?" - биха вметнали "независими" наблюдатели - "Не виждате ли, че не вървите по начертания ви коловоз, не чувствате ли медийното затъмнение над вас? Нали сте лявоцентристка партия, защо не се присъедините към "новата левица", към "модерните леви"? Да, БСДП е лявоцентристка партия в европейския смисъл на това понятие. В трудните дни на пролетта на 1999 г., когато тъй наречените нови леви скандираха: "НАТО - фашисти, световни терористи" - ние отстоявахме евроатлантическия хоризонт за бъдещето на България. БСДП още от началото на миналия век прокарва в обществото тезата за партньорството между труда и капитала, защото тя е партия, както на хората на труда, така и на дребния и среден бизнес. Такава ни я завещаха нашите предшественици, такава трябва да я съхраним и ние в бъдеще. Истинските социалдемократи няма за какво да изпитват носталгия по тъй наречения "зрял социализъм", по неговия тоталитарен подход, по гигантоманията на централното планово стопанство, по СИВ и Варшавския договор. Те не са техен продукт, нито част от носталгията по техните младежки стремления. Както казваше нашият почетен председател инж.Груди Панчев от радетелите на тази политика "ни разделя една планина от кости". Видните социалдемократи от миналия век Янко Сакъзов, Кръстю Пастухов, Коста Лулчев, д-р Петър Джидров и др., за които днес не искат да си спомнят новопокръстените нови леви, никога не са приемали безпринципната колаборация и винаги са отстоявали националните идеали като основа в българската политика. Днес ние можем да кажем като техни последователи, че просперитета на страната ни е свързан с нейния евроатлантически път на развитие, но при отстояване на националните приоритети. Българинът трябва да стане достоен член на европейското семейство, а не негов беден роднина. БСДП винаги е застъпвала принципите на социалдемокрацията за свобода, справедливост и солидарност и прие съвременните постановки на европейската социалдемокрация, заложени в меморандума "Третият път". Опитите да се заменят те с неокомунизъм, с несбъднатата перестройка под фалшивия лозунг за ляво единство ние българските социалдемократи отрекохме още на своя 43-ти конгрес. Може би за някои странични наблюдатели в политическата аритметика механичния сбор да дава по-голяма стойност. Нашият опит от това, че живеем тук в България показва как безпринципните коалиции винаги са завършвали с поражение, а по-малките политически субекти в тях са изчезвали от обществения живот. Затова БСДП като реформистка партия в един труден за страната период стана част от коалиция, която даваше шанс на България, и достойно отстоя своята позиция. Днес никой не може да ни упрекне за участие в корупция или политическо насилие. Ето защо ние можем гордо да вдигнем своето знаме и да заявим пред хората: "Автентичната социалдемокрация в България е жива и започва своя последователен обединителен процес."
Вярно е, че най-голямото постижение в този междуконгресен период би постигането на независимостта на БСДП, но аз искам да се спра по-обстойно на последната година и три месеца след 23.02.2001 г., които ще се опитам да анализирам. За нашето бъдеще все пак е от съществено значение да знаем в какво успяхме и в какво - не, пропуснахме ли своите шансове и бяхме ли адекватни в сложните реалности, предложени от времето. Навярно ще повторя теми от проведените три национални партийни конференции (Х-та, ХІ-та и ХІІ-та), но те се вписват в общата оценка за изминатия път.
2001-та година бе година на парламентарни избори. Още от първите й дни започна структурирането на политическите субекти за новия цикъл на предизборна борба. Кончината на д-р Петър Дертлиев ускори стремежа на групата около Петър Агов и Георги Анастасов да изтъргуват бързо на БСП това, което не притежават - марката БСДП. В желанието за спешно получаване на дивиденти от тъй наречената "нова левица" (разбирай БСП) се включиха всички средства, от пищни обещания за депутатски кресла до подставени агитки и танцови състави на щедро финансирани отвън събрания с афиширана международна подкрепа. В резултат възмутени полунапуснаха, полу бяха изгонени част от хората, лично предани на д-р Петър Дертлиев. Техният проблем се състоеше във факта, че имаха един кумир, а той вече не бе сред живите. В личната им житейска позиция е зейнала яма. Опитахме се да им подадем ръка. Не можеха да помогнат за съдебното дело, но щяха да бъдат морална подкрепа на каузата на 44-ия конгрес. Поставиха ни условия, искаха да скъсаме с реалността, да напуснем ОДС, да зачеркнем конгреса в гр.Пловдив, да строим нова партия, т.е. да зарежем емблемата БСДП, дарявайки я на комунистите, за да градим нови въздушни кули. Отказахме да играем по тяхната свирка и спечелихме. Те регистрираха с помощта на Евролевицата нова партия, сглобиха уж социалдемократическа коалиция на изборите, опонент на ОДС, и загубиха. Днес пак поставят условия, строят поредната конфедерация и пак говорят за обединение на всички социалдемократи. Вратата стои отворена, но тук искам да поставя ударение върху тема за размисъл: "Обединение - да! Но на каква основа, на какви принципи, с кого, с какви цели, при каква програма, за какви действия и резултати?" Защото имагинерното понятие "обединение", без цел и изборен успех е само тема за бистрене на политика в кварталното кафене. Опитът вече ни научи, че минус 1 и плюс 1 не правят 2, а нула. Тази нула изтри от политическия хоризонт доста ярки и състоятелни субекти. Проблемът, който е нужно да си признаем, е, че отделни наши членове също се поддадоха на обединителен мираж, повлякоха шумно крак, някои после дори се върнаха, но дали извадиха поука от експеримента не е известно. Остана горчивото чувство, че под булото на вътрешнопартийна демокрация опитът може пак да се повтори. Защото и сега срещам хора, останали в групата Агов-Анастасов, които започват с вайкането: "Леле, мале, какво стана - БСП ще влезе в Социнтерна!" - и завършват с упрека - "Каква я направихте вие?" Отговорът е ясен, стана това, което искаха да стане. Не ни послушаха на 42-ия конгрес през 1997 г. - обругаха ни. Не ни послушаха и на 43-ия конгрес - анатемосваха ни две години по медии и международни форуми. Волно или от глупост разчистваха пътя на БСП, а сега търсят от нас съпричастие във вината, предлагат объркан пазарлък под условие. Нямаме и не можем да чувстваме вина, други съгрешиха и днес вкупом станаха излишни, но за съжаление те пак търсят грешника, а не покаянието.
За изборите на 17 юни имахме няколко теоретични възможности:
- Самостоятелно участие - престижен вариант, но без средства и структури, покрили цялата страна, за всички бе очевидно пълното фиаско;
- В коалиция с Евролевицата - натам ни тикаха от доста места с целомъдрени съвети и предложения. Дори без появата на Симеон Сакскобургготски и лавината, която повлече след себе си, неуспехът беше предрешен. Постните ръкопляскания отвън нямаше да донесат изборни бюлетини в урните.
- С щедро аплодираните ВМРО и Гергьовден - нито имахме техните финансови средства, нито медийните им възможности, нито представлявахме интерес за тях в подкрепа на дясната им платформа. Утрото на 18 юни разкри, че и този път би бил погрешен.
Оставаше единствено да следваме линията, начертана от 43-ия конгрес за партньорство с партиите от ОДС, и това реши Х-тата национална конференция. Изпуснахме ли шансове в процеса на преговорите? - да, но нека наложим обективните обстоятелства. НДСВ обираше всички недоволни от тежестта на реформите. Заблуждението, че е дошъл месия-спасител, превръщаше отново изборите в референдум. Беше пролетта на 2001 г., а не на 2002 г. и половината от българските избиратели "поверваха" в новото време. Не успяхме, не по наша вина, да подпишем социалдемократическо споразумение с НДПС. Не се изпълни желанието ни да покажем ОДС като широкоспектърна коалиция. В паниката на последните дни нашите кандидати бяха избутани назад в миманса. Все пак успяхме да съхраним БСДП като парламентарна партия, защото без това нито нашето съществуване, нито този конгрес щяха да бъдат възможни. Нека не забравяме, че апетитите на БСП за включване на марката БСДП като брошка на ревера не са отпаднали, а те имат не само международно, но и както се разбира напоследък и вътрешно значение. Това, което трябва да признаем с ръка на сърцето, обаче, е, че не всички организации взеха дейно участие в тези избори. Старата ни слабост от изборите през 1999 г. лъсна с нова сила. Вярно е, имаше обективни причини, вътрешно разочарование, но политиката не е само низ от успехи, още повече след патовото състояние на самоизяждане, в което се намирахме да 1997 г. Ако искаме да спечелим на следващите местни избори и да ни уважават и партньори, и опоненти е нужно да се разделим с апатията, със стачката по български, гдето често взаимно си прилагаме, и с максимата: "Олеле, загиваме! Ти знаем ли колко бяхме през 1991 г. и колко сме сега?" 1991 г. няма да се върне. Друго е времето, икономическата и политическа ситуация и ние трябва да бъдем адекватни на нея днес. Отправям искрена благодарност към организациите в София, Лом, Сливен, Свиленград, Добрич, Радомир, към хората от Пловдив и Ямбол, които не се поддадоха на паниката и реализираха своя принос в предизборната борба на коалицията.
Не искам да подминавам и един организационен факт, който навярно ще бъде остро дискутиран. В периода до ХІ-тата национална конференция работеха съвместно оперативните органи ИБ на БСДП и ИК на БСДС. Готов съм да приема всички упреци, които чух на ХІ-тата конференция и след това от пазители на запетайките по Устава, но смятам, че в такова важно предизборно време бе истинско безумие да отрежеш връзките с цели региони - Сливен, Варна, Стара Загора, Бургас, Перник, Ямбол, само защото тези големи организации са се присъединили след 43-ия конгрес. Всяка партия с времето се развива, а пред нас стоеше проблема за юридическата регистрация, капсулирала управителните органи. Смятам, че в партията веднъж завинаги е необходимо да се приключи с недоверието към новодошлите и с въздишките по хора, които отдавна са напуснали в търсене на своята истина. Предстои ни важен обединителен процес със СДП. При нас дойдоха хора и организации от Евролевицата и Нова СДП. Ще идват и хора, били до сега извън политиката. Ще си отиват други, несъгласни, дезинтересирани, уморени. Така е в една демократична общност. Нашето отваряне трябва да бъде именно в реалния шанс за реализация на членовете, в търсене на убедени политически грамотни хора, на квалифицирани и можещи специалисти, а не във фалшивото множество, което те зарязва при първия изборен "морков", подаден от опонентите. Защото е нужно честно да признаем, че следвайки порочната традиция от периода 1991 - 1997 г., нашите цели продължават да са насочени към вътрешното противоборство в организациите. Реализацията на отделен член не води до взаимопомощ и подкрепа, каквато за съжаление ни демонстрират често твърдолинейните комунисти, а до завист и стремеж за дистанциране или приватизиране на постигнатото. На практика ние не активираме дори и ограничения ни потенциал от експерти, а го разгонваме. Тази детска болест на демократичните организации, силно проявяваща се и при нас, е необходимо да се излекува. БСДП трябва да се превърне от партия в себе си в партия за себе си и за обществото. Инициативността на местните организации по местни проблеми и участие в национални кампании е особено нужна сега предвид изборите за кметове и съветници през 2003 г. Трябва да престанем да четем за събитията във вестниците и да ги коментираме, а да бъдем част от тях, тъй като информационното було, хвърлено върху нас, ще се пробие с много труд.
Особено значение в разглежданото направление има работата с неправителствените организации и синдикатите. Искам да изкажа своята благодарност на доц.д-р Йосиф Аврамов, Александър Банев, Ивелин Йорданов и всички, които активно се включиха в изграждането на Националната занаятчийска и предприемаческа камара и в нейното участие в обществения живот. Пътя продължихме със СДП с възстановяването на 11.05.2002 г. на Социалдемократическия алианс като социално гражданско движение. Той може да ни изведе до заветната цел - изграждането на стабилна електорална база - гаранция за успешно участие в избори. Моментът е подходящ предвид силното разочарования от неизпълнените щедри обещания на управляващите и опитите на някои работодателски организации да променят Кодекса на труда (КТ) и създадат неравноправни условия за договаряне между страните. Ние е нужно да отстояваме не само заветите на Сакъзов, а и постигнатото от самите нас в защита интересите на трудовите хора. Проблемите на образователната система, на финансирането на средния и дребен бизнес, на разпределение тежестите на прехода, на данъчната политика е нужно да бъдат част от нашата програма, от нашата политика.
Във връзка с това искам да изброя някои от законовите инициативи, които предприехме в 39-тото ОНС. Още в самото начало внесохме съвместно с КНСБ закон за кредитните кооперации и сдружения, отварящ възможност за установяване конкурентна среда на кредитния пазар и утвърждаващ принципа на взаимен контрол и взаимопомощ. Първи внесохме с Националната занаятчийска и предприемаческа камара закон за изменение и допълнение на закона за облагане доходите на физическите лица по отношение на патентния данък - благодарност към доц.д-р Йосиф Аврамов. Като съвносители с г-н Марио Тагарински от СДС представихме закон за висшето образование и научните звания - благодарност на инициативния комитет от преподаватели с ръководители доц.д-р Тодор Атанасов и доц.д-р Симеон Стоядинов и на Националните студентски представителства. На дневен ред е закон за изменение и допълнение на закона за кооперациите - експертна помощ от нашите приятели от Съюза на ТПК и от г-н Илия Ризов. Работим с експерти от КНСБ по закон за почасово заплащане, съобразен с Кодекса на труда и по предложение за изменение на данъчните закони за 2003 г. Дейността в това направление ще продължи и всеки опит или идея са добре дошли, защото вече отмина времето, когато можеше да се разчита на голи обещания. Днес хората искат да знаят как и какво и дори къде вече си го извършил на практика.
Трябва, разбира се, да признаем и какво не успяхме да реализираме от краткосрочната програма на 43-ия конгрес и къде се коренят причините. Не можахме да развием структурите на БСДП във всяка община при планирана численост 12-15 хиляди души. Причините за това не само в обективните трудности по регистрацията и липсата на финансови средства, защото в периода след конгреса към нас се присъединиха редица организации в цели области - Сливенска, Варненска, Бургаска, Стара Загора , Пазарджик. Те, причините, имат и субективен характер. Редица членове на НК решиха, че с избора им на конгрес техните задачи са приключили до следващия форум. НК започна да работи на ръба на кворума. Същото явление се прехвърли и в ИБ. Дисциплината, основният критерий за вътрешна организация, просто отсъстваше. Заседание, насрочено за 10,00 ч., започваше в 12,.. ч., защото тогава се явяваха част от членовете, винаги въоръжени с обективни причини. Поради отсъствие на докладчици в последния момент бяха отменяни точки от дневния ред от заседания на НК и дори на Национална конференция. Срещу всяко взето решение винаги се оформяше група на опозицията, която просто не го изпълняваше. Тя храбро чакаше часът на провала, за да го разнищи с унищожителна критика, забравяйки, че насреща нищо не е предложено в дебат. Схемата на простото оправдание "не чух, не знам, не съм разбрал" стана метод за общуване. Централата на партията взе да се третира не като шепа ентусиасти от София, а като ведомство с огромен щатен апарат, който е задължен да е на разположение на всяка нужда по всяко време. Този подход е смъртоносен за коя и да е организация и аз предлагам на Конгреса в бъдещото ръководство на партията - НК да бъдат избрани хора, които действително ще участват в управлението на делата на БСДП, както в центъра, така и по места. Чакат ни местни избори и всеки член на НК трябва да се превърне в организатор, а не в почетен сенатор. Тогава задачата да имаме структури във всяка община ще стане действителност.
Искам да изкажа своите благодарности на организацията в гр.Пловдив и най-вече на г-н Гиньо Стоянов и г-н Любомир Антонов за помощта, оказана на организацията в с.Куклен за спечелване на кметското място в изборите в новосъздадената община. Това показва, че когато положим усилия, можем да успеем независимо от трудностите. Като успех трябва да приемем и третото място на подкрепения от нас кандидат в община Сливен, въпреки загубата на изборите и централното медийно затъмнение. Когато реализираме пробив на местните избори, ще успеем да решим и втората неизпълнена задача - по-широко присъствие в законодателната и изпълнителна власт. Всеки иска да партнира със силния, а в политиката обикновено слабите ги мачкат. Това съвсем не значи, че народът би ни припознал, ако като хамелеон започнем да сменяме цветовете с тези, които са на власт. С тези думи се обръщам към всички критики в посока защо не изтъргуваме нещо с БСП. На 43-ия конгрес ние се разделихме с наши съпартийци по принципни причини. Тези, които искаха колаборация, тръгнаха с Агов и Анастасов, тези, които държахме на независимостта, останахме в БСДП. Каква е политическата съдба на хората, решили, че с бивши комунисти може да се партнира, се вижда от днешното състояние на групата зад Петър Агов и на самия него. Първо принудиха да излезе т.нар.днес БЕСДП, а после търкулнаха ничком самия Агов. Под бурните аплодисменти на партньорите от т.нар."нова левица" и при гробното безразличие на подкрепящите го доскоро външни представители. Не е трудно да се отгатне как подобна съдба очаква всеки радетел за просперитет в червените хоризонти, забравил народната мъдрост: "Изтъкаха им платното и им ритнаха кросното." Нашето бъдеще не е и не може да бъде там. То е в обединението на традиционната социалдемокрация - път, който вече сме поели.
Съществена слабост са нашите международни позиции и контакти. БСДП е част от световното течение на социалдемокрацията и като партия, член на СИ. За нас, обаче, това течение бе затлачено от хули и лъжи, които натвориха дори хора, усмихнато предлагащи ни партньорство. Нека да бъдем честни и да го кажем, за да си простим. Бълват и днес в пълна сила неистини и гнусни измислици всички, на които пречим и искат да ни няма. Това е обективната истина. Субективните причини са, че не успяхме да подадем своя информация, да изградим свой център за комуникация. Разчитахме на откъслечни стари, персонални познанства, а не беше създаден екип от хора за международни контакти. Не бяха използвани възможностите на Интернет и дори на старата писмовна традиция. Пробивът, направен по линията на вярващите социалисти, заглъхна. Подписаните споразумения с чешки и унгарски социалдемократи, със социалдемократи в Саксония в периода до първия конгрес на БСДС след това замряха. Опитът за двуезичен теоретичен орган - списание "Реформи" угасна поради финансова невъзможност. Останаха единствено спорадичните контакти, осъществени и осигурени в последната година от г-н Христо Чешмеджиев с представители на ГСДП, за което най-искрено му благодаря. Те, обаче, по-скоро маркираха факта, че продължаваме да дишаме и не сме с рога и копита, както ни рисуват другарите новопокръстени социалисти, че БСДП не е забранена от съда, както се жалваха господата Агов и Анастасов. Твърде недостатъчно, за да разбие натрупаното недоверие.
Визитата на г-н Теодор Дечев на конгреса на австрийските социалдемократи преди повече от година и половина показа, че в трудни моменти (голям изборен неуспех, шумна победа на крайната десница) могат да се сетят, че ни има. Горното е само сигнал за посоката на упоритата работа, която ни предстои в международен план. Изграждането на информационна система за БСДП с използване възможностите на Интернет, формирането на група за международни контакти, изпращане на информация за нас и социално-икономическата и политическа обстановка в страната по партиите и структурите на СИ са част от неотложните задачи пред новото ръководство. Така постепенно бихме могли да преодолеем натрупания спрямо нас преднамерен негативизъм и опита на отделно еврочиновници да ни говорят единствено с ултиматуми. Сегашното ни поведение на гробно мълчание и подминаване на събитията след време ще се окаже фатално. Десетте години стремглаво спускане по надолнището, при които бяха харизани на хитри играчи всичките средства за комуникации, включително и фондация "Янко Сакъзов", не могат да се спрат за един ден. Иска се най-вече воля и хора, въоръжени действително с желание за работа и разбирателство.
Дни преди да подготвя този доклад един мой приятел и наш съпартиец искрено ме посъветва: "Остави този анализ на миналото, грижата за тактиката и за това , което предстои утре. Дай малко надежда на хората в перспектива след 5, след 10 години." Тогава се сетих, че надежда се дава на тежко болен човек, чието излекуване е твърде съмнително. Сетих се как дълги години получавахме редовно порция надежда в "светлото бъдеще", гдето още Карл Маркс и Владимир Илич бяха начертали. "Светлото бъдеще" така и не дойде нито през 1980 г., нито след това. Сега се сблъскваме с нов феномен на посткомунизма - опитът да ни превърнат колективно в членове на кръжок "Къса памет". Видни радетели на тоталитарния централизъм са борци за истинска демокрация. Партийни функционери-комунисти са застъпници на пазарната икономика и представители на едрия национален бизнес. Теоретици-атеисти се кръстят с двете ръце и отстояват единството на православната църква. А в комплекса "Знаме на мира", приютил надеждата на децата по света за мир в борбата с агресивните империалистически военни пактове вече кротко похлопва камбана с надпис "НАТО - символ на мира". Може би обобщение на цялата тази трагикомедия в нашата действителност е признанието на малкото дяволче, изобразено на шеговита любовна картичка: "За тебе влизам и в рая".
Не това е пътя на нашата партия и не това ценностната й система. БСДП днес не бива да се разглежда като болен организъм, който се лекува само с надежда. Нашият път е очертан от програмата, приета през 2000 г. "Социалдемократите реформисти в зората на 21-ви век" - социалдемократическа програма за периода на присъединяване на Република България към Европейския съюз. На нашия конгрес предлагам да утвърдим тази програма и като партийна програма на БСДП, а като приложение към доклада на всички вас е раздадена Краткосрочна програма с приоритетите в периода до следващия конгрес. В нея ясно са откроени трите наши главни задачи:
- завършване заедно със СДП изграждането на единна социалдемократическа партия под традиционното име БСДП;
- формиране посредством социалното гражданско движение СДА с партньорството на синдикати и неправителствени организации на стабилна електорална база на социалдемокрацията в България, утвърждаване на евроатлантическия път на развитие с отчитане на националните приоритети на страната като път за просперитет на българите;
- реално участие в местните избори през 2003 г. заедно със социалдемократически и демократични организации.
В заключение искам още веднъж да подчертая. В последните 12 години от своето развитие БСДП показа, че българската социалдемокрация непримиримо отстоява ценностите: СВОБОДА, СПРАВЕДЛИВОСТ, СОЛИДАРНОСТ. Днес ние сме вече в 21-ви век, към който бяха отправени хиляди надежди в периода на възстановяване на партията. Аз вярвам, че с разум, с точна и ясна програма ще успеем да утвърдим БСДП като партия на честните хора в България. Многократно сме повтаряли: "Бъдещето е на социалдемокрацията!" - нека превърнем пожеланието в реалност за просперитета на нашата родина. Бъдещето ни е в нашите ръце и зависи от всички нас, а за успеха е необходима решителна крачка. Нека я направим днес!

06.06.2002 г., ПРЕДСЕДАТЕЛ БСДП:
София /Йордан Нихризов/