ПРОЕКТ
Закон за висшето образование и научните звания
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този закон се уреждат:
1.Устройството, функциите, управлението и финансирането на висшето образование в Република България.
2. Научните звания във висшето образование, условията и реда за тяхното даване и отнемане.
Чл. 2. Цел на висшето образование е подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование.
Чл. 3. Висшето светско образование е независимо от идеологии, религии и политически доктрини. То се осъществява в съответствие с общочовешките ценности и националните традиции.
Чл. 4. Във висшето образование не се допускат привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание, с изключение на случаите, изрично посочени в Правилника за дейността на висшето училище в съответствие с особеностите на обучението и бъдещата професия.
Чл. 5. Висше образование се придобива във висши училища, създадени по ред, определен със закон.
Чл. 6. (1) Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност:
1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност;
2. повишаване на квалификацията на специалисти;
3. развитие на науката и културата.
(2) Висшето училище може да развива научно-изследователска, научно-производствена, художествено-творческа, спортна, лечебна и друга дейност в съответствие със спецификата си.
(3) Учебната дейност се осигурява от висококвалифициран преподавателски състав, чиито членове притежават научни звания, даването на които се урежда с този закон.
(4) Научно-изследователска, научно-производствена, художествено-творческа, спортна, лечебна и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище, се осигурява от преподавателския и изследователския (художествено-творчески) състав.
(5) Висшето училище разработва и въвежда система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, която включва и проучване на студентското мнение.
Чл. 7. (1) Висшето училище издава диплома за завършена степен на висшето образование, както и свидетелство или удостоверение за професионална квалификация.
(2) Дипломите се признават от държавата, когато обучението съответства на държавните изисквания.
(3) На издаваните при условията на ал. 2 дипломи се полага печат с държавния герб.

Глава втора
ФУНКЦИИ НА ДЪРЖАВАТА В УПРАВЛЕНИЕТО НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Чл. 8. Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, като:
1. разработва и осъществява национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища;
2. полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и на научните изследвания във висшите училища;
3. субсидира обучението на студентите в държавните висши училища и при определени условия им осигурява стипендия и общежитие;
4. при определени условия осигурява кредити и социално-битови придобивки на студентите, докторантите и специализантите;
5. предоставя имущество на държавните висши училища и осигурява данъчни и други облекчения за всички висши училища при извършване на дейностите им, предвидени в чл.6.
6. организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация;
7. организира дейността на Държавната агенция за атестация.
8. определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и в чужбина дипломи
9. Определя вида, предназначението, целите и степените на образование на всяко държавно Висше училище.
Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.
(2) Народното събрание:
1. с решение открива, преобразува и закрива висши училища;
2. ежегодно със Закона за държавния бюджет определя субсидията за всяко държавно висше училище в съответствие с вида, предназначението и областите на науката, в които то обучава специалисти.
(3) Министерският съвет:
1. утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование;
2. предлага на Народното събрание откриването, преобразуването или закриването на висши училища, както и размера на ежегодната бюджетна субсидия за всяко държавно висше училище;
3. открива, преобразува и закрива факултети, институти, филиали и колежи в държавните висши училища въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката;
4. утвърждава държавен регистър на професионалните направления и на образователните специалности по образователно-квалификационни степени във всяка професионална област
5. утвърждава държавен регистър на научните (художествено-творчески) направления и на научните специалности във всяка научна област.
6. утвърждава единни държавни изисквания за получаване на образователни степени по професионални направления или специалности;
7. Определя държавните критерии за даване на научните звания на преподавателския състав и на образователната и научна степен "Доктор" в отделните научни направления и/или научни специалности.
8. утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти по висши училища, а за държавните висши училища и по специалности, общия брой на студентите в частните висши училища, както и броя на докторантите във висшите училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия и други научни организации;
9. определя размера на таксите за кандидатстване и за обучение в държавните висши училища;
10. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;
11. утвърждава държавни изисквания за признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища;
12. утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;
13. утвърждава единни държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;
14. утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;
15. утвърждава Правилник за дейността на Държавната агенция за атестация по предложение на Атестационния съвет.
16. представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби.
Чл. 10. (1) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е Министърът на образованието и науката.
(2) Министът на образованието и науката:
1. прави предложения пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, т. 1-13;
2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;
3. поддържа регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните вид, предназначение, цели, степени на образование, основни звена и откритите от тях специалности;
4. организира признаването и легализацията на дипломите на лицата, завършили в чужбина;
5. назначава временно изпълняващ длъжността Ректор на новооткрити или преобразувани държавни висши училища до провеждането на изборите, но за не повече от 6 месеца;
6. упражнява контрол върху висшите училища по спазването на този закон и на държавните изисквания.
Чл. 11. Специализиран държавен орган за оценка и акредитация на качеството на дейностите по чл. 6, ал. 1 е Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет.
Чл. 12. Специализиран държавен орган за контрол върху процедурите при даване на научните звания на хабилитираните преподаватели и на образователната и научна степен "Доктор" е Държавната агенция за атестация към Министерския съвет.


Глава трета
ВИДОВЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА, ОТКРИВАНЕ, ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ЗАКРИВАНЕ

Чл. 13. Висшите училища са държавни и частни.
Чл. 14. Държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и ежегодна държавна субсидия.
Чл. 15. (1) Частните висши училища се създават по искане на граждани и организации, наричани по-нататък учредители.
(2) Учредителите носят отговорност за цялостната дейност, управлението и финансовото състояние на откритото по тяхно искане висше училище.
Чл. 16. (1) Висше училище се открива и преобразува въз основа на проект, в който:
1. са поставени обществено приемливи цели пред предлаганото висше училище;
2. се съдържа описание на основните звена на висшето училище, на необходимата учебна документация и данни за научно-преподавателски състав, материалната база и начините на финансиране;
3. се осигурява начин на управление, гарантиращ спазването на основните академични свободи;
4. има съответствие с единните държавни изисквания.
(2) Проектът по ал. 1 трябва да е получил положителна оценка от Националната агенция за оценяване акредитация.
(3) Към проекта за създаване на частни висши училища се представя и учредителен акт, който включва:
1. вид, наименование и седалище;
2. предмет на дейност;
3. име (фирма) на учредителя;
4. предоставено имущество и начин на финансиране;
5. управление и начин на представителство;
6. права и задължения на учредителите.
Чл. 17. (1) Народното събрание с решението си определя:
1. вид, наименование и седалище на висшето училище;
2. предмет на дейност;
3. имущество и начин на финансиране.
(2) Висшето училище възниква като юридическо лице след обнародването на решението на Народното събрание за неговото създаване в "Държавен вестник".
Чл. 18. (1) Висшите училища са университети, специализирани висши училища и колежи.
(2) Университетът е висше училище, което:
1. обучава по широк кръг специалности поне в три от четирите основни области на науката -хуманитарни, природни, обществени и технически;
2. разполага с преподавателски състав на основен трудов договор, който по всяка специалност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия, като хабилитираните лица в него четат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове;
3. разполага с материална база, която осигурява и практическото обучение в съответствие с държавните изисквания;
4. обучава в образователно-квалификационните степени "Бакалавър", "Магистър" и образователна и научна степен "Доктор" в съответните основни области на науката;
5. разполага с изследователски (художествено-творчески) състав на основен трудов договор;
6. осигурява на академичния състав, на студентите и на докторантите условия за отпечатване на научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения;
7. притежава библиотека с учебна и научна литература и други средства за информационно осигуряване;
8. поддържа международни контакти при обучението и творческата си дейност.
(3) Университет с наименование, отразяващи спецификата му е висше училище, което обучава в една или две основни области на науката по образователно-квалификационните степени "Бакалавър", "Магистър" и образователната и научна степен "Доктор" и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2-8.
(4) Специализираното висше училище е висше училище, което обучава в образователно-квалификационната степен "Бакалавър" в едно или няколко направления от една основна области на науката и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2, 3, 5, 6, 7 и 8. Наименованието му отразява специфичната област, в която то подготвя специалисти.
(5) 1. КОЛЕЖЪТ е висше училище, което дава професионална квалификация и провежда подготовка до образователно-квалификационната степен "Специалист по ..."
2. Колежът може да бъде самостоятелно висше училище или да се създава като основно звено в структурата на университет, университет с наименование, отразяващо спецификата му или специализирано висше училище.
Чл. 19. (1) Висшите училища се закриват от Народното събрание:
1. когато висшето училище нарушава изискванията на този закон или други нормативни актове, регулиращи висшето образование;
2. когато висшето училище получи два последователни отказа за акредитация или не е поискало такава в предвидените от този закон срокове;
3. по искане на учредителите на частното висше училище;
4. по предложение на Министерския съвет за държавното висше училище.
(2) Предложенията за закриване на висши училища по ал. 1, т. 1 и 2 се внасят от Министерския съвет.
(3) С акта за закриване на висшето училище в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 се определят условията и редът, при които студентите, докторантите и специализантите продължават обучението си.
(4) С акта за закриване на държавно висше училище се уреждат и въпросите за имуществото му
(5) В случаите на ал. 1, т. 3 учредителите са длъжни да уредят предварително въпросите, свързани с имуществото и с правата на студентите, докторантите и специализантите.

Глава четвърта
АКАДЕМИЧНА АВТОНОМИЯ

Чл. 20. (1) Висшите училища се ползват с академична автономия. В нея намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности.
(2) Академичната общност обхваща членовете на академичния състав, студентите, докторантите и специализантите.
(3) Академичният състав включва преподавателския и изследователския (художествено-творческия) състав, които са на основен трудов договор с висшето училище.
(4) Преподавателският състав включва хабилитирания и нехабилитирания състав;
(5) Изследователския (художествено-творческия) състав включва лицата, които са привлечени от висшето училище за осигуряване на научно-изследователската, научно-производствената, художествено-творческата, спортната, лечебната и ду,ги дейности, съответстващи на спецификата на висшето училище. Условията и реда за тяхното привличане се регламентира с Правилника за дейността на висшето училище
(6) Академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище.
(7) Висшето училище осъществява цялостната си дейност върху принципа на академичната автономия в съответствие със законите на страната.
Чл. 21. Академичната свобода се изразява в свобода на преподаването, свобода на провеждането на научни изследвания, свобода на творческите изяви и свобода на обучението.
Чл. 22. Академичното самоуправление се изразява във:
1. изборност и мандатност на всички органи за управление;
2. право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон;
3. самостоятелно определяне на преподавателския и изследователския (художествено-творческия) състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;
4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;
5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;
6. право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени с настоящия закон;
7. право за формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;
8. право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители договори за подготовка и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование, както и за извършване на научни и приложни изследвания;
9. право на сдружаване с висши училища и други организации при изпълнение на дейностите по точка 8;
10. право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели, докторанти и служители;
11. право на организиране на международно сътрудничество, сключване на договори и членуване в международни организации.
Чл. 23. Автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез:
1. намеса в дейността на висшето училище, освен в случаите, изрично посочени в закон;
2. влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на природни бедствия и аварии;
3. създаване и дейност на политически и религиозни организации във висшето училище;
4. осъществяване на дейност, накърняваща конституционни права на членовете на академичната общност, свързани с раса, народност, етническа принадлежност, произход, религия, убеждение, политическа принадлежност.
Чл. 24. (1) Орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи е Съветът на ректорите на висшите училища.
(2) Съветът на ректорите:
1. дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката;
2. изразява мнение по проекта на държавен бюджет в частта му за висшето образование и науката;
3. изразява мнение по проекта на държавния регистър на специалностите по образователно-квалификационни степени;
4. дава становища по критериите за присъждане на научни степени и научни звания.
(3) Съветът на ректорите се представлява от избран от него Председател.
Чл. 25. (1) Органи за управление на висшето училище са Общото събрание, Академичният съвет, Ректорът и Стопанският съвет.
(2) Органите за управление на висшите училища се избират с четиригодишен мандат.
(3) Мандатът на органите за управление на висшето училище не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатите на допълнително избраните членове се прекратяват с изтичане на мандата на органа.
(4) Правомощията на Ректора на висшето училище се прекратяват с мандата на Общото събрание, което го е избрало. Той изпълнява функциите си до избора на нов ректор.
Чл. 26. (1) Висшите училища включват в структурата си основни и обслужващи звена.
(2) Основни звена са факултетите, департаментите, институтите, филиалите и колежите. Мандатът на органите за управление на основните звена не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатите на допълнително избраните членове се прекратяват с изтичане на мандата на органа за управление.
(3) Обслужващи звена са сектори, центрове, клиники, библиотеки, лаборатории, опитни станции, издателски комплекси, производствени бази и други относително обособени структури. Структурата и функциите на органите за управление на обслужващите звена се определят с правилниците на висшите училища.
Чл. 27. Висшите училища създават по своя преценка помощни консултативни органи. Условията и редът за тяхното създаване се регламентират в Правилника за дейността на висшето училище.
Чл. 28. (1) За Ректор, Заместник- ректор, Декан, Заместник- декан, Директор на департамент, Директор на институт, Директор на филиал, Директор на колеж и Ръководител на катедра се избират хабилитирани лица, които след избора заемат длъжността по основен трудов договор с висшето училище.
(2) Лицата, избирани на ръководните длъжности Ректор, Декан, Директор на департамент, Директор на институт, Директор на филиал, Директор на колеж, Ръководител на катедра и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.
(3) Лицата по ал. 2 във висшите училища се освобождават от длъжност преди изтичане на срока на мандата:
1.в случаите по чл. 29;
2. при навършване на 65-годишна възраст.
(4) Ръководният орган, който е избрал лицата по ал. 3, провежда частичен избор в срок до 2 месеца след предсрочното освобождаване от длъжност.
(5) При предсрочно освобождаване за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната ръководна длъжност повече от две години.
(6) Мандатът на лицата по ал. 1 започва да тече от датата на избора.
Чл. 29. Ректорът, Заместник-ректорите, Деканите, Заместник-деканите, Председателите на Общи събрания и техните заместници, Ръководителите на основни звена и техните заместници, Председателят, неговия заместник и членовете на Контролния съвет, Административният директор и членовете на Стопанския съвет, както и членове на Академичния съвет и на факултетните съвети във висше училище:
1. се освобождават по тяхно желание;
2. могат да бъдат отзовани преди изтичане на мандата с решение на органа, който ги е избирал, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му състав.
Чл. 30. (1) Общото събрание на висшето училище се състои от представители на академичния състав на основен трудов договор, на административния персонал, на студентите и докторантите от всички негови звена.
(2) Хабилитираните преподаватели са не по-малко от 70 на сто, а представителите на студентите - не по-малко от 15 на сто от състава на Общото събрание.
(3) Общият брой на членовете на Общото събрание и процедурата за избирането им се определят в Правилника за дейността на висшето училище.
Чл. 31. (1) Общото събрание на висшето училище се свиква най-малко веднъж годишно от неговия Председател по негово решение, по решение на Академичния съвет, по искане на Ректора или по искане на една четвърт от списъчния състав на Общото събрание.
(2) Общото събрание на новооткрито или преобразувано висше училище се свиква от временно изпълняващия длъжността ректор.
(3) Общото събрание взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите с изключение на приемането на Правилника за дейността на висшето училище и промените в него, за което се изисква мнозинство по списъчния състав на Общото събрание.
Чл. 32. Общото събрание на висшето училище:
1. избира за срока на мандата си с тайно гласуване Председател и Заместник-председател на Общото събрание измежду хабилитираните членове;
2. приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище;
3. определя броя на членовете на Контролния съвет и избира с тайно гласуване за срока на мандата си Председател, Заместник-председател и членовете на Контролния съвет.
4. избира с тайно гласуване Ректор;
5. определя числеността на Академичния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;
6. обсъжда и приема годишния доклад на Ректора за състоянието на висшето училище.
7.обсъжда и приема годишния доклад на Контролния съвет;
8. отменя решения на Академичния съвет и/или на Ректора, пряко свързани с дейността на Висшето училище по чл. 6, ал. 1 и 2.
Чл. 33. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:
1. определя образователната политика на висшето училище, приема мандатната програма на Ректора и контролира нейното изпълнение;
2. приема ежегоден отчет за резултатите от дейността на висшето училище;
3. прави предложения в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 3;
4. взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри, обслужващи звена и консултативни органи на висшето училище.
5. определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и прави предложение за броя на приеманите студенти;
6. утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище;
7. определя научната политика на висшето училище и решава основни въпроси на организацията и съдържанието на научноизследователската дейност;
8. определя структурния състав на Общото събрание и организацията за избиране на неговите членове;
9. Утвърждава Правилник за дейността на Стопанския съвет и избира Административния директор и останалите членове на Стопанския съвет на висшето училище по предложение на Ректора за срока на своя мандат.
10. определя кадровата политика на висшето училище, одобрява длъжностните характеристики на академичния състав и приема правилник за атестирането му.
11. избира Заместник-ректори по предложение на Ректора;
12. взема решение за сдружаване с висши училища и научни организации.;
13. ежегодно приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение;
14. присъжда почетното звание "Доктор хонорис кауза" и "Почетен професор";
15. избира "Извънреден професор";
16. приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище.
17. утвърждава система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище в съответствие с чл. 6, ал. 5.
(2) Академичният съвет се състои от 25 до 45 членове и включва представители на академичния състав, работещи на основен трудов договор с висшето училище, студенти, докторанти и служители.
(3) Не по-малко от три четвърти от членовете на Академичния съвет са хабилитирани преподаватели.
(4) Само Ректорът е по право член на Академичния съвет.
Чл. 34. (1) Орган за вътрешен контрол върху дейността на висшето училище е Контролният съвет.
(2) Контролният съвет се състои от Председател, Заместник-председател и членове, които са хабилитирани преподаватели от академичния състав на висшето училище. Те не могат да бъдат членове на органи на управление на висшето училище.
(3) Контролният съвет:
1. проверява законосъобразността на изборите за ръководни органи на висшето училище и неговите основни звена в едномесечен срок от провеждането им и докладва на академичния съвет за резултатите от проверката;
2. изготвя становище по проекта на бюджет на висшето училище и изпълнението му и ги докладва пред Академичния съвет и Общото събрание на висшето училище;
3. участва в проверките по чл. 68;
4. докладва за своята дейност пред Общото събрание на висшето училище най-малко веднъж годишно.
Чл.35. (1) Стопанският съвет е орган за управление на финансовата и стопанска дейност на висшето училище, който:
1. разработва и предлага за утвърждаване от Академичния съвет на стратегия за стопанското развитие на висшето училище, основана на националната образователна политика, политиката на висшето училище и пазарните условия за периода на своя мандат;
2. ежегодно разработва и предлага за утвърждаване от Академичния съвет на щатното разписание на висшето училище;
3. разработва годишния бюджет на висшето училище и разпределението на финансовите средства по основни и спомагателни звена;
4 подготвя тримесечните и годишния отчети на бюджета на висшето училище;
(2) Съставът на Стопанският съвет включва до 7 членове, от които не по-малко от двама са студенти, избрани от Студентския съвет. Ректорът висшето училище е член на Стопанския съвет по право и негов Председател.
(3) Стопанският съвет взима решения с обикновено мнозинство.
(4) Административният директор не е член на академичния състав и оперативно ръководи финансовата и стопанска дейност на висшето училище въз основа на делегирани права от Ректора и в изпълнение на решенията на Академичния съвет.
Чл. 36. Ректорът:
1. представлява висшето училище;
2. по право е член на Академичния съвет и негов Председател;
3. сключва и прекратява трудови договори;
4. решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти;
5. подготвя и предлага за приемане от Академичния съвет на годишния отчет на висшето училище и го публикува;
6. предлага на Академичния съвет кандидатурите на хабилитирани преподаватели за избор на един или повече Заместник-ректори;
7. при необходимост може да свиква колективните органи за управление на основните звена на висшето училище;
8. назначава за срок до три месеца на незаети изборни длъжности временно изпълняващи длъжностите.
9. изпълнява други функции, произтичащи от законите и от решенията на Академичния съвет или на Общото събрание.
Чл. 37. (1) Заместник-ректорът:
1. подпомага дейността на Ректора и има право да го представлява в случаите, когато е упълномощен от него;
2. организира и носи отговорност за работата на определено направление в дейността на висшето училище;
3. участва в заседанията на Академичния съвет с право на съвещателен глас, ако не е избран за негов член от Общото събрание.
(2) Мандатът на Заместник-ректора приключва заедно с мандата на Ректора, който го е предложил за избор от Академичния съвет.
Чл. 38. (1) Факултетът е основно звено на висшето училище, обединяващо катедри за осигуряване на обучението на студенти по една или група сродни специалности, което:
1. разполага с не по-малко от 40-членен академичен състав на основен трудов договор, в който има не по-малко от 20 хабилитирани преподаватели;
2. поддържа активни международни контакти по въпроси на обучението и творческата дейност.
(2) Органи за управление на Факултета са Общото събрание, Факултетният съвет и Деканът. Те имат мандат 4 години. Мандатът им не се прекъсва при провеждане на частични избори.
(3) Общото събрание на факултета се състои от членовете на академичния състав на основен трудов договор, от представители на административния персонал, на студентите и докторантите във факултета. Членовете на академичния състав са най-малко 70 на сто, а на студентите и докторантите - най-малко 15 на сто от състава на общото събрание.
(4) Структурният състав на Общото събрание се определя от Факултетния съвет в съответствие с алинея 3.
(5) Общото събрание на факултета:
1. избира с тайно гласуване за срока на мандата си Председател и негов заместник от хабилитираните си преподаватели;
2. избира с тайно гласуване хабилитиран преподавател за Декан на факултета;
3. определя числения състав на Факултетния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;
4. обсъжда и приема годишния доклад на Декана за преподавателската и творческата дейност във факултета и за неговото състояние.
(6) Общото събрание на факултета се свиква най-малко веднъж годишно от неговия Председател по негово решение, по решение на Факултетния съвет, по искане на Декана или на една четвърт от списъчния му състав.
(7) Факултетният съвет се състои от 25 до 35 членове и включва представители на академичния състав на основен трудов договор, студенти и докторанти.
(8) Не по-малко от три четвърти от членовете на факултетния съвет са хабилитирани преподаватели.
(9) Само Деканът е по право член на Факултетния съвет.
(10) Факултетният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на Факултета:
1. избира с тайно гласуване Заместник-декани по предложение на Декана;
2. предлага на Академичния съвет:
а) проекти за създаване, преобразуване или закриване на катедри и обслужващи звена към факултета;
б) проекти на учебни планове и квалификационни характеристики по степени и специалности;
в) обявяване на конкурси по чл. 59;
3. избира и повишава в длъжност нехабилитираните членове на академичния състав;
4. предлага на Ректора на висшето училище освобождаване от длъжност по чл. 68, ал. 2;
5. прави предложения пред Общото събрание на факултета и/или органите за управление на висшето училище по въпроси, свързани с дейността и състоянието на Факултета;
6. приема учебните програми на специалностите, за чието преподаване отговаря Факултетът, и индивидуалните планове за обучение на студенти, докторанти и специализанти;
7. ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав;
8. препоръчва за отпечатване научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения в издателската база на висшето училище и следи за навременното им излизане от печат;
9. обсъжда и приема резултатите от атестирането на членовете на академичния състав на факултета и при необходимост ги предлага на ректора за решение;
10. обсъжда, дава препоръки и взема решение по дейността на факултетните звена;
11. наблюдава състоянието на библиотечната и информационната база на факултета и взема мерки за нейното усъвършенстване;
12. взема решение по финансовите въпроси на Факултета;
13. приема годишния отчет за преподавателската, научната и художествено-творческата дейност във Факултета;
14. взема и други решения, свързани с дейността на Факултета.
(11) Деканът:
1. ръководи Факултета и го представлява;
2. по право е член на Факултетния съвет и негов председател;
3. предлага на Факултетния съвет кандидатури на хабилитирани лица за заместник-декани;
4. изпълнява функции, произтичащи от този закон и от Правилника за дейността на висшето училище.
(12) Заместник-деканът:
1. подпомага дейността на Декана и има право да го представлява в случаите, когато е упълномощен от него;
2. организира и носи отговорност за работата на определено направление в дейността на факултета;
3. участва в заседанията на Факултетния съвет с право на съвещателен глас, ако не е избран за негов член от Общото събрание на Факултета.
4. приключва мандатът си заедно с мандата на Декана, който го е предложил за избор от факултетния съвет.
Чл. 39. (1) Департаментът е основно звено на висшето училище за осигуряване на обучение по една или повече дисциплини, които не съставляват специалност. Департаментът има най-малко 14-членен академичен състав на основен трудов договор.
(2) Органи за управление на департамента са Общото събрание, Съветът на департамента и неговият Директор. Те се избират с мандат четири години. Мандатът им не се прекъсва при провеждане на частични избори.
(3) Структурата на Департамента, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от Правилника за дейността на висшето училище.
Чл. 40. (1) Институтът е основно звено на висшето училище, което обединява академичен състав за извършване на дългосрочна научноизследователска дейност. Той включва не по-малко от 20 хабилитирани преподаватели или старши научни сътрудници.
(2) Органи за управление на Института са Общото събрание, Съветът на института и неговият Директор. Те се избират с мандат две години. Мандатът им не се прекъсва при провеждане на частични избори.
(3) Структурата на института, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от Правилника за дейността на висшето училище.
Чл. 41. (1) Филиалът е основно звено на висшето училище, което се създава, за да се удовлетворят потребностите от определен вид обучение в райони, където липсва съответна университетска структура. Филиалът има най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор.
(2) Съставът, структурата и органите за управление на Филиала се определят от Правилника за дейността на висшето училище.
(3) Филиалът се ръководи от Директор, който е хабилитирано лице и се избира от Академичния съвет с мандат четири години.
(4) Филиали, които отговарят на изискванията на Чл. 38 или на Чл. 42, могат да бъдат преобразувани съответно във факултети или колежи.
Чл. 42. (1) Колежът е самостоятелно висше училище или основно звено в структурата на Университет или Специализирано висше училище, което има най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор.
(2) Органи за управление на колежа са Общото събрание, Съветът на колежа и неговият Директор. Те се избират с мандат четири години. Мандатът им не се прекъсва при провеждане на частични избори.
(3) Директорът е хабилитиран в съответната научна област преподавател.
(4) 1. Структурата на колежа, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят в Правилника за дейността на Колежа.
2. когато колежът е основно звено към висше училище, Правилникът за дейността на Колежа се утвърждава от Академичния съвет на висшето училище.
Чл. 43. (1) Катедрата е звено на Факултет, Департамент, Филиал или Колеж, което осъществява учебна и научноизследователска (художествено-творческа) дейност по една или група сродни учебни дисциплини. Катедрата включва най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище.
(2) Органи за управление на катедрата са Катедреният съвет и Ръководителят на катедрата.
(3) Катедреният съвет се състои от членовете на академичния състав в катедрата, които са на основен трудов договор.
(4) Ръководителят на катедра е хабилитиран преподавател по научна специалност, даваща му право да преподава по учебна дисциплина съгласно ал. 1.
(5) Ръководителят на катедра се избира с тайно гласуване за срок 4 години от Катедрения съвет въз основа на конкурс и заема длъжността по основен трудов договор с висшето училище.
Чл. 44. Частните висши училища могат да имат и друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при условие че с това не се нарушават академичните свободи.
Чл. 45. (1) Заседанията на колективните органи за управление на висшето училище и на неговите основни звена са редовни, ако присъстват две трети от списъчния състав на членовете им.
(2) При определяне на кворума по ал. 1 от списъчния състав се изключват лицата в отпуск при временна нетрудоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната. Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една четвърт от броя на лицата в списъчния състав.
(3) Решенията на колективните органи за управление се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в закона е уредено друго.
(4) При промени в броя на членовете на колективния орган, водещи до нарушаване на определените в закона и в правилниците квоти, преди следващото заседание се провеждат частични избори.
Чл. 46. Всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в този закона, се регламентират с Правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници.
Чл. 47. Актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Закона за административното производство.

Глава пета
СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Чл. 48. Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните учебни дисциплини, включени в учебния план и ежегоден график на учебния процес.
Чл. 49. (1) Учебното съдържание по всяка учебна дисциплина се организира в относително обособени части.
(2) Всяка част следва да включва минимум 15 академични часа аудиторна заетост. Академичният час е с продължителност 45 минути.
(3) Лекциите по всяка учебна дисциплина се изнасят само от хабилитирани преподаватели.
(4) По изключение, по реда на чл.38, ал. 10, т. 14, Факултетният съвет може да вземе решение за еднократно изнасяне на лекции по учебна дисциплина от нехабилитиран преподавател, който притежава образователна и научна степен "Доктор", която е в научно направление, съответстващо на професионалното направление на учебната дисциплина.
Чл. 50. (1) Във висшите училища обучението се извършва по задължителни, избираеми и факултативни учебни дисциплини.
(2) Висшите училища осигуряват за всеки студент възможности за избор на учебни дисциплини в рамките на утвърдения учебен план.
(3) Висшите училища осигуряват в учебната документация кредитна трансферна система. Правилата за съставяне и приложение на кредитната трансферна система се урежда с Правилника за дейността на висшето училище .
Чл. 51. (1) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени:
1. Първа степен - с минимален срок на подготовка по учебен план 4 години, като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен "Бакалавър";
2. Втора степен - с минимален срок за подготовка пет години или не по-малко от една година след степента "бакалавър", като на завършилите се присъжда образователно-квалификационната степен "Магистър";
3. Трета степен - с минимален срок на подготовка четири години след придобита степен "Бакалавър" или три години след придобита степен "Магистър", като на завършилите се присъжда образователна и научна степен "Доктор".
(2) Обучението в степента "Бакалавър" осигурява базова широкопрофилна подготовка по професионални направления и образователни специалности.
(3) Обучението в степента "Магистър" осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена образователна специалност.
(4) Обучението в образователната и научна степен "Доктор" се осъществява по научни специалности. Научната специалност, по която се провежда обучението, трябва да бъде от научно направление, съответстващо на професионалното направление, в което лицето е придобило образователната степен "Бакалавър" или "Магистър".
(5) Образователно-квалификационната степен "Специалист по..." е степен на професионално висше образование. Тя се присъжда след завършено обучение в колеж с минимален срок на подготовка три години. Завършилите колеж могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен "Бакалавър" при условия и по ред, определени от държавните изисквания или в Правилника на висшето училище.
(6) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучение по отделните образователно-квалификационни степени за различни образователни специалности могат да имат и специфични названия. Специфичните названията на образователните специалности се утвърждават от Министъра на образованието и науката .
(7) Диплома за завършена образователно-квалификационна степен или образователна и научна степен "Доктор" съгласно Чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.
(8) Висшите училища създават възможности и определят условията за:
1. придобиване на втора или на нова специалност в рамките на обучението по една образователна степен при спазване на държавните изисквания и на изискванията на ал. 7;
2. преминаване от обучение в една образователна степен към обучение в друга.
3. придобиване на по-висока образователна степен;
4. предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните;
5. придобиване на нова специалност при спазване на държавните изисквания и на изискванията на ал. 7;
6. частично обучение на български и чуждестранни студенти в избрано от тях висше училище, факултет или образователна специалност;
7. преместване на студенти в друго висше училище, факултет, специалност и форма на обучение;
8. прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това.
(9) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.
Чл. 52. (1) Висшите училища могат да провеждат обучение за повишаване на квалификацията.
(2) Обучението за повишаване на квалификацията се провежда по учебна документация, изискванията към която се определят в правилниците на висшето училище.
(3) Обучението за повишаване на квалификацията не е основание за придобиване на образователно-квалификационна степен или образователна специалност.
Чл. 53. (1) Висшите училища чрез свои правилници определят начина на провеждане на изпитните процедури.
(2) Формите за проверка и оценка на знанията и уменията на студентите се определят в учебните планове и програми. Формата за оценяване на знанията във висшето училище се определя с Правилника за дейността му.
(3) Знанията и уменията на студентите се оценяват по шестобална система, която включва: отличен (6,00), много добър (5,00), добър (4,00), среден (3,00) и слаб (2,00).
(4) За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със среден (3,00).
(5) Висшето училище може да въведе чрез своите правилници и друга система за оценяване, като се осигури сравнимост на оценките с тези, посочени в ал. 3.
Чл. 54. (1) Обучението по всяка образователна специалност на първа и втора степен завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа.
(2) Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред Държавна комисия от хабилитирани преподаватели. По изключение в състава на комисията могат да участват и преподаватели с образователна и научна степен "Доктор". В комисията се включват и външни за висшето училище лица.
Чл. 55. (1) Висшето училище има право да провежда обучение в образователната и научна степен "Доктор" само по научни специалности, които съответстват на професионалното направление на акредитирани образователни специалности при условията на Чл. 105, ал. 2.
(2) Докторантурата се осъществява по индивидуален учебен план и включва подготовка и полагане на изпити, педагогическа дейност и защита на дисертационен труд.
(3) Факултетният съвет на висшето училище, което обучава докторанта, избира Научния ръководител и утвърждава учебния план.
(4) Ръководител на докторант може да бъде само хабилитиран преподавател или старши научен сътрудник.
(5) Докторантурата може да се осъществява и чрез самостоятелна подготовка, за която се осигурява обучение в съответствие с другите форми на докторантура.
(6) Образователната и научна степен "Доктор" се дава на докторант, който е положил изпитите, предвидени в индивидуалния учебен план, изпълнил е задълженията по него и е защитил дисертационен труд при условията и по реда, утвърдени с този Закон.
Чл. 56. (1) В Българската академия на науките, Селскостопанската академия и други научни организации може да се провежда обучение по образователната и научна степен "Доктор" по научни специалности, които са получили акредитация, и при условията на Чл. 55, ал. 2, 4 и 6.
(2) Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира Научния ръководител и утвърждава учебния план.
(3) Докторантите в научните организации се ползват със статута и правата по Чл. 93 и 96.

Глава шеста
АКАДЕМИЧЕН СЪСТАВ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Чл. 57. (1) Научните звания и длъжностите на преподавателския състав във висшите училища са:
1. за хабилитирани преподаватели - Професор;
2. за нехабилитирани преподаватели - Асистент.
(2) за нехабилитирани лица, на които се възлага само преподавателска дейност по езиково обучение, спорт, изкуство и други във висши училища, за които тези учебни дисциплини не са в професионалното направление на образователната специалност, по което се извършва това обучение - Преподавател.
(3) За "Професор" се избират лица, които притежават съответното научно звание, дадено им при условията и по реда на този Закон.
(4) 1. За "Асистент" се избират лица, които притежават образователната и научна степен "Доктор".
2. Ако в продължение на 7 години след избора асистентът не се хабилитира, той се освобождава от заеманата длъжност.
(5) За "Преподавател" се избират лица, които притежават образователно-квалификационна степен "Магистър" или образователна и научна степен "Доктор".
Чл. 58. Длъжностите по Чл. 57 се заемат с конкурс и избор при условията и по реда на този закон и Правилника за дейността на висшето училище.
Чл. 59. (1) Решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл. 57 и чл.60 се вземат от Академичния съвет по предложения на основните звена на висшето училище и се обявяват в "Държавен вестник" и поне в един ежедневник .
(2) Конкурсът за хабилитиран преподавател осигурява най-малко три месеца срок за подаване на документите за участие в конкурса, който започва да тече от датата на обявяване в "Държавен вестник", а за нехабилитирани преподаватели - срок от един до три месеца при същите условия.
Чл. 60. (1) Висшите училища имат право да привличат лица с научни звания или образователна и научна степен "Доктор" от страната и от чужбина на работа с договор за определен срок като "Извънреден професор".
(2) Лицата по ал. 1 не придобиват научни звания по смисъла на този Закон.
(3) Привличането на "Извънреден професор" става с конкурс и избор от Академичния съвет по предложение на основните звена
(4) В конкурси за "Извънреден професор" имат право да участват лица от изследователския (художествено-творческия) състав на висшето училище и които притежават образователна и научна степен "Доктор".
(5) Висшите училища имат право да привличат и "Хоноруван преподавател" със съответното научно звание. Условията и редът за тяхното привличане се регламентират в Правилника за дейността на висшето училище.
Чл. 61. (1) По покана на Факултетен съвет на висшето училище учени и преподаватели от страната и от чужбина могат да се привличат за преподавателска дейност за определен срок като "Гост-преподавател" със съответното научно звание.
(2) Привличането на "Гост-преподавател" се извършва без конкурс.
(3) Отношенията на "Гост-преподавател" с висшето училище се уреждат с договор за срок не повече от една година, който може да бъде подновяван.
Чл. 62. (1) За извършване на научноизследователска работа и художествено-творческа дейност висшето училище назначава старши научни сътрудници, научни сътрудници, специалисти и експерти.
(2) Условията и редът за подбор и назначаване на лицата по ал. 1, както и конкретните названия на длъжностите им се определят в съответствие с Правилника за дейността на висшето училище.
Чл. 63. (1) Длъжностите по Чл. 57, ал. 1 се заемат с трудов договор за неопределено време.
(2) Длъжностите по Чл. 57, ал. 2 се заемат със срочни или трудови договори за неопределено време при условия и по ред, определени в Правилника за дейността на висшето училище.
(3) Трудовите правоотношения между Висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора Ректорът сключва трудовия договор.
Чл. 64. (1) Членовете на академичния състав във висшите училища имат право:
1. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище, ако не са преподаватели по Чл. 60 и 61;
2. да разработват и да преподават учебното съдържание на своята учебна дисциплина свободно и в съответствие с изискванията на учебния план и учебните програми;
3. свободно да провеждат, съобразно своите интереси, научни изследвания и да публикуват резултатите от тях;
4. да извършват консултантски и други услуги, свързани с предмета на дейността им във висшето училище, при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище;
5. да ползват цялата база и възможности на висшето училище за научното си израстване.
(2) Преподавателите по Чл. 57, ал. 1 имат право на всеки 7 години да ползват до една академична година за творческото си развитие. През тази година на тях не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън висшето училище с продължителност повече от три месеца. Решението се взема от Факултетния съвет .
Чл. 65. (1) Членовете на академичния състав са длъжни:
1. да изпълняват задълженията си в съответствие с длъжностната си характеристика и утвърдения индивидуален план за дейността си;
2. да съблюдават научната и професионалната етика;
3. да спазват правилниците на висшето училище;
4. да не провеждат политическа или религиозна дейност във висшето училище.
(2) Висшето училище има право да поставя допълнителни условия и изисквания към Членовете на академичния състав в правилниците на висшето училище или в трудовия договор.
(3) В правилниците на висшето училище се определя работното време на членовете на академичния състав, обемът и видът на учебните и други задължения и условията за тяхното изпълнение.
Чл. 66. (1) Висшите училища оценяват приноса на всеки член на академичния състав в учебната, научноизследователската, художествено-творческата, административната и други дейности и атестират веднъж на 3 години нехабилитираните преподаватели и веднъж на 5 години хабилитираните преподаватели.
(2) Оценяването и атестацията се извършват по предварително оповестени показатели и критерии, определени в Правилника за дейността на висшето училище, които задължително включват:
1. изпълнение на норматива за учебна заетост, приет от Академичния съвет;
2. разработени нови семинарни и/или лабораторни упражнения, учебници и учебно-помощна литература, които са в съответствие с развитието на световната наука;
3. научна (художествено-творческа) продукция, участие в договори за научни изследвания и международно научно сътрудничество;
4. ръководство на дипломанти, докторанти и специализанти.
5. академична етика.
Чл. 67. (1) Членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на Ректора:
1. по тяхно искане;
2. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление;
3. когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина;
4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;
5. при отнемане на научното звание или научната степен;
6. при две последователни отрицателни атестации;
7. при извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение;
8. при поставяне под запрещение.
(2) Освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав по ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7 се извършва след решение на съвета на основното звено.
(3) Освободените по ал. 1, т. 3 преподаватели получават обезщетение в размер на трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им.
Чл. 68. (1) Член на академичния състав или на останалия персонал на висшето училище подлежи на дисциплинарно уволнение, ако умишлено извърши някое от следните нарушения:
1. постави изпитна оценка без да е проведен изпит;
2. изпита и постави оценка на лице, което няма право да се яви на изпит при него;
3. издаде документ от името на висшето училище или негово основно звено, който невярно отразява завършени етапи в обучението на студент, докторант и специализант.
(2) Процедурата за установяване на нарушенията по ал. 1 се определя от Правилника за дейността на висшето училище.
(3) Член на академичния състав, за който е доказана по установения ред проява на корупция, се уволнява дисциплинарно и се лишава от звание.
Чл. 69. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.

Глава седма
ДАВАНЕ НА НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ, НА НАУЧНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ И НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧА СТЕПЕН "ДОКТОР"

Чл.70. (1) Към Министерския съвет се създава Държавна агенция за атестация , която да следи за спазване на процедурите при хабилитиране и защита на дисертационен труд .
(2) Министерският съвет утвърждава единни държавни изисквания към дипломите за научно звание "професор" и за образователна и научна степен "Доктор".
(3) Министерският съвет по предложение на Министъра на образованието и науката утвърждава единните критерии за даване на научни звания и образователна и научна степен "Доктор" в отделните области на науката;
(4) Министърът на образованието и науката издава разрешения за защита на дисертационни трудове в чужбина, утвърждава и приравнява получени в чужбина образователни и научни степени;
Чл. 71. Държавната агенция за атестация:
1. Разработва и предлага на Министъра на образованието и науката за утвърждаване на държавните критерии по научните (художествено -творчески) направления за присъждане на научните звания и на образователната и научна степен "Доктор";
2. Определя членовете на Националния експертен състав, който включва хабилитирани лица и старши научни сътрудници, разпределени по научни (художествено-творчески) направления и научни специалности, които могат да бъдат включвани в състава на Специализирана държавна комисия и в Специализирано жури;
3. Обнародва в "Държавен вестник" на всеки 4 години списъка на Националния експертен съвет, а на всеки 6 месеца промените в него.
Чл.72. (1) Образователната и научна степен "Доктор" се дава на лица с висше образование, които са преминали успешно индивидуалния учебен план при условията на чл. 55, ал.6 и са защитили дисертационен труд при условията на ал. 6.
(2) Дисертационният труд трябва да съдържа научни или научно-приложни резултати, които представляват оригинален принос в науката. Той трябва да показва, че докторантът има задълбочени теоретични знания по съответната научна специалност и способности за самостоятелни научни изследвания.
(3) За редовни докторанти се приемат лица със завършено висше образование "Бакалавър" или "Магистър", не по-възрастни от 30 години, а за задочни - не по-възрастни от 35 години, положили установения конкурсен изпит по научната специалност с успех не по-малък от много добър (5.00).
(4) Изискването за възраст не се отнася за лица, които защитават докторат, разработен самостоятелно.
(5) Министерският съвет по предложение на Министърът на образованието и науката утвърждава държавни изисквания за приемане и обучение на докторантите.
(6) 1. Всяка защита на дисертационен труд се извършва пред Специализирана държавна комисия, назначена за случая и съставена от 11 хабилитиран преподаватели и старши научни сътрудници от научното направление на докторантурата, от които не по-малко от 6 са от научната специалност на докторантурата, включени в състава на Националния експертен състав, предложени от обучаващата организация и определени от Държавната агенция за атестация.
2. Поне трима от членовете на Специализираната държавна комисия са външни лица на организацията, обявила защитата.
3. Научният ръководител на докторанта не може да бъде член на Специализираната държавна комисия.
4. При недостатъчен брой на хабилитираните лица по научната специалност на докторантурата Специализираната държавна комисия се допълва с хабилитирани преподаватели и старши научни сътрудници от други и/или сродни специалности от научното направление на докторантурата.
5. Заседанията на Специализираната държавна комисия се считат за редовни, ако на тях присъстват поне 9 души от неговия състав.
6. Дадената образователна и научна степен "Доктор" доказва квалификацията на лицето в науката или изкуството в научната специалност, по която е обучаван.
7. Дадената образователна и научна степен "Доктор" се удостоверява с диплома, издадена от организацията, която е провела обучението, в съответствие с изискванията на чл.70, ал. 2. Дипломата се подписва от Председателя на Специализираната държавна комисия по т.1, от Ръководителя на обучаващата организация и от Министъра на образованието и науката.
8. Разходите за даване на образователната и научна степен "Доктор" е за сметка на организацията, обявила защитата.
9. Размерът на разходите по ал. 8 се определят от Министерския съвет по предложение на Министерството на образованието и науката, съгласувано с Държавната агенция за атестация.
10. Административното обслужване на Специализираната държавна комисия се осигурява от организацията, провела докторантурата.
(7) Процедурата за присъждане на образователната и научна степен "Доктор" е:
1.Процедурата се разкрива по молба на докторанта до обучаващата организация. Към молбата се прилагат три копия на дисертационния труд и удостоверение за завършено образование съгласно индивидуалния учебен план. До 7 дни от получаване на молбата обучаващата организация изпраща молбата, заедно с предложение за състав на Специализирана държавна комисия до Държавната агенция за атестация.В едномесечен срок се определя Специализирана държавна комисия по реда на ал. 6;
2. В двуседмичен срок от определянето й Специализираната държавна комисия се произнася на закрито заседание по допускане на докторанта до защита съгласно държавните критерии по чл.70, ал. 3, т.1.
3. Когато Специализираната държавна комисия допусне докторанта до защита, тя избира двама рецензенти на представения дисертационен труд, които трябва да са хабилитирани преподаватели или старши научни сътрудници по научното направление на докторантурата. Поне един от рецензентите трябва да бъде външен на организацията, провела обучението.
4. Рецензентите са длъжни да представят рецензиите си в писмен вид в едномесечен срок от датата на избора им.
5. В рецензията си всеки рецензент дава оценка на дисертационния труд и резултатите от обучението на докторанта с оглед на спазването на изискванията за присъждане на образователна и научна степен "Доктор" и свързаните с тях държавни критерии. Рецензията трябва да съдържа еднозначно мотивирано становище относно това, дали да се даде образователната и научна степен "Доктор".
6. Образователната и научна степен "Доктор" се дава на заседание на Специализираната държавна комисия, което се насрочва от нейния Председател не по-късно от 45 дни след постъпване на двете рецензии.
7. Заседанието на Специализираната държавна комисия се провежда в един ден на две фази. Първата фаза е публична защита на дисертационния труд от докторанта. Втората фаза е закрито заседание за обсъждане и вземане на решение с гласуване, като рецензентите присъстват задължително.
8. Гласуването на членовете на Специализираната държавна комисия е поименно чрез писмен вот "да" или "не", като никой не може да се въздържи от гласуване. Всеки член представя кратки писмени мотиви за вота си.
9. Председателят съобщава вота на всеки член, прочита мотивите му и обявява резултата. Образователната и научна степен "Доктор" се присъжда на докторанта, ако той е получил най-малко седем вота "да".
10. Решението се подписва от всички присъстващи членове на Специализираната държавна комисия, като несъгласните записват в протокола особеното си мнение.
11. Решението се обявява публично след гласуването и заедно с материалите по процедурата се изпращат незабавно в Държавната агенция за атестация.
12. Решението на Специализираната държавна комисия е окончателно по отношение на обучението и научната същност на дисертационния труд и може да бъде обжалвано само за допуснати процедурни нарушения.
(8) 1. Държавната агенция за атестация се произнася с решение по законосъобразността на процедурата, включително и по постъпили възражения, в едномесечен срок от датата на получаване на материалите по ал.7, т.11. Възражения по законосъобразността на процедурата могат да се правят от докторанта и от обучаващата организация в 14 дневен срок от обявяване на решението по ал.7, т.11.
2. При констатиране на процедурни нарушения, довели до опорочаване на решението на Специализираната държавна комисия, Държавната агенция за атестация отменя решението, като посочва нарушенията и определя нов състав на Специализираната държавна комисия, която да проведе нова защита.
3. Държавната агенция за атестация уведомява докторанта и организацията, провела обучението за решението си в едномесечен срок от постановяването му.
(9) 1.При липса на констатирани нарушения от Държавната агенция за атестация в двуседмичен срок след получаване на уведомлението по ал. 8, т. 3 организацията провела обучението издава диплома на докторанта за присъдена образователна и научна степен "Доктор" по разпоредбите на ал.6, т.7 , след което я регистрира в Държавната агенция за атестация.
2. Държавната агенция за атестация вписва в дипломата нейния регистрационен номер.
(10) 1. Член на Специализираната държавна комисия, който е нарушил процедурите или не се е съобразил с държавните критерии, се изключва от списъка на Националния експертен състав за срок от една до три години с решение на Държавната агенция за атестация.
2. При повторно нарушение виновното лице се изключва завинаги от списъка на Националния експертен състав.
3. Хабилитиран преподавател или старши научен сътрудник, включен в Националния експертен състав по реда на чл. 71, т. 2 и 3 не може да отказва участие в състава на Специализирана държавна комисия, освен при отпуск по болест, служебен отпуск, командировка в чужбина с продължителност повече от два месеца или ако е член на Специализирана държавна комисия. При неоснователен отказ за участие Държавната агенция за атестация прилага санкциите по т.1, съответно по т.2.
4.Член на Специализирана държавна комисия не може да отсъства от заседанията, освен при отпуск по болест. При неоснователно отсъствие Държавната агенция за атестация прилага санкциите по т.1, съответно по т.2.
Чл.73 (1) Научните звания на нехабилитираните преподаватели "Асистент" и "Преподавател" се дават на лица, не по-възрастни от 35 години, с изключение на преподавателите по специалните дисциплини във висшите училища по изкуствата.
(2) Научните звания на нехабилитираните преподаватели се дават от хабилитирания състав на Факултетния съвет, а при липса на такъв от Академичния съвет на висшето училище чрез публично обявен конкурс и проведен избор, въз основа на изпит по научната специалност, положен най-малко с успех много добър (5,00).
(3) Когато на конкурса за "Асистент" или "Преподавател" всички кандидати са с образователна и научна степен "Доктор" по научна специалност, която съответства на научната специалност на конкурса, Факултетният съвет, а при липса на такъв Академичният съвет на висшето училище, провежда избор между тях, без те да полагат изпит.
(4) Когато в конкурса за "Асистент" или "Преподавател" участват и кандидати без образователна и научна степен "Доктор", Факултетният съвет, а при липса на такъв Академичният съвет на висшето училище може да проведе избор само между лицата с образователна и научна степен "Доктор" по научна специалност, която съответства на научната специалност на конкурса, без те да полагат изпит.
(5) Когато в случаите по ал. 3 и ал. 4 не бъде избран нито един от кандидатите с образователна и научна степен "Доктор" се насрочва изпит, в който могат да участват всички допуснати до конкурса кандидати.
(6) В конкурс, обявен от висше училище по изкуство, се провежда изпит за всички участници в конкурса.
Чл.74 (1) Научното звание "Професор" се дава на лице, което има:
1. Образователна и научна степен "Доктор" по научна специалност, която е в научното направление на конкурса;
2. Научни публикации у нас и в чужбина, в които има негови резултати от научни изследвания и оригинални творчески постижения извън защитения дисертационен труд.
3. Признание на научната му дейност.
4. Представена подробна програма за лекционен курс и друга помощна литература.
5. Не по-малко от