СОЦИАЛДЕМОКРАТИТЕ - РЕФОРМИСТИ В ЗОРАТА НА ХХІ ВЕК
Социалдемократическа програма за периода на присъединяването на Република България към Европейския съюз.

ВЪВЕДЕНИЕ
Изправени на прага на XXI-ви век, изпращайки в историята безкрайно противоречивия XX-ти век, социалдемократите - реформисти имат нужните сетива, за да почувствуват и осмислят, че социалдемокрацията е изправена пред колосални глобални предизвикателства и съвсем не лесни за решаване вътрешни проблеми в националните държави. Естествено те са взаимно обвързани, доколкото в съвременната реалност няма социални явления, които да съществуват абсолютно сами за себе си.
Социалдемокрацията се нуждае от политически и социални иновации, за да не изпадне в положението на наблюдател на шеметните промени, които стават около нас.По парадоксален начин наблюдаваните нови явления наричани "глобализация", поява на "мегакапитализма" или още на "метакапитализма", изправят социалдемократите пред идеологически предизвикателства едновременно и от "ляво" и от "дясно".
Във възход е т.нар. "ултралиберизъм" (терминът идва от италиански език и означава проста апология на пазара и на свободната конкуренция за разлика от либерализма като политическо течение издигащо ценностите на индивидуалната свобода). Настъплението на ултралиберизма срещу концепцията за социалната държава (Welfare State, Wolfarstaat, Etat - Providence), изправя социалдемократите пред опасността от делегитимация в очите на обществото. Социалната държава промени качествено и хуманизира ролята на пазарната икономика в развититето на обществото. Днес на копието на ултралиберизма са набодени обвинения в прекалено и дори неовладяемо нарастване на разходите на социалната държава.
От една страна ултралиберистите атакуват самата идея за социална държава и предсказват скорошният и "демонтаж". От друга страна революционният марксизъм също бленува реванш. На първо време той претърпя пълно поражение в критиката си към европейския социално - икономически модел, структуриран на национална база и на базата на наемния труд. При срещата си с реалностите на следвоенния западноевропейски капитализъм, се сгромоляса любимата догма на революционния марксизъм - догмата за абсолютното обедняване.
Днес обаче, изправени пред освободилия се от националните граници (а и не само от тях) "мегакапитализъм", в условията на неудържимо напредващата глобализация, революционните марксисти откриват възможност за "ренесанс" на старите им идеологеми. Мнозина крайни левичари не пропускат да атакуват социалдемократите остро с обвинения, че идеолгическия им багаж се е състоял почти изцяло от "евфемизиран", "облудкавен" или в най - добрия случай "цивилизован" марксически политически речник. Свидетели сме също така, на ренесанс на анархизма, както и на негови мутации, базиращи се изцяло на присъствието в Интернет - т. нар. "киберпънк".
Няма да бъде преувеличено, ако се каже, че светът е свидетел на жестоки диспропорции и неравенства по няколко оси:
- между богатите и бедните страни
- вътре в богатите страни между установилите се социоикономически категории - свръхбогати елити, "knowledge class" или "когнитариат" - класа на познанието и останалата част от активното население.
- отново вътре в богатите страни - между елитите, "когнитариатът" и широката маса от трудово заетите от една страна и т.нар. "нови бедни" от друга. ("Новите бедни" се обособяват именно по признака, че не могат да се включат в останалите социоикономически категории).
Освен рисковете, които носят тези неравенства за обществото, те стават повод за възкресяване на марксистките теории за пауперизацията (драстичното обедняване), които поне в Европа бяха предадени в архива на историята от десетилетия.
Не на последно място трябва да отбележим, че съвременното общество все повече е подложено на изпитание от установяващият се режим на "диктатурата на мига", на спешността, на възможността за постоянна спекулация в реално време, осигурена от съвременните авангардни информационни технологии.
Все по - често предприятия, корпорации и дори цели държави се оказват подвластни на критерия на "финансовата, незабавна и моментална рентабилност". Критерият на борсата и акционерите за "мигновена рентабилност", измества средносрочните и по-дългосрочни критерии за рентабилност, (типични примерно за банките). Последиците от това се оценяват в границите от масовите уволнения, до поставянето под съмнение на самото понятие "политика", поради изключителната трудност да се формулират дългосрочни цели и спъването на политическите дебати.
Едновременно с това би било крайно едностранчиво, ако не отбележим, че големите играчи в "глобалните спекулации" са мощните институционални инвеститори (пенсионни фондове, осигурителни дружества, инвестиционни фондове), търсещи за своите клиенти най - добра гарантирана рентабилност, а не капиталите на отделни лица или семейства. Очертават се контурите на глобална промяна в световния ред - икономически и политически. Говори се за необходимостта от нова световна финансова архитектура. Това изисква появата на нова, реформирана социалдемокрация, опираща се на политически, икономически и социални иновации, която да бъде адекватна на настъпващите промени.
Изискванията към новата социалдемокрация - следствие на глобалната промяна, са дадени синтезирано с фразата на един от най - забележителните съвременни социалдемократически лидери: "Старата левица се противопоставя на тази промяна. Новата десница не иска да я управлява. Ние трябва да ръководим тази промяна, за да породим социална солидарност и просперитет".
Днес, повече от десет години след началото на прехода от тоталитаризъм към демократично гражданско общество със социална пазарна икономика, за социалдемократи в България се представят различни политически течения и формации, с различен идеен хоризонт, с разнообразен политически генезис и отличаващи се в много случаи с взаимна несъвместимост и непоносимост.
Ако преди сто и осем години, социалдемократите са се разделили на "партисти" и "съюзисти"; ако преди деветдесет и седем години са се разцепили на "тесни" и "широки" социалисти; ако преди осемдесет и една години "тесните" са "захвърлили мръсната риза на социалдемокрацията" и разделението става на "комунисти срещу социалдемократи", то днес разделенията се базират на исторически и нравствени оценки за миналото и за настоящето.
Линии на противопоставяне разделят тези, които са склонни да пришият историята на Комунистическата партия към знамето на социалдемократическото движение, от тези които смятат идването на комунистите на власт и тяхното управление за престъпно насилие, извършено над българския народ. Разделени са тези, които с носталгия въздишат по равенството в бедността при реалния социализъм, игнорирайки свободата в скалата на ценностите си, и другите които отхвърлят днешната социална поляризация, но и за миг не желаят връщане назад.
Противопоставени са тези, които се гордеят с ролята си в някогашната репресивна машина на комунистическия режим, пишат книги за "доброто старо време" и представят цинизма си за свободомислие в "новото време", срещу другите, които смятат за безнравствена подобна метаморфоза.
Едни срещу други са тези, които в първите години на прехода създадоха цяла посттоталитарна, номенклатурна субкултура с мрежа за делови контакти, захранена от парите на партията с главно "П" и другите, които с огромни материални, интелектуални и дори физически усилия се опитваха да бъдат предприемачи или дребни производители, да се прехранват със занаятчийство или просто да запазят работните си места.
Днес, повече от всякога се говори за единство на социалдемокрацията в България. Социалдемократите - реформисти също смятат, че е необходима консолидация на социалдемократическите, левоцентристки сили в демократичното пространство. Подобна концентрация би събрала:
- последователите на традиционната социалдемокрация - тези, които от възстановяването на социалдемократическото движение, до ден днешен стоят на позицията, че решаването на задачите с общодемократичен характер е с предимство в дневния ред на обществото и че не може да има социалдемокрация без постоянно укрепване, задълбочаване и разширяване на демокрацията;
- потокът на хората, които не са се ангажирали до сега партийно, (както и хора членували в други партии), които са преценили, че идейните позиции и политическото поведение на социалдемократите - реформисти, най - точно отговарят на умствената и емоционалната им нагласа, както и на разбирането им за политическа почтеност.
- голямо множество хора от движението за защита на правата на човека, които се опълчиха срещу ксенофобията и насилието на тоталитарния режим още преди десети ноември и които днес желаят допълнителен простор за политическата си дейност.
Социалдемократите - реформисти имат потенциал, за да осъществят значимо присъствие в българския политически живот. Те дълбоко желаят да дадат своята дан за постигане на просперитета на Родината си. В своите действия те черпят упование и от разбирането, че са част от световното социалдемократическо движение и са носители на най - напредничавите му идеи.
Ние социалдемократите - реформисти знаем, че темелният камък на всяко политическо действие е ясното дефиниране на идеите и идеалите, от които се ръководим. Затова представяме пред българската общественост, пред съмишленици и опоненти, пред симпатизанти и политически противници, своята

ПРОГРАМА
ЧАСТ I
ОТ КЛАСИЧЕСКИЯ СОЦИАЛИЗЪМ КЪМ НОВАТА, МОДЕРНА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ. НАШИТЕ ЦЕННОСТИ.
I.1. Още със своето възстановяване през 1989 г. социалдемократическото движение прокламира своята привързаност към трите си основни ценности:
СВОБОДА, СПРАВЕДЛИВОСТ, СОЛИДАРНОСТ.
Те са критерият, който ръководи социалдемократите - реформисти в оценката им за политическите реалности.
Свободата
I.1.1. Бог е създал Човекът свободен. Поколение след поколение човек е свободен в мига на раждането си , но свободата винаги се осъществява в рамките на обществото. Свободата трябва да бъде достояние на всеки човек. Тя не може да бъде привилегия на малцина. За социалдемократите - реформисти свободата на "другия", на различния, на другоячемислещия е от изключително значение, тя е свещенна.
I.1.2.Свободата предполага човекът да не се намира под унизителни зависимости, да не живее в бедност или страх, да има равни шансове за развитие на собствените си способности и таланти, както и за участие в обществено - политическия живот. Според социалдемократите - реформисти, свободата на човека е немислима без той да бъде в достатъчна степен социално осигурен. Затова ние настояваме за равни шансове и за ефективно и широкообхватно социално осигуряване.
Справедливостта
I.1.3. Фундаментът на справедливостта е в равното достойнство на хората. Тя изисква равни възможности за включване на хората във всички измерения на обществения, политическия и културния живот, както и на социалното осигуряване. Справедливостта императивно изисква равни възможности пред мъжа и жената в обществения живот. Справедливостта трябва да се търси не само в сферата на разпределението (на доходи, собственост, властови ресурси и др.) но в особена степен и в достъпа до образование и професионална квалификация.
I.1.4. Социалдемократите - реформисти смятат справедливостта за основна ценност, която по никакъв начин не може да се приравнява към комунистическата уравниловка и егалитаризма на т.нар. "развито социалистическо общество", възцарило се в навечерието на краха на съветската империя.
I.1.5. Социалдемократите - реформисти отхвърлят без уговорки всякакви форми на привилегии или дискриминация, без значение по какъв признак.
Солидарността
I.1.6. За нас - социалдемократите - реформисти, солидарността като доброволна готовност за взаимопомощ, излизаща извън рамките на повелите на писаните закони, е третият стълб на ценностната ни система. Солидарността е спойката на човешкото общество. Солидарността не е просто средство за защита на слабите или инструмент в усилията за постигане на техните права. Солидарността произтича от разбирането, че всеки един човек се нуждае от околните си.
I.1.7. За социалдемократите - реформисти солидарността има не само локално, но и глобално измерение. Освен солидарността вътре в обществата на отделните национални държави или дори в рамките на наднационални образувания е необходима и общочовешка солидарност, свързана с опазването на околната среда, с неравенствата "Север - Юг" и проблемите на Третия свят, с интегрирането на посткомунистическите страни в Европейския съюз и др.
I.2. Свободата, справедливостта и солидарността взаимно се обуславят. Част от достойнството на човека е способността и решимостта му да поема лична отговорност, както и да приема без съмнение и да защитава правото на другите да бъдат равнопоставени участници в обществения живот.
I.3. Социалдемократите - реформисти в България възприемат като свое идейното богатство на световната социалдемокрация, в т.ч. европейският демократичен социализъм, чиито корени в Стария континент са християнската етика, хуманизмът и класическата философия. Едновременно с това, ние отхвърляме "демократическите социализми" и "модерните леви теории", лансирани през последните десет години от идеолози, едни от които изповядваха носталгични възгледи, други възвеличаваха китайския пазарен социализъм, а трети откриваха корените на демократичния социализъм в панславизма и в евразийската мистика.
I.3.1. Ние не можем по какъвто и да е начин да отречем или да отнемем правото на едни или други обществени деятели да се самоопредеят като социалдемократи, но не можем и с лека ръка да признаем за свои съмишленици хора, които изпитват и проповядват носталгия по тоталитарните времена.
Ние не можем да приемем за свои съратници хора, които влагат негативен смисъл в понятията "демокрация" и "демократ".
Ние не можем и не желаем да допуснем хора, които бяха изцяло инкорпорирани в дълбоко неморалната по своята същност система на тоталитарно управление и контрол над мисълта и съвестта, да диктуват днес нормите на обществения морал. Това е принципна позиция, от която не можем да отстъпим, защото има граници на компромиса, които не бива да бъдат прекрачвани, колкото и широк да е общественият консенсус към който се стремим.
I.3.2. Социалдемократите - реформисти се отнасят с особена симпатия към усилията за идейно обновяване на британските лейбъристи, на германските социалдемократи и на всички социалдемократи, лейбъристи и социалисти, мотивирани от желанието да прокарват "реалистична и устремена в бъдещето политика, способна да посрещне предизвикателствата на XXI век". Ние споделяме гледището, застъпено във въведението на манифеста на Тони Блеър и Герхард Шрьодер "Европа: Третият път / Новият център", че "много хора отдавна са изоставили мирогледа, основан върху догмите ляво и дясно" и че "социалдемократите трябва да бъдат в състояние да говорят на тези хора".
I.3.3. Социалдемократите - реформисти отдават особено значение на етичното начало в своите идеи и политика - начало намерило своите върхове в Бад Годесбергската програма от 1959 г. и в манифеста "Европа: Третият път / Новият център". И за нас "честност и социална справедливост, свобода и равенство на възможностите, солидарност и отговорност пред другите" са непреходни ценности, които не могат да бъдат подменяни или жертвани.
Ние се наричаме социалдемократи - реформисти,
защото сме привърженици на постоянното движение напред, в интерес на обществения прогрес;
Защото смятаме реформите за най - добрия инструмент за постигане на постоянно обществено усъвършенствуване;
Защото категорично отхвърляме варварските форми на "революционно насилие", които потопиха XX век в кръв и сълзи;
Защото са ни чужди икономическият волунтаризъм и експериментите със социалното инженерство - "големите скокове" и "културните революции".
Наричайки се социалдемократи - реформисти, ние се отграничаваме и от онези политически формации и личности в България, които поставят социалистически и социалдемократически етикети върху собствената си носталгия по тоталитарното минало и ерзац левичарски възгледи или ги използуват за смокинов лист, с който да прикрият участието си в разрушаването и разграбването на икономиката на страната.
Ние, социалдемократите - реформисти сме хора на свободата на духа. Изповядваме различни религии, принадлежим към различни мисловни и интелектуални кръгове, заемаме различно място в стратификационната структура на обществото, но ни обединяват общи етични принципи и нравствени ценности, в съчетание с еднакви политически цели. Нашата политическа организация няма класов характер, нито пък представлява специалните интереси на отделни групи.
Ние сме за модернизация на политическите практики и концепции, като под това разбираме съобразяване с обективно променящите се условия, а не нагаждане към нагласите на избирателното тяло.
I.4. Социалдемократите - реформисти осъзнаваме ясно, че сме призвани да провеждаме своята политика в нова икономическа среда.От една страна тя се предопределя от процесите на глобализация и развитие на т.нар. "нова икономика", основаваща се преди всичко на знанието и иновациите. От друга страна тя се определя от спецификата на преходния период в България, в качеството и на посткомунистическа страна.
I.5. Както всички социалдемократи в Обединена Европа, ние - социалдемократите - реформисти в България сме призвани да работим за поставянето на образованието на най - високо ниво в скалата на обществените приоритети; да съсредоточим усилия за радикално повишаване на заетостта и за подобряване на качеството на живота; да се противопоставим на социалната изолация и на бедността; да защитаваме околната среда със съзнанието, че трябва да сме солидарни и с потомците си; да водим истинска война с престъпността и с трафикантите на наркотици, които са активен и основен фактор в дезинтеграцията на обществото.
I.6. Социалдемократите - реформисти споделяме гледището, че изпълнителната власт "трябва да прави всичко възможно в подкрепа на предприемачеството, но никога да не мисли, че може да го замести". Ние приемаме тезата на новите, модерни европейски социалдемократи, че "естествените функции на пазара трябва да бъдат допълвани и развивани чрез политическо действие, а не спъвани от него".

ЧАСТ II
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЦЕЛИ НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИТЕ - РЕФОРМИСТИ
Изправени пред прага на новия век, осъзнавайки своята отговорност пред обществото в Република България, социалдемократите - реформисти заявяват, че ще подчинят дейността си на постигането на следните цели:

- укрепване на моралните устои на обществото на базата на вековните, универсални, общочовешки нравствени ценности и норми. За нас нравствената и морална криза в българското общество е първична по отношение на икономическата. Моралната и нравствена разруха предшествуват стопанския упадък, а не обратното. Без осъзнаването на това, всякаква борба със злоби на десетилетието като злоупотребите с власт, корупцията и пр. са неосъществими.
- запазване на избрания курс на евроатлантическа интеграция, като геополитически и цивилизационен избор. Провеждане на активна политика за поддържане на мира и спокойствието на Балканите.
- изграждане и укрепване на социалната държава, с отчитане на поуките от преструктурирането на социалната държава в развитите страни. Качествено повишаване на ефективността на социалните разходи.
- за нас европейският избор и социалната пазарна икономика са двете лица на един и същи проект.
- издигане на образованието в свръхприоритет. Осигуряването на равенство на шансовете за получаване на пълноценно образование за всички млади хора. Осигуряване на възможности за професионална квалификация и преквалификация през целия живот на българския гражданин.
- защита на гражданските права, укрепване на културата на толерантност. Диалог и сътрудничество на държавата с църквите и вярващите граждани. Толерантност между отделните изповедания. Прокарване на ясна разделителна линия между нетрадиционните изповедания и опасните и агресивни религиозни култове. Издигане на солидарността в обществото.

- защита на малцинствата и интегрирането им в управлението на страната.
- систематична работа по насърчаване на използуването на съвременни информационни технологии. Подкрепа за изграждането на информационното общество и превантивни мерки срещу "мутирането" му в "наблюдавано общество".
- укрепване на икономиката чрез създаване на условия за устойчив растеж, чрез даване на приоритетно значение на иновациите, чрез създаването на работни места, отговарящи на очакваните бъдещи изисквания в средносрочна перспектива. Реална подкрепа за малкия, средния и фамилния бизнес.
- развитие и усъвършенствуване на социалния диалог и трипартитното сътрудничество.
- опазване на околната среда, като място за живот на наследниците ни, приоритетност на сделки "дълг срещу природа" при погасяването на външния дълг. Екологическа модернизация и устойчиво развитие.
- ново отношение към културата и културните прояви, като крепители на духа на обществото повреме на криза. Политика на подкрепа на културата в креативен, а не в консумативен план.
- установяване на нов "договор между поколенията", в контекста на общите промени в обществото, протичащите реформи в осигурителното законодателство и т.н. Политика на създаване на особено положително отношение към децата и семейството в обществото. Укрепване на равноправието между половете, недопускане на дискриминация поради пол или възраст.
- допълнителни грижи за сигурността на гражданите.
- усъвършенствуване на държавната администрация в посока към непрекъснато повишаване на квалификацията и осигуряване на необходимия капацитет. Скъсяване на дистаницията между администрацията и гражданите, създаване на добронамерена към гражданите административна среда.
ЧАСТ ІІІ
СОЦИАЛНИ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ
ІІІ.1. За социалдемократите - реформисти в България европейският избор и създаването на действуваща социална пазарна икономика са двете лица на един и същи проект. Постигането на европейското единство съдействува за осъществяването на икономически и обществен прогрес, в т.ч. и в осъществяването на правата на човека и основните свободи.
За социалдемократите - реформисти всички човешки права - граждански, политически, социални икултурни имат неделим характер.
Затова за нас действителната рамка на социалните права на гражданите е Европейската социална харта (ревизирана) - съставена в Страсбург на 03 май 1996 г. и ратифицирана от ХХХVІІІ-то Народно събрание на 29 март 2000 г.
ІІІ.2. Пред държавата, социалните партньори и организациите от неправителствения сектор стои задачата за действителното осъществяване на социалните права, за които Република България е поела ангажимент с декларацията по ратификацията на Европейската социална харта (ревизирана).
Също така, първостепенна задача е и провеждането на балансирана стратегия за разширяване на ангажиментите на България, чрез ратифицирането на нови клаузи на Европейската социална харта (ревизирана), оставени извън рамките на задълженията на страната ни към 29 март 2000 г.
ІІІ.3. Във връзка д горното социалдемократите - реформисти в Българияпоставят следните акценти в своята политика по осигуряването на социалните права на българските граждани.
Право на труд и на професионална квалификация
ІІІ.3.1. Според социалдемократите - реформисти, постигането на максимално възможно ниво на трудова заетост в страната е основна цел, която винаги трябва да бъде на челно място в дневния ред на обществото. Ние отхвърляме всякакви теории, прогласяващи "ползата" за националната икономика от поддържането на определено ниво на безработица в страната. Дванадесетгодишният преходен период в страната показа изключително деморализиращото въздействие на липсата на работа и особено на дълготрайната безработица върху българина. За социалдемократите - реформисти пълната трудова заетост не е утопия, а цел, която трябва да се преследва неотстъпно, колкото и трудно постижима да е тя. Тежката ситуация в страната, свързана с нарастващата безработица не прави преследването на максимално възможна и дори на пълна трудова заетост, по-малко отговорно или важно.
ІІІ.3.2.1. В днешния свят на интернационализация на организацията на производството и на бърза замяна на едни технологически решения с други, необходимостта от инвестиране в човешкия капитал е изключително актуална. Производства ще стават архаични за непознато къси срокове. Едновременно с това, технологичната динамика ще предлага нови възможности за успешен бизнес и професионална реализация. И работници и работодатели трябва да могат да посрещнат прииждащата вълна на икономиката, базираща се на научното знание.
ІІІ.3.2.2. Достъпът до образование, квалификация и преквалификация и възможността да се ползуваш от предимствата, които те предоставят, дават истинската сигурност в днешния ден. В контекста на казаното до тук, държавата трябва да гарантира възможности за достъп до висше техническо и университетско образование, основаващи се изключително на индивидуалните възможности на кандидатите за студенти.
ІІІ.3.2.3. При съвременната икономика, основаваща се преди всичко на научното знание, образователният процес трябва да престане да бъде еднократен акт. Държавната образователна стратегия трябва да се ориентира към непрекъснатото образование, разработвайки образователни програми, които започват от детството и продължават дори в напреднала възраст. От особено значение е да се осъзнае, че придобиването и развиването на т. нар. "познавателна компетентност", в редиц аслучаи на смяна на професионалната дейност се оказва по-важно от придобиването и развиването на класическите специфични умения.
ІІІ.3.2.4. Младите хора трябва да започват професионалната си кариера, вече придобили висококвалифицирана професионална подготовка. Ниската квалификация носи единствено липса на сигурност, ниско заплащане и в крайна сметка безработица. Затова е необходимо стандартите за всички нива на обучението в училище да бъдат осезателно повишени. Трябва да се търсят възможности за оформяне на местни и регионални "пактове за заетост", при които във взаимодействие с работодателите и синдикатите да се създават условия за висока квалификация на младите хора и за създаване на работни места за тях.
III.3.2.5. Необходимо е да се създаде ефективна система за стажуване, както и други форми за квалификация на младежите и девойките в рамките на различните им професии. Ефективността на системата за стажуване трябва да се контролира във взаимодействие със социалните партньори - работодателските организации и профсъюзите.
III.3.3.1. От особено значение е осигуряването на добра професионална ориентация, професионална квалификация и преквалификация. При съвременната динамика на технологичните промени и натрупване на научно знание е ясно, че възможността един и същи човек да упражнява една и съща професия цял живот е твърде малка. Нарастващите потребности от гъвкавост на пазара на труда заплашват поддържането на определени социални стандарти. Необходими са съответни мерки за даване на нови възможности на хората загубили работата си поради технологична модернизация или други подобни причини.
III.3.3.2. От особена важност е създаването на система за повишаване на професионалната квалификация и за преквалификация на работниците и служителите в течение на целия им трудов живот. Възможностите за квалификация на възрастните работници и служители, трябва да бъдат подходящи и лесно достъпни. Държавата трябва да мотивира и насърчава спестяването от страна на работниците и служителите, като един от факторите, улесняващи преквалификацията им, в случай на загуба на работното място.
III.3.3.3. Необходими са специални мерки за преквалификация и реинтеграция на дълготрайно безработните. В никакъв случай не бива да се допуска по - нататъшна социална дезинтеграция и маргинализация на групи от населението (особено на хора притежаващи по - високо образователно ниво) вследствие на дълготрайна безработица.

Право на закрила на децата и младежите
III.4.1. В рамките на социалния диалог, държавата и социалните партньори - работодателите и синдикатите, са призвани да създадат устойчива практика за справедливо заплащане на младите работници и служители, в т.ч. и на стажантите.
III.4.2. Правилото, че времето изразходвано от младите работници и служители за професионална квалификация през нормалното работно време, със съгласието на работодателя, се зачита за част от работния ден, трябва да бъде защитено както по нормативен път, така и от създаването на добра практика, която да се следи в рамките на социалния диалог.
III.4.3. Работното време на младежите под 18 години, приети на работа с разрешение от инспекцията по труда, да се намалява за сметка на ангажираност с повишаване на професионалната квалификация.
III.4.4. Минималният платен годишен отпуск за работниците и служителите под 18 годишна възраст, към края на периода на приемане на Република България в Европейския съюз, трябва да достигне четири седмици.
III.4.5. Работодателите следва да бъдат задължени да упражняват особена закрила срещу евентуалните физически или морални опасности, които могат да възникнат спрямо работниците и служителите под 18 годишна възраст, в резултат от полагания от тях труд.

Право на справедливи условия на труд
III.5.1. При новите условия на работа на предприятията в силно конкурентна среда е необходимо да се осигури разумна продължителност на работния ден и на седмичното работно време и едновременно с това да се допуска възможност за гъвкавост на работното време.
III.5.2. В зависимост от увеличаването на производителността на труда, стремежът трябва да бъде към съкращаване на работната седмица.
III.5.3. Към края на периода на подготовка на присъединяването на България към Европейския съюз, минималната продължителност на платения годишен отпуск трябва да се установи на четири седмици.
III.5.4. Държавата трябва да закриля фундаменталните човешки права на работното място, като по този начин защити интересите на работниците. Бруталните нарушения на трудовото законодателство, които станаха системни за определени категории работодатели през годините на прехода, представляват сами по себе си и особено нелоялна конкуренция по отношение на добросъвестните работодатели, които спазват стриктно клаузите на трудовото и осигурителното законодателство.
Затова държавата не бива под никакъв предлог да дезертира от задълженията си по контрола на спазването на трудовото и осигурителното законодателство. Реформата на Главната инспекция по труда трябва да продължи. Преди всичко, тази институция трябва да бъде ресурсно осигурена, за да може да отговори на рязко повишените изисквания, породени от измененията в стопанската конюнктура и развитието на индустриалните отношения в страната.

Право на безопасни и здравословни условия на труд
III.6.1. От особено значение е да продължи осъществяването на националната стратегия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В частта си, засягаща законодателната реформа на регламентацията на здравословните и безопасни условия на труд и въвеждането на основополагащите европейски директиви в тази област, тя може да бъде оценена като успешна. С хармонизирането на националното законодателство в областта на безопасността и здравето при работа с достиженията на правото на Европейския съюз са изпълнени съществени изисквания за приемането на Република България за член на Европейския съюз.
III.6.2. Постигнатият законодателен напредък изисква без забавяне да се продължи с втория етап на реформата на нормативната база по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Освен с по - нататъшното пренасяне (т.нар. "транспониране") на директивите на Европейския съюз това следва да намери отражение най - вече в обновяването на най - обемистата част от нормативните актове - Правилниците по безопасност на труда. Реформата в този сектор на нормативната уредба, следва да обхваща структурата и съдържанието на Правилниците по безопасност на труда, като се постигне:
а) цялостно въвеждане на съвременната практика и изисквания в областта на безопасността на труда за определени специфични дейности, където това е необходимо;
б) развитие на конкретни изисквания, регламентирани в т. нар. "специфични директиви" на Европейския съюз и в документите на Международната организация по труда;
в) формулиране на изисквания по отношение на области от трудовата дейност, които не са обхванати в достатъчна степен от досегашните правилници за безопасност;
г) всички обновени, преработени или новонаписани правилници за безопасност трябва да имат статут на национални изисквания;
д) от особено значение е осигуряването на възможност за безпроблемно ползуване на новите нормативни документи от всички участници в трудовия процес;
Определен брой правилници (около петнадесет) могат да бъдат отменени, без да бъдат заменени с други. Всяка отмяна на морално остарял правилник обаче трябва да става или след разработването на нов нормативен акт, който да го замести или в резултат на анализ доказващ пълната липса на необходимост от него.
Държавата не може да дезертира от задълженията си по осъществяването на втория етап от реформата на нормативната база по проблемите на здравословните и безопасни условия на труд. Възлагането на "обществени поръчки" на колективи на пазарен и полупазарен принцип, за изработване на правилници за безопасност е порочно и вече отхвърлено от практиката.
Осъвременяването на правилниците за безопасност би трябвало да се координира от Министерството на труда и социалната политика.
В Националния план за развитие на Република България за периода 2000 - 2006 година би трябвало да бъдат записани приоритетите при осъвременяването на правилниците за безопасност на труда, както и да бъде прецизирано разпределението на задълженията между съответните министерства и ведомства за актуализацията на нормативната база, респективно за изготвянето на нови нормативни актове.
В цялостния процес на работата трябва в достатъчна степен да бъдат привлечени представители на академичните среди и на социалните партньори - работодателски организации и синдикати.
Финансирането на цялостния процес на осъвременяване на правилниците за безопасност на труда трябва да става с активното участие на Фонд "Условия на труд".

Право на справедливо възнаграждение
III.7.1. Европейските стандарти изрично изискват да се признае правото на работниците и служителите на възнаграждение, достатъчно за осигуряване на приемливо жизнено равнище за тях и техните семейства. Политиката на доходите на социалдемократите - реформисти може да бъде подчинена единствено на стремежа към постепенното достигане на стандарти на жизнено равнище, съизмерими с европейските.
III.7.2. Към средата на 2000 г., размерът на минималната работна заплата в България е лишен от всякакъв икономически и социометрически смисъл. Едновременно с това, минималната работна заплата е единственото възнаграждение, чийто размер подлежи на държавен и административен контрол в Република България. С оглед на това е необходимо, съобразявайки се с изискванията на валутния борд, в постоянен диалог с работодателските организации и със синдикатите, да се провежда политика на нейното разумно постепенно повишение, с оглед на това тя да придобие реален житейски и икономически смисъл.
III.7.3. Социалдемократите - реформисти са за последователна защита на правото на работниците и служителите да получават увеличено заплащане при полагане на извънреден труд и за недопускане на произволно компенсиране на извънредния труд с допълнителна почивка, давана по усмотрение на работодателя.
III.7.4. Социалдемократите - реформисти са за стриктно спазване на принципа за правото на равно заплащане за равен труд, без да се допускат негови нарушения поради разлика в пола, във възрастта, в етническия произход или в религиозната принадлежност.
III.7.5. Ние сме принципни противници на порочната практика работниците и служителите да не бъдат предизвестявани за прекратяване на трудовите им правоотношения в установения от закона разумен срок, независимо от евентуалните обезщетения, които се изплащат в тези случаи. Апелираме към организациите на работодателите да култивират по - позитивно отношение към правото на работниците и служителите на предизвестие в установения от закона срок.
III.7.6. Социалдемократите - реформисти винаги са застъпвали гледището, че срочните трудови договори трябва да се прилагат тогава, когато наистина се договаря извършване на работа за точно определен период от време (например при сезонна работа) и не се прикрива желанието на работодателя да има възможността да се освободи от един или друг работник или служител по най - прост начин. Ние сме принципни противници на допускането на възможности в трудовото законодателство, за сключване на т.нар. "верижни срочни трудови договори". Особено недопустими са те в сферата на държавната администрация. Ние винаги сме се противопоставяли по законодателен път срещу това порочно явление и никога няма да приемем негови рецидиви под една или друга форма.

Право на колективно преговаряне
III.8.1. Социалдемократите - реформисти са убедени, че колективното преговаряне е изключително ефикасно средство за постигане на социалните права на работниците и служителите, с особена тежест при определяне на размера на заплатите. Разбира се, те не изключват използуването и на други подходящи средства според националните условия.
III.8.2. Нашето дълбоко убеждение е, че държавата трябва да насърчава консултациите между работодателите от една страна и работниците и служителите от друга.
III.8.3. Особено значение отдаваме на необходимостта от създаването и последователното използуване на подходящ механизъм за помирение и доброволен арбитраж за уреждане на трудовите спорове. Необходимо е създаването на Национална агенция за помирение и арбитраж, изградена на трипартитен принцип, както и последователни действия за институционалното и укрепване.

Право на сдружаване
III.9.1. Социалдемократите - реформисти смятат, че свободата да се сдружават на работниците и служителите от една страна и на работодателите от друга, трябва не просто да се осигурява от националното законодателство, но и да се насърчава. Работодателите от една страна и работниците и служителите от друга, трябва да бъдят насърчавани да създават местни, национални или международни организации за закрила на своите икономически и социални интереси, както и да се присъединяват към вече съществуващите организации.
Социалдемократите - реформисти принципно и последователно подкрепят прогресивно мислещите профсъюзи, които от една страна защитават работниците и служителите от произвол, но едновременно с това работят и взаимодействуват с работодателите в дългосрочен план за постигане на положителни промени в предприятията, на по-висока производителност на труда , конкурентоспособност и просперитет.
Един от идеалите на социалдемократите - реформисти е истинското партньорство на работните места, като работниците и служителите в крайна сметка да споделят плодовете на успеха със своите работодатели.
Социалдемократите - реформисти споделят възгледа, че преуспяващите предприемачи, организиращи създаването на материални блага, откриващи работни места, внедряващи технологически иновации и сътрудничещи със социалните си партньори, трябва да се радват на най - високо обществено признание.

III.9.2. Според нас съдържащата се в Конституцията на Република България забрана за извършване на политическа дейност от синдикалните организации е недемократична от една страна и лесна за заобикаляне от друга. Това я прави напълно безсмислена на днешния етап на развитие на демократичния процес. Според нас тази забрана е посттоталитарно недомислие и би трябвало да отпадне от основния закон на Републиката.

Право на закрила при прекратяване на трудовото правоотношение
III.10.1. Социалдемократите - реформисти смятат за неотменимо право на всички работници и служители, трудовото им правоотношение да не се прекратява без наличието на основателни причини, свързани с професионалните им възможности, с личното им поведение или основани на специфичните изисквания на трудовия процес в предприятието, респективно учреждението, където работят. Трудовото законодателство в тази област може да бъде прецизирано, в тесен диалог със социалните партньори - работодателски организации и синдикати.
III.10.2. Социалдемократите - реформисти констатират, че по принцип правото на работниците и служителите на обезщетение при прекратяване на трудовото им правоотношение без основателни причини е добре защитено от трудовото ни законодателство. Едновременно с това е крайно необходимо да се създадат ограничения срещу порочната практика на протакане на възстановяването на работа, респективно на изплащане на законното обезщетение при неоснователно уволнение, чрез използуване на процедурни трикове и мудността на съдебната система като цяло. Назрял е моментът да се регламентира гледането по бързата процедура в съда на значителна част от трудово - правните спорове.
III.10.3. Социалдемократите - реформисти смятат за необходимо създаването на трудов съд, като неотделима част от по - нататъшната реформа в съдебната система и предпоставка за положителни промени в индустриалните отношения в Република България.

Право на работниците и служителите на закрила на вземанията им при неплатежеспособност на работодателя им
III.11.1. Социалдемократите - реформисти отчитат направените първи положителни стъпки в посока на създаване на гаранционни институции, които да осигуряват ефективна закрила на вземанията на работниците и служителите, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения. Едновременно с това е необходимо да се завърши законодателният процес в тази област и да се оптимизират законовите текстове.

Право на представителите на трудещите се на закрила в предприятието и на условия за изпълнение на функциите им
III.12.1. По начало българското трудово законодателство осигурява на представителите на трудещите се (на синдикалните лидери) в предприятията, сравнително ефективна закрила срещу уволнения или срещу други действия, целящи да се оказва натиск върху тях във връзка с профсъюзната им дейност. Загрижеността на социалдемократите - реформисти е породена най - вече от систематичното погазване на закона в тази област и от неразбирането от страна на определена категория работодатели на значението и ползата от социалния диалог в предприятията. Социалдемократите - реформисти са против законодателни промени, които могат да лишат представителите на работниците и служителите от ефективна защита срещу оказване на натиск от страна на работодателите и най - вече срещу уволнения.
III.12.2. Социалдемократите - реформисти стоят зад необходимостта от поддържане на законодателни гаранции за предоставяне на подходящи възможности от страна на работодателите, за да могат профсъюзите да изпълняват своевременно и ефективно функциите си. Разбира се, условията предоставени от работодателя за функциониране на профсъюзите на територията на предприятието му, трябва да бъдат в рамките на разумната достатъчност. Социалдемократите - реформисти са за усъвършенствуване на социалния диалог в такава степен, че предоставянето на условия за функциониране на профсъюзите, да не става повод за напрежение в отношенията им с работодателите, но и да не поражда съмнение, че синдикалният елит се облагодетелствува срещу по - голяма "сговорчивост" за сметка на редовите работници и служители.

Право на зачитане на достойнството в труда
III.13.1. Най - характерните примери за незачитане на достойнството в труда са сексуалният тормоз на работното място и извършването на явно унизителни и обидни действия срещу отделни работници или служители на работното място или във връзка с извършваната от тях работа. Както се вижда, става дума за действия, за чието "диагностициране" и предотвратяване са необходими съвместните усилия на държавата и социалните партньори - синдикати и работодатели.
III.13.2. Осъзнаването на това, че определени действия, някои от които дори са смятани за обичайни в предприятията, представляват сексуален тормоз над работниците или служителите, по отношение на които са извършени е неотделима част от социалния диалог. Без да се стига до абсурдни крайности (за което има вече примери в световната практика), трябва да се положат нужните усилия за запълване на сериозните празноти, които са факт за българското законодателство.

Право на лицата с увреждания на здравето на самостоятелност, социална интеграция и участие в живота на общността
III.14.1. Промяната на отношението към хората с увреждания (инвалидите) е важен въпрос на хуманизацията на обществените отношения в страната. Тя е и важен аспект в процеса на европейската интеграция на Република България, който не може да се подценява, тъй като ангажиментът да се взимат пред вид нуждите на хората с увреждания във всички сфери на обществения живот, е недвусмислено поет от страните - членки на Европейския съюз в Декларация 22 на Амстердамския договор.
III.14.2. Държавата трябва да взаимодействува конструктивно с организациите на хората с увреждания за постигане на тяхната самостоятелност и социална интеграция. Не на последно място трябва да се формира добронамерено отношение към принципите за "независим живот" в смисъла на решенията на срещата на Европейската мрежа за независим живот "Her Timmerholt", състояла се в Кралство Нидерландия от 31 август 1990 г. до 03 септември 1990 г. ("Независимият живот", като философия за инвалидността и движение за граждански права, цели постигането на лична свобода, равни възможности и самоуважение от хората с увреждания и разглежда инвалидността като социален и политически проблем. То се заражда в края на 60 - те години, като протест срещу клиничните условия на живот в институциите за хора с увреждания. Негови основатели са хора, които се нуждаят от сериозна персонална помощ във всекидневния си живот). Политиката на държавата към хората с увреждания трябва постепенно (но не мудно) да се опре на следните четири основни стълба:
а) Идентифициране на индивидуалните потребности на хората с увреждания и даване на възможност за изразяване на свободната им воля. Тук от изключително значение е въпросът за личната помощ. Според голяма част от съвременните гледища по въпроса, личната помощ е един от ключовите фактори за самоопределение в живота на хората с увреждания. Личната помощ е възможност за компенсиране на дефицита, който пречи на хората с увреждания да правят сами нещата от всекидневния живот. Ключовият момент е, че решението за възлагане на отговорността за оказване на лична помощ, трябва да бъде в компетенциите на човека, който се нуждае от нея. В идеалният случай човекът с увреждания би трябвало да действува като работодател, с всички произхождащи от това права и задължения. Личната помощ дава възможност на хората с увреждания да заемат достойно място в семейството си, на работното място и в обществото с всичките произтичащи от това права и задължения. Чрез личната помощ хората с тежки увреждания ще престанат да бъдат бреме за своите семейства. Личната помощ позволява на хората с увреждания да ходят на училище, да се образоват, да се включват в пазара на труда и да станат данъкоплатци.
Въпросът за осигуряване на финансови ресурси за осигуряване на възможност за оказване на лична помощ трябва да бъде поставен на широка експертна и обществена дискусия.
Рамката на дискусията може да бъде поставена по следния начин: създаване на застрахователен пул, с участието на всички опериращи на територията на страната застрахователни компании, в който да се акумулират средства от минимална по размер на застрахователната премия (застрахователната премия е сумата, която се изплаща от застрахования на застрахователя за това, че застрахователят е покрил за него определен риск), но задължителна (подобно на гражданската отговорност за шофьорите) за всички български граждани, родени след определена година възраст ЗАСТРАХОВКА. Съвсем ориентировъчно това могат да бъдат гражданите, родени след 1970 г. По този начин ще бъде спазен принципът за трансформиране на класическата социална държава в държава на социалните инвестиции.
б) Противопоставяне на създаването и ограничаване на съществуването на форми, които чрез институционални действия стимулират зависимостта на хората с увреждания. Животът в социални заведения изключва възможността за постигане на независим живот от страна на хората с увреждания, както и възможността им да бъдат пълноправни граждани. Стремежът на обществото трябва да бъде, постепенно, използувайки наличните ресурси и акумулирайки нови, да осигури на хората с увреждания достъпни жилища (в смисъл на физическа достъпност - съобразяване на размерите на вратите, асансьорите, тоалетните с габаритите на инвалидните колички и др.), достъпна архитектурна среда, интегрирано обучение, интегриран труд и социални услуги за оказване на лична помощ.
България трябва да навакса тревожното си изоставане в областта на практическото провеждане на мерки за пълната социална интеграция на хората с увреждания.
Въпреки доста прогресивното си законодателство в областта на социалната рехабилитация и социалната интеграция на хората с увреждания, държавата е голям длъжник на инвалидите, що се отнася до създаването на достъпна архитектурна среда и в по - малка степен - при осигуряването и предоставянето на помощни технологии, насочени към преодоляване на пречките за общуване и подвижността и улесняващи възможността за пътуване, жилищно настаняване, културни дейности и развлечения. (Поначало под помощни технологии се има пред вид съвкупността от оборудване, инструментариум и специално обучени животни, които позволяват на хората с увреждания да упражняват активно дейности, които които наличното увреждане прави трудни или дори невъзможни за изпълнение).
Оскърбително за българското общество е изоставането в областта на създаването на достъпна архитектурна среда, т.е. на достъп за хората с увреждания до всички елементи на архитектурната среда - улици, обезопасени кръстовища със звукова и сензорна сигнализация (колко ли са те общо в столицата и областните центрове, взети заедно), жилищни и публични сгради (колко ли са обществените и административните сгради, в които човек с инвалидна количка може да се придвижва спокойно), превозни средства (колко ли са автобусите в градския транспорт, в които може да се качи човек с инвалидна количка).
Създаването на достъпна архитектурна среда е рядък случай, където създаването на адекватна нормативна уредба може да доведе до много силен тласък за решаване на проблема и до сравнително бързо достигане на определени позитивни резултати. Това е съвместна отговорност на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които трябва в кратък срок да подготвят нормативната уредба за осигуряването на достъпност на всички елементи на архитектурната среда.
Подготвянето на пакет от нормативни документи, които да регламентират изискванията, които да осигурят тази достъпност, ще постави във времето репер, отправна точка, след която натрупването на непреодолими спънки от технически и архитектурен характер пред свободата на предвижване на хората с увреждания ще бъде радикално ограничено.
За подготвянето на подобна нормативна уредба е необходима преди всичко добра воля от страна на държавата и на организациите на хората с увреждания. Има натрупан огромен практически опит в областта на създаване на достъпна архитектурна среда. Той е пряко приложим, защото не се влияе съществено от националната специфика, нито пък може да предизвика идеологически противопоставяния и дискусии.
в) Участие във вземането на политически решения и в администрирането на фондове. Насочване на държавните фондове пряко към хората с увеждания, за които те са предназначени, по такъв начин, че ползувателите им да могат да изискват високо ниво на предоставяното им обслужване и социални услуги. Възприемане на напредничавата практика от някои страни на ЕС (Швеция, Дания, Нидерландия), хората с увреждания да получават индивидуален бюджет в зависимост от нуждите, които имат и начина им на живот. Парите от личния бюджет следва да се изразходват само за ЛИЧНА ПОМОЩ и трябва да бъдат отчитани.
г) Насърчаване на създаването на нови структури за оказване на помощ и подкрепа, опиращи се на прякото насочване на фондовете към хората с увреждания. Насърчаване на хората с увреждания, ползуващи индивидуални бюджети, да се обединяват в кооперации по модела на известния "Стокхолмски кооператив", където да си оказват взимна подкрепа чрез самопомощ, и където им е осигурено компетентно администриране на предоставените им ресурси. (Стокхолмският кооператив за независим живот наема личните асистенти, които обслужват членовете на кооперацията. Всеки член - кооператор контролира своя личен асистент, като също така се грижи за назначаването му, за обучението и регламентирането на работното му време. Не се практикува съвместно ползуване на един и същи асистент, нито на екип от асистенти. Всеки член - кооператор живее в личното си жилище с или без семейство. Индивидуалната нужда на член - кооператора се определя като брой часове за обслужване в седмицата. Кооперативът определя цена на час за услугата. Бюджетът на всеки член - кооператор, покрива трудовото възнаграждение на асистента, което включва възнаграждение за отработеното време, социална осигуровка, административни разходи на кооператива, както и съответните разноски на потребителя. Парите се внасят по сметката на член - кооператора от местната власт или от Националния институт за социално осигуряване и могат да се използуват само за лична помощ. Понастоящем броят на член - кооператорите е 160, като кооперацията се ръководи изцяло от хора с увреждания. )
III.14.3. Държавата трябва значително да повиши усилията си за предоставяне на лицата с увреждания на здравето на ориентиране, образование и професионална квалификация в рамките на ОБЩИТЕ системи, където е възможно.
III.14.4. Необходимо е да се насърчава достъпа на хората с увреждания до трудова заетост чрез всички мерки, целящи да насърчават работодателите да наемат и задържат на работа лица с увреждания на здравето в обичайната работна среда и да приспособяват условията на труд към нуждите на лицата с увреждания на здравословното състояние.
III.14.5. Социалдемократите - реформисти смятат, че създаването на закриляна (субсидирана) заетост, за хората с увреждания на здравето, които не могат да се трудят в обичайната работна среда, е оправдано от морална, етическа и социална гледна точка. В определени случаи, то може да бъде и икономически по - изгодно, в сравнение с рутинното плащане на инвалидни пенсии или помощи.
Работата на Националната служба по заетостта трябва да се реформира и усъвършенствува по такъв начин, че служителите и да имат способността да оценяват потенциала на хората с увреждания в трудоспособна възраст (както и на всички, които получават помощи срещу безработица) и да бъдат силно мотивирани да им помагат да намерят подходящо занятие.
III.14.6. Съвременното състояние на информационните технологии открива огромни възможности за извършване на работа, носеща удовлетворение на хората с увреждания при домашни условия. Нещо повече - развитието в цифровите технологии предлага нови шансове за преодоляване на социално - икономическите, географски, културни, времеви и др. бариери пред хората с увреждания. Достъпни информационни технологии, насочени към специфичните нужди на хората с увреждания, могат значително да повишат възможностите на хората с увреждания за равнопоставено участие в обществения и трудовия живот.
Държавата, представителите на организациите на хората с увреждания (в особена степен представителите на структурите на движенията за независим живот), предприемачите работещи в сферата на информационните технологии и представителите на неправителствените организации, ангажирани с проблемите на информационното общество трябва да постигнат съвместни решения на няколко въпроса от особена важност, поставени на обсъждане от Европейската комисия пред специалното заседание на Европейския съвет в Лисабон и залегнали в инициативата "е - ЕВРОПА":
а) да се следи и анализира прегледът на законодателството и стандартите, които регламентират информационното общество в страните - членки на Европейския съюз, който се извършва от Европейската комисия (очаква се той да бъде завършен до края на 2000 г.). Да се постигне готовност за ускорено възприемане на европейските стандарти, съобразени с принципите на достъпност за хората с увреждания, в частност и с подготвяната препоръка от Европейската комисия към страните - членки за взимане пред вид на изискванията на хората с увреждания при предоставянето на информационни и комуникационни услуги.
б) Необходимо е поетапно да се започне работа, за да се направи съдържанието на всички обществени уеб - сайтове достъпно за хората с увреждания. С оглед на това, че Европейската комисия и страните - членки на ЕС, са се ангажирали до края на 2001 г., да постигнат посоченото по - горе, не бива да се допуска голямо изоставане по отношение на страните - членки, като към края на периода на присъединяване този ангажимент бъде изпълнен изцяло и в България.
в) Необходими са иновации в административното обслужване, които да помогнат на основата на цифровите технологии, да се облекчат формалностите, свързани с използуването на обществените системи за социални услуги.
г) Трябва да се създаде мрежа за грижи за хората с увреждания, която да осигурява специални "он лайн" услуги за увеличаване на самостоятелността и сигурността на инвалидите.

ЧАСТ IV
"ЗА" ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО И "ПРОТИВ" НАБЛЮДАВАНОТО ОБЩЕСТВО
IV.1. За социалдемократите - реформисти не съществува колебание относно необходимостта от въвеждането на авангардни информационни технологии. Ние имаме ясна визия за значението на настъпващите промени, които едни наричат "Трета вълна на цивилизацията", а други - "преход от индустриално към информационно общество". Те се характеризират със своята глобалност и далеч отиващи последици. Всеобщо е мнението, че това са най - радикалните промени в обществения и стопанския живот от индустриалната революция насам.

Реалностите

IV.2. Нововъзникващите реалности в стопанския живот често са наричани "Новата икономика". Процесите във фундаментите на новата икономика са много динамични. Тя се базира във все по - голяма степен на знанието, а цифровите технологии рязко поевтиняват и улесняват достъпа до обработката, съхраняването и предаването на информация.
Бурното развитие на т. нар. "е - бизнес" води до драматични промени в лидерството на пазара, с които трябва да се съобразяват и малките и едрите предприемачи и компании.
Досегашният световен опит (и най - вече този на САЩ) доказва недвусмислено, че новите технологии, в т.ч. информационните цифрови технологии влияят върху икономическия растеж и създават работни места. (Според различни източници, в т.ч. и официални издания на Европейската комисия, само Интернет - бизнесът в САЩ осигурява 2,3 милиона преки работни места).
IV.2.1. Формулирайки програмните си виждания за развитието на информационното общество и "новата икономика", социалдемократите - реформисти отчитат следните обстоятелства:
- Динамиката на пазарите и технологиите, в контекста на новата икономика е особено висока. Изчаквателната позиция и пасивността могат да доведат до катастрофални изоставания. Достатъчно е да се посочи, че с инициативата "е - Европа", Европейската комисия си поставя задачата в рамките на две - три години, в страните от Европейския съюз да се осигури връзка "онлайн" за всяка компания, за всяко училище и за всеки гражданин.
- Следващият гигантски скок, който се планира, е на основа на съчетанието на широка компютърна грамотност сред населението и на революционния напредък в мобилните комуникации, Европа да стане лидер в областта на безжичния Интернет.
- За насърчаване на развитието на информационното общество, в рамките на Европейския съюз са взети поредица от мерки: разширяване на либерализацията на съобщенията; изграждане на законова рамка за електронна търговия с приоритети като лична неприкосновеност, автентичност и сигурност; подкрепа на софтуеърната индустрия и научните изследвания в областта на цифровите технологии.
- Развиването на информационното общество и процесът на присъединяване на Р. България към Европейския съюз са съвършенно взаимнообвързани процеси. Затова при формулирането на програмни виждания за развитието на информационното общество в България, основният стремеж трябва да бъде следването на динамиката на напредъка по въпроса в ЕС. България трябва да се стреми да се присъединява или успоредно да следва ключовите европейски инициативи в сферата на развитието на информационното общество. (Следвайки тази логика, при изготвянето на тази програма са взети пред вид редица документи, свързани с развитието на информационното общество в страните от Европейския съюз. Между тях са и: Заключителният документ от конференцията на европейските министри "Информационно общество - ускоряване на европейската интеграция", проведена във Варшава на 11 - 12 май 2000 г.; Съобщението за инициатива на Комисията за специалния Европейски съвет в Лисабон, проведен на 23 - 24 март 2000 г. - "е - Европа. Информационно общество за всички"; Програма "Технологии на информационното общество" към Пета рамкова програма на Европейския съюз).
IV.2.2. Освен това, трябва да се отчитат и българските реалности:
- общо взето, достъпът до Интернет в България е бавен, несигурен и скъп.
- електронната търговия е слабо развита.
- казано на жаргона на потребителите на Интернет, в България частта на "цифрово грамотното онлайн население" е крайно недостатъчна.
- отсъствува интензивно развиваща се предприемаческа култура, ориентирана към услугите.
- общественият сектор е твърде пасивен в развиването на нови услуги на базата на цифровите технологии.
Тези констатации не трябва да бъдат повод за унинине и песимизъм, тъй като подобни констатации се правят и от Европейската комисия за страните от ЕС. В случая изоставането ни спрямо европейските страни може да се превърне в предимство, ако се процедира умно, целенасочено и бързо.
IV.2.3. Комплексът от проблеми, свързани с развитието на Информационното общество в Р. България, внедряването на съвременни информационни и комуникационни технологии, създаването на т.нар. "цифрова грамотност" не може да бъде решен нито само от държавните институции, нито пък само в рамките на свободното предприемачество. Значим скок напред в развитието на Информационното общество в Р. Бъ лгария може да се постигне само с обединените усилия на:
- държавните институции;
- предприемачите в областта на информационните технологии;
- представителите на структури от "третия сектор", обединяващи хора, дълбоко навлезли в проблематиката на Информационното общество;
- социалните партньори - организациите на работниците и служителите и работодателските организации.
При взаимодействието на всички тези партньори могат да се очакват търкания, предизвикани от различни фактори - генерационни проблеми, подценяване на ролята на един или друг партньор, конфликти на интереси и т.н., но те трябна да бъдат преодолени в името на изключителното значение на общата цел - значим напредък в развитието на Информационното общество в България и достигане на ниво, приемливо от гледна точка на европейските стандарти.
IV.2.4. Според социалдемократите - реформисти, българското общество ще трябва да пренасочи значителни ресурси за постигане на желания напредък в развититето на Информационното общество. Не става дума за самоцелни усилия, а за действия, които могат да имат изключително благоприятно отражение върху стопанската конюнктура, върху нивото на образователния процес, върху социалната интеграция и рехабилитацията на хората с увреждания и в още други области.
IV.2.5. Налага се постоянното актуализиране на Националната програма за развитие на информационното общество, като се държи сметка за стратегическите цели в тази област, преследвани в рамките на Европейския съюз. Също така е необходимо при формулирането на политиките и при разработването на плановете за регионално развитие, органически да се включват целите, задачите и проблемите, свързани с развитието на Информационното общество в Р. България.

Законодателна рамка и бизнес - среда
IV.3.1. Необходимо е във възможно най - кратък срок да се завърши хармонизирането на законодателната рамка на Р. България в областта на телекомуникациите с тази на ЕС. Също така е крайно необходимо да се ускори окончателното приемане на правото на ЕС в редица области, пряко свързани с електронния информационен обмен, както и с индустрията за информационни и комуникационни технологии - защитата на потребителите, електронния подпис, софтуеърната директива, някои аспекти на правата за интелектуална собственост.
IV.3.2. Окончателно да се либерализира пазара на телекомуникациите, с цел привличането на капитали за технологическо обновление, развитие и иновации. Държавата и предприемачите в сферата на комуникационните технологии, трябва да предприемат действия, които да доведат до значително понижаване на тарифите за наети линии, в т.ч. и за трансграничните наети линии.
Пак държавата и предприемачите трябва да осигурят бизнес - среда, в която да се осъществи една от записаните основни цели на инициативата "е - Европа": "основните оператори да предлагат развързани абонатни линии при недискриминационни условия, за да позволят на всички оператори да предлагат иновационни услуги."
IV.3.3. Непрекъснато трябва да се насърчава изграждането на алтернативни инфраструктури, като безжичните и кабелните мрежи, по които може да се предлага едновременно по - бърз и по - евтин достъп до Интернет.
IV.3.4. Голямо предизвикателство пред частния предприемачески сектор остава осигуряването на рисков капитал за високотехнологични малки и средни предприятия. В България практически няма рисков капиталов пазар. (По оценките на Европейската комисия пазарът на рисков капитал в ЕС е "неразработен, което се отразява пряко върху действията на Европа в новата икономика". Пак по оценки на ЕК "трябва да се положат допълнителни усилия за осигуряване на капитали за ранно финансиране във всички части на Съюза").
Държавата не може да замести частните предприемачи в решаването на този проблем, но тя е призвана да подобри средата за частни инвестиции в изследователската работа и за започване на дейности в областта на високите технологии, според препоръките на Европейската комисия "чрез благоприятна данъчна политика, рисков капитал и подкрепата на Европейската инвестиционна банка".
В пряка връзка с този проблем се намира и въпросът за засилването на връзките между инвестиращите рисков капитал и създателите на идеи и иновации, които могат да имат прагматична и комерсиална стойност. Държавата би трябвало да инициира по - тясно взаимодействие между кредитните институции, организациите от "третия сектор" с ориентация към проблемите на Информационното общество, изследователите и частните предприемачи, работещи в сферата на информационните и комуникационните цифрови технологии.
IV.3.5. Въпреки, че е налице положителна тенденция по отношение на облекчаването на лицензионните процедури в страната (за Интернет - провайдерите беше отхвърлена самата идея да бъдат лицензирани) , необходимо е да бъдат напълно преосмислени лицензионните изисквания за комуникационни услуги, в посока към максималното им облекчаване. Необходима е публична дискусия, с участието на представители на държавата и на бизнеса, в която да се прецени възможността от прилагането на т. нар. "общи оторизации" на мястото на индивидуалните лицензии.
IV.3.6. До края на 2000 г. трябва да завърши разпределението на честотите за мултимедийни безжични системи.

Българското училище в информационната епоха
IV.4.1. Свръх - приоритет е вкарването на училищата в информационната епоха. В Европейския съюз е формулирана задачата всички училища да бъдат "поставени онлайн" до края на 2002 г. За България този срок не би трябвало да бъде по - късно то 2005 г. Т.нар. "цифрова грамотност" трябва да се превърне в основна компетентност на младите българи. В ЕС е поставена свръхамбициозната задача, до края на 2003 г., всички ученици завършващи училище да бъдат "цифрово грамотни". За България подобна граница може да бъде 2007 г., без изобщо да бъдат подценявани нашите абитуриенти.
IV.4.2. Осигуряването на достъп до мултимедийни ресурси, в частност до Интернет, трябва да се подчини на стремежът за постигане на равни възможности използуването им от всички млади хора, в т.ч. и в по - изолираните и по - малко облагодетелствувани региони на страната.
IV.4.3. Образователната система трябва да създаде възможност и ученици и учители да извлекат максимална полза от новите информационни технологии. От особено значение е начинът, по който ще се използуват тези технологии. Образователното съдържание трябва да отразява и да черпи сили от всичко стойностно в българската образователна традиция, както и от калейдоскопът на европейското културно и езиково разнообразие. Това предполага бързото развиване на т.нар. "подпомагащи услуги", в т.ч. богати образователни уеб - сайтове и други мултимедийни продукти.
IV.4.4. Държавата трябва да задели необходимите ресурси за осигуряване на високоскоростен Интернет и образователни мултимедийни продукти в училищата. (Европейският стандарт предвижда достъп до високоскоростен Интернет за всяка класна стая). У нас може да се започне с по - скромни ресурси, но трябва да се постави ударение върху достъпът на максимален брой ученици до тях.
IV.4.5. Трябва да започне целенасочена програма за качествено разширяване на общността на индивидуално снабдените с необходимия хардуеър и софтуеър за ползуване на Интернет, български учители. (Според намеренията на инициативата "е - Европа" всички европейски учители трябва да бъдат "индивидуално съоръжени и обучени да използуват Интернет и мултимедийни ресурси" до края на 2002 г.).
Учебните програми и планове трябва да бъдат съобразени с възможностите за използуване на Интернет и мултимедийни продукти в преподаването.
Необходимо е осъществяването на национална програма за подготовка на учителите от основното и средното училище за работа с Интернет и мултимедийни продукти за период от около четири години.
Държавата и кредитните институции трябва да предложат на българските учители максимално облекчени лизингови процедури за закупуване на необходимия хардуеър и лицензиран софтуеър за използуване на Интернет и мултимедийни продукти. При постигането на тези цели, трябва да се използуват преимуществата на обществено - частното партньорство и подкрепата на Европейската инвестиционна банка.

Хората с увреждания и информационните технологии
IV.5. Бурното развитие на информационните технологии помогна на много хора с увреждания да намерят нов живот във виртуалното пространство на електронните комуникации. Социалдемократите - реформисти отдават изключително значение на благоприятната роля, която изиграха и тепърва би трябвало да изиграят, съвременните информационни и комуникационни технологии за реинтегрирането на хората с увреждания в обществения живот. Вижданията ни в тази област са подробно дадени в раздела "СОЦИАЛНИ ПРАВА НА ГРАЖДАНИТЕ".

Ускоряване на електронната търговия
IV.6.1. България трябва да бъде готова за "транспонирането" (т.е. за пренасянето) в националното си законодателство на подготвяните от Съвета и Европейския парламент директиви, свързани с електронната търговия, които трябва да бъдат факт до края на 2000 г. (според изискванията на инициативата "е - Европа").
IV.6.2. Държавната администрация трябва да бъде готова за въвеждането на електронни средства за обществени поръчки. Трябва да има готовност за възприемане в националното законодателство на промените в законовата рамка за обществени поръчки на Европейския съюз, които ще допуснат използуването на електронни средства, "във всички процедури и транзакции за обществени поръчки", (според формулировката на Европейската комисия).
IV.6.3. Трябва да се извърши необходимата подготвителна работа, за да може Р. България да се включи най - късно през 2002 г. в подготвяната от страните - членки на ЕС и Европейската комисия кампания за "цифровизиране" на малките и средните предприятия. (Предвижданата "цифровизация" цели улесняване на пренасянето на техническо "ноу - хау" от мрежа експертни центрове, чрез "он лайн" обучение).

Заплахите на "наблюдаваното" общество
IV.7.1. Няма стъпка в човешкия прогрес, която да не е донесла заедно с доброто и заплахи за обществото. От откриването на огъня до освобождаването на атомната енергия, прогресът е бил медал с две страни. Не по - различно стоят нещата и при напредъка в сферата на съвременните информационни и комуникационни технологии. Можем да кажем, че развитието на цифровите технологии вече носи твърде конкретни заплахи за свободата на личността и сериозни изкушения за намеса в личния живот на гражданите:
- Съвременната компютърна техника и информационни носители позволяват създаването на произволни по обем бази данни, с произволни сведения за гражданите, даващи възможности за мигновен достъп до събраната информация и за обработката й по произволен начин. Няма гаранции, че подобна информация ще бъде използувана винаги добросъвестно и в интерес на обществото.
- Налице са факти за използуването на Интернет за нерегламентирано събиране на големи бази данни, съдържащи разнообразна лична информация за потребителите на мрежата. (Методите за събиране на подобна информация са твърде разнообразни - от програмни модули в самия легален софтуеър до т.нар. "fill - in" форми, използувани често като условие за достъп до определени сайтове). Въпросните бази данни съдържат, както стандартна служебна информация (местожителство, адрес, телефони и пр.) така и данни за лични вкусове, предпочитания, религиозна принадлежност, хоби, доходи (!) и пр. Предполага се, че тези бази данни се събират и търгуват с широкомащабни маркетингови цели, но не е изключено и злонамереното им използуване. (Специалистите по "сърфиране" в Интернет вече започнаха да публикуват статии със съвети, как да се избягват разнообразните анкетни форми, с които потребителите се срещат често в Мрежата. В много от случаите обаче това не е възможно или целесъобразно).
- Налице са данни за възможности за използуване на Интернет за нерегламентираното установяване на наличния софтуеър и хардуеър на всеки включил се в мрежата. Има основания да се смята, че покрай борбата с потребителите на пиратски софтуеър се прокарва събиране на информация, за к
оято не е взето разрешение от включилите се в мрежата.
- Случаите на използуване на Интернет с криминални, терористични или други дестабилизационни цели вече са твърде много. В Мрежата могат да бъдат открити съвети по използуването на експлозиви, безброй "хакерски" файлове, даващи указания как да се получава нерегламентиран достъп до бази данни свързани с националната сигурност на редица държави, с управлението на въздушния трафик на авиокомпании и пр.
- Войните в бивша Югославия и в Чечения показаха по безспорен начин, как Мрежата може да се превърне в пропагандно бойно поле и в средство за психологическа война. (Чеченски сайтове като Kavkaz.org се цитират постоянно от периодичния печат и са христоматиен пример за използуване на Мрежата за високопрофесионална пропагандна и психологическа война. Руски сайтове прокарващи подобна политика също не липсват. Интересно е да се отбележи, че по данни на авторитетното списание "The Economist", при прокарването на първия трансатлантически телеграфен кабел, в британския викториански печат са се появили съждения, близки до днешните свръхочаквания от Интернет: "Невъзможно е повече да съществуват старите предразсъдъци и омраза, след като е създаден такъв инструмент за общуване, размяна на мисли и идеи между всички народи по света".
Подобни са били очакванията и от развитието на радиоразпръскването. Мотото на BBC World Service след Първата световна война е било: "Народите ще си говорят за мир".
Впрочем, едва ли и Интернет ще премахне войните, разрушаването на околната среда и неравенството.).
- Технологичният напредък доведе до значително намаляване на цените на високо технологични средства за дистанционно следене и подслушване (в т.ч. лазерни системи за дистанционно подслушване, чрез прихващане на вибрациите на стъклата на прозорци, врати и др.). Всички тези възможности доведоха до небивал размах на промишленият шпионаж, създаващ неограничени възможности за нелоялна конкуренция и присвояване на чужда интелектуална собственост. Рязко нарастват разходите за фирмена сигурност и съответно себестойността на продукцията, без това да носи каквито и да са ползи за потребителите.
- Използуването на цифрови технологии в комуникационната техника (в особена степен това важи за широко използуваните пейджинг системи и различните системи клетъчни телефони), създава безпрецедентни възможности за проследяване и подслушване на личните контакти на гражданите. Обществена тайна са възможностите за подслушване при изключен клетъчен телефон, за дистанционно подслушване на обикновен телефон и пр.
- Използуването на клетъчни телефони създава възможността за мигновено определяне на местонахождението на носителя на съответното устройство, с точност до няколко метра.
IV.7.2. Информационното общество може да донесе големи придобивки за напредналите общества, където то е дълбоко навлязло. Не трябва обаче, да се изпуска от поглед възможността то да "мутира" в "наблюдавано общество". (Интересно е да се отбележи, че в прочутото произведение на Джордж Оруел "1984 г." е дадено белетристично описание не само на тоталитарното общество, а и на "наблюдавано общество").
IV.7.2.1. Социалдемократите - реформисти смятат евентуалната поява и утвърждаване на елементи на "наблюдаваното общество", за опасни както за личната свобода на гражданите и за демократичния ред, но и за душевното здраве на гражданите.
IV.7.2.2. Затова социалдемократите - реформисти се застъпват за широка обществена дискусия относно допустимостта от събиране на информация за отделната личност, за различните сдружения, формални и неформални общности и регистрирани по смисъла на закон организации.
IV.7.2.3. Социалдемократите - реформисти са за много прецизно законово формулиране на границите на информацията, която може да се събира за личности или общности и организации, както и за точна регламентация на органите, които могат да извършват това, както и на допустимите технически методи.
IV.7.2.4. Социалдемократите - реформисти не са противници на модерните маркетингови технологии, в т.ч. и средства за проучване на пазара. Но ние смятаме, че събирането на необходимата информация за маркетингови и други комерсиални социологически изследвания, трябва да изключва всякакъв елемент на натиск, подвеждане или принуда, дори и в прикрита форма.
IV.7.2.5. Социалдемократите - реформисти смятат, че манипулираните демоскопски изследвания (наричани неправилно "социологически"), представящи пред обществеността дирижирани резултати за одобрението на политически личности, партии, твърдения и пр. също погазват демократичните права на гражданите.

ЧАСТ V
ЗАЩИТА НА МАЛЦИНСТВАТА И ИНТЕГРИРАНЕТО ИМ В УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА
V.1. Фундаментът на държавната политика по отношение на националните малцинства трябва да бъдат "Конвенцията за защита на правата на човека и на основните свободи" с протоколите към нея, и "Рамковата конвенция за защита правата на малцинствата", ратифицирани от Народното събрание на Република България.
Социалдемократите - реформисти са убедени, че плуралистичното и действително демократично, гражданско общество трябва не само да уважава етническата, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин, принадлежащ към национално малцинство, но също така и да създава подходящи условия, за изразяването, съхраняването и развиването им.
Културното многообразие трябва да бъде източник и фактор не за разделение, а за обогатяване на обществото. Гаранция за това е създаването на обстановка на търпимост и диалог.
Социалдемократите - реформисти споделят гледището, че изграждането на толерантна и благоденствуваща Европа е функция не само на взаимодействието на най - високо държавно равнище, но и на трансграничното сътрудничество между местните и регионалните власти.
V.1.1. Държавната власт в Р. България трябва безусловно да гарантира на гражданите си, принадлежащи към национални малцинства, правото на равенство пред закона и на равна защита от закона. Всяка дискриминация, основаваща се на принадлежност към национално малцинство, трябва да се преследва с цялата строгост на закона.
Ангажимент на държавата трябва да бъде създаването на равни възможности за достъп до образование на всички нива за граждани, принадлежащи към национални малцинства.
За социалдемократите - реформисти, е невъзможно постигането на просперитет на обществото в Р. България, без ефективното участие на гражданите принадлежащи към национални малцинства в културния, социалния и икономическия живот, както и в управлението на държавните дела.
V.1.2. Държавната власт трябва да се отнася с дължимото уважение към правото на всеки гражданин, принадлежащ към национално малцинство, на свобода на мирните събрания, на свобода на сдружаването, свобода на изразяването и свобода на мисълта, съвестта и изповеданието.
V.1.3. Недопустимо е да се създават пречки пред гражданите принадлежащи към национални малцинства, да създават и управляват свои частни заведения за образование и квалификация, в границите на законовата рамка на образователната система на Р. България.
V.1.4. В рамките на съществуващата законова рамка, държавата трябва да провежда последователна политика на улесняване на достъпа на гражданите, принадлежащи към национални малцинства, до средствата за масово осведомяване, все с оглед на поощряването на взаимната търпимост, културния плурализъм и близкото съжителство.
V.1.5. Гражданите, принадлежащи към национални малцинства, трябва да бъдат напълно свободни и поощрявани да поддържат и развиват своята култура. Те трябва да имат свободата да запазват ключовите елементи на своята идентичност - език, традиции, религия и културно наследство.
Държавата трябва в рамките на възможностите си да поощрява събирането и разпространението на научни знания за културата, историята, езика и религията на националните малцинства.
V.1.6. Всеки гражданин, принадлежащ към национално малцинство трябва да има правото да изучава и използува свободно своя малцинствен език в личния си живот и публично, устно и писмено. Също така, всеки гражданин, принадлежащ към национално малцинство трябва да има правото да излага на показ информация от личен характер на своя малцинствен език.
V.1.6.1. Всеки гражданин, принадлежащ към национално малцинство има правото да използува своето фамилно, бащино и лично име на малцинствения си език.
V.1.6.2. Социалдемократите - реформисти принципно отхвърлят противопоставянето на изучаването на малцинствения език на изучаването или преподаването на официалния език в Р. България. Изучаването на български език е във фундамента на интегрирането на националните малцинства в обществото и в държавното управление на Р. България.
V.1.7. В Р. България трябва да бъде провеждана последователна политика на интегриране на националните малцинства в обществото и в държавното управление. Едновременно с това, недопустимо е действия, целящи асимилацията на граждани, принадлежащи към национални малцинства, извършвани срещу волята им, да бъдат представяни като елементи на интеграционната политика, провеждана в интерес на цялото общество.
V.1.8. Социалдемократите - реформисти принципно се противопоставят на деятелността на лица и организации, целящи обособяването на изкуствени етноси, за съществуването на които няма исторически, етнографски, лингвистични и други основания.
Социалдемократите - реформисти принципно и последователно се противопоставят срещу спекулативното обявяване от заинтересувани шовинистични среди в съседни държави, на отделни етнографски групи в България за самостоятелни етноси. (Примерът с опитите на сръбски "учени" да обявят шопите за отделен етнос е особено нагледен и характерен).
Подобни действия представляват рецидиви на най - лошите прояви на балкански шовинизъм и целят дезинтеграция на българското общество.
ЧАСТ VI
МЯСТОТО НА РОМИТЕ В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО - НАЙ - ТРУДНОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД ИНТЕГРАЦИЯТА НА МАЛЦИНСТВАТА
VI.1. По общо мнение на представителите на изпълнителната власт и на многобройните ромски обществени организации, ромите в България "са обществената група, която заема най - ниското стъпало на обществената йерархия".
Ромите не присъствуват адекватно в политическия живот, в местното самоуправление и в управлението на страната.
Въпреки доказано толерантното отношение на обществото в Р. България към малцинствата, в т.ч. и към ромите, налице са отрицателни напластявания, които са натрупвани с десетилетия.Налице е пълна взаимна зависимост между гарантирането на индивидуалните граждански права на ромите, пълноценното им интегриране в обществото и премахването на практиките на неравностойното третиране.
VI.2. Премахването на дискриминацията срещу ромите, вече беше определено като основен политически приоритет на Р. България,с приемането от Министерския съвет на 22 април 1999 г. на десетгодишната Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в Българското общество (подготвена на основа на политическия документ, създаден с участието на над 70 организации от ромската общност - "За равноправно участие на ромите в обществения живот на България" и на правителствени програмни документи, Рамковата програма беше оценена като позитивен акт на изпълнителната власт към ромската общност; Рамковата програма получи висока оценка и в речта на председателя на Европейската комисия Романо Проди пред Народното събрание през 2000 г.). Независимо от това социалдемократите - реформисти са длъжни да посочат приоритетите си в работата по интегриране на ромите в обществото.
Защита на ромите от дискриминация - необходими законодателни и институционални промени
VI.2.1.1. Република България е страна по Международната конвенция на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация. Член 1, т. 1 на конвенцията приравнява етническата и расовата дискриминация.
Необходими са определени промени в действуващото законодателство, с оглед на защитата от дискриминация. На първо място, при прецизирането на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства в Наказателния кодекс, расистките мотиви за извършване на престъпление, следва задължително да присъствуват сред отегчаващите вината обстоятелства.
Антидискриминационни клаузи трябва да се въведат също така в законите за образованието, здравеопазването, териториалното устройство и спорта.
VI.2.1.2. Социалдемократите - реформисти са за създаване на специална подкомисия по ромските въпроси към Парламентарната комисия по правата на човека. (Названието на Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията, тук умишлено не е изписано изцяло, тъй като социалдемократите - реформисти са за отделяне на отделна Парламентарна комисия по вероизповеданията, като мярка за спиране на пренебрегването на проблемите на различните деноминации).
VI.2.1.3. Според член 6 от Международната конвенция на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация, ефективната защита от актове на расова дискриминация се осъществява не само чрез съдилищата, но и чрез специализирани държавни институции. В Р. България, засега няма създадени подобни специализирани институции. (Единствената държавна структура, която работи пряко по проблемите на малцинствата в момента - края на 2000 г., е Националният съвет по етническите и демографските въпроси. Той е създаден с постановление на Министерския съвет от края на 1997 г. и статутът му не му дава правомощия за осигуряване на ефективна защита на правата на малцинствата и в частност на ромите. Функциите му се свеждат до консултативна и координационна дейност. НСДЕВ изнесе основната работа по подготвянето на Рамковата програма и с решение на МС е натоварен да бъде основният държавен орган, който да координира действията по осъществяването и. Но впоследствие - с постановление No. 209 на МС от 25.11.1999 г., в НСЕДВ щатният състав беше сведен само до секретаря му. И до края на третото тримесечие на 2000 г., неяснотите около функционирането на НСЕДВ са допълнителна спънка при изпълнението на Рамковата програма).
Социалдемократите - реформисти са за изработване на "Закон за предотвратяване на дискриминацията", който да дава дефиниция на понятието "дискриминация", ще предвижда списък на определени действия и бездействия, които ще се санкционират по административен ред и ще регламентира създаването на Държавна агенция за предотвратяване на дискриминацията.

Премахване на дискриминацията в образователната система
VI.2.2.1. Социалдемократите - реформисти са за десегрегация на ромските училища.
Тоталитарният режим завеща на българското общество т. нар. "цигански училища" със засилена подготовка по трудово обучение, както и сегрегирани ромски паралелки. В тях качеството на образованието е ниско и не се прилагат програми за компенсиране на лошото владеене на български език. В съчетание с етнокултурните различия и масовата бедност сред ромските семейства, наследената сегрегация, води до прогресивно нарастване на броя на ромските деца, които отпадат от училище или пък спират да посещават учебни занятия.
Затова е необходимо да се извърши дългосрочна и упорита работа по пълното премахване на обособените в ромските квартали училища и по осигуряването на свободен достъп на ромските деца в училищата с нормално протичащ образователен процес. Напълно трябва да се отхвърли порочната практика на обособяване на отделни (сегрегирани) ромски паралелки.
VI.2.2.2. Дотолкова, доколкото разформироването на т.нар. "цигански" училища не може да стане като еднократен акт, а е относително продължителен процес, социалдемократите - реформисти са на мнение, че той трябва да приключи в рамките на седем годишен период - до 2007 г.
VI.2.2.3. Пак поради съображението, че десегрегацията не е еднократен акт, а процес във времето, необходимо е да се предприемат и пакет палиативни мерки, целящи известно повдигане на нивото на образованието, получавано във все още функциониращите обособени, "цигански" училища. Ударението трябва да се постави върху:
а) въвеждане на подготвителни класове за ромски деца, които не владеят или владеят много слабо български език.
б) привеждане на програмите в обособените "цигански" училища към общообразователните програми, валидни за училищата в цялата страна. Пълно премахване на ранното професионално - трудово обучение.
в) отстраняване на учителите без висше или полувисше образование от обособените училища и замяната им с учители с необходимата квалификация и специализация. Предвиждане на стимули за стабилизиране на преподавателския състав в обособените училища, до тяхното разформироване.
г) въвеждане на "помощник - учители" в обособените училища. Те трябва да произхождат от ромската общност, да са получили определена квалификация и да подпомагат провеждането на учебния процес сред ромските деца.
VI.2.3.1. Социалдемократите - реформисти са категорично за премахване на престъпната практика, нормално развити ромски деца да бъдат изпращани в специални помощни училища. Установено е по безспорен начин, че скандално висок относителен дял от децата роми, които ходят на училище, биват обявявани за негодни да се справят с предвидения в програмите на общообразователните училища учебен материал. Тези деца биват изпращани в специални, помощни училища, без да е констатирано, че са умствено изостанали. Недопустимо е културните характеристики на децата от ромски произход, в съчетание с общата им социална неравнопоставеност да се приравняват към умствена изостаналост, умствени увреждания или "учебна инвалидност".
Горепосочената практика представлява чиста проба дискриминация и грубо погазване на правото на равен достъп до образование.
VI.2.3.2. Социалдемократите - реформисти са за ефективно противопоставяне срещу проявите на расизъм в класните стаи. Независимо от характерната за нашето общество етническа толерантност, не са малко прецедентите на подлагане на ученици от ромски произход на унижения - в по - голяма степен от съученици, но за съжаление и от някои учители.
VI.2.3.3. Проблемът не е толкова в необходимостта от санкциониране на подобни прояви. Обществено опасният ефект е, че негативните нагласи сред ученици и учители срещу ромските деца катализират напускането на училищата от последните. При днешното развитие на обществото и на стопанския живот, държавата по никакъв начин не може да си позволи да допусне нарастването на броя на гражданите си с много ниско ниво на образование или практически без образование. Затова връщането на ромските деца в училище е задача с ключово значение и препятствията по пътя към постигане на осезаеми резултати в тази насока трябва да бъдат отстранявани безкомпромисно.
VI.2.3.4. Необходимо е Министерството на образованието, съвместно с Националния съвет по етническите и демографските въпроси (НСЕДВ) , с проектираната в тази програма Държавна агенция за предотвратяване на дискриминацията и със задължителната подкрепа на неправителствени организации с натрупан опит в областта на ромските проблеми да стартира програми за насърчаване на етническата толерантност и сред учениците и сред учителите.

Неотложни мерки за подобряване на образователното ниво на ромите
VI.2.4.1. Дълги години по време на тоталитарния режим се твърдеше, че неграмотността у нас е ликвидирана. Що се отнася до ромското население, в т.ч. и за възрастните роми, това не отговаря на действителността. Необходими са курсове за ограмотяване на възрастни роми с ниско образователно ниво или практически без образование. Съвместно с неправителствени организации, натрупали опит в работата с ромите, е необходимо да се организира постоянното запознаване и консултиране на ромите във връзка с техните права, свързани със здравеопазването, социалното подпомагане, както и за различни административни услуги.
VI.2.4.2. В контекста на всичко заложено в тази програма, относно необходимостта от непрекъснато образование, професионална квалификация и преквалификация е необходимо да се предприемат действия за осигуряване на професионална квалификация и преквалификация за възрастни роми.
VI.2.4.3. Пълноценната интеграция на ромите в управлението на страната е невъзможна без наличието на специалисти с висок образователен ценз. В момента делът на ромите с университетско образование е минимален. Необходимо е да се създадат условия за увеличаване на броя на ромите, следващи и завършващи висше образование. Разбира се, недопустимо е да се създават привилегии за приемане във висши учебни заведения по етнически принцип, но е необходимо да се предприемат действия за селекция и насърчаване за допълнителна подготовка на ученици - роми, които показват, че имат дадености за постигане на по - високо образоветелно ниво.
Формите за допълнителна подготовка, в които могат да бъдат обхванати способни роми - ученици в неравностойно социално положение, могат да бъдат различни. И тук има възможности за сътрудничество между министерството на образованието и "третия сектор". Участието в подобни форми няма да гарантира автоматично приемане в университетите (за разлика от порочната практика на някогашните "рабфакове"), но ще улесни съществено кандидат-студентите - роми в неравностойно социално положение, да постигнат необходимите знания и да се представят добре на конкурсните изпити.
ЧАСТ VII
НАЦИОНАЛНАТА ДЪРЖАВА, ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА И БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ СПОРЕД ГЛЕДИЩЕТО НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИТЕ - РЕФОРМИСТИ.

VII.1. Социалдемократите - реформисти застъпват гледището, че националната държава остава рамката, в която политическият живот и политическите дебати могат да протичат по оптимален начин. В рамките на Европа това е особено осезателно, като се имат пред вид характерните за континента черти - многообразие на езиците и сложният коктейл от култури, вероизповедания и традиции.
VII.2. С оглед на съображението, че националната държава няма да "отмре", а ще запази прерогативите си върху дейностите, които най - ефективно се менажират в нейните рамки (на първо място тук може да се посочи социалното осигуряване, осигуряването на пълноценно образование - особено на основно и средно образование, работата на данъчната система, опазването на обществения ред и борбата с организираната престъпност и т.н.), социалдемократите - реформисти смятат, че за изграждащата се Нова, Обединена Европа най - подходящ е конфедеративният модел на устройство. Той е осъществим, ясен за дефиниране и приемлив за разлика от лансираните от някои среди неясни федеративни модели.
VII.3. Социалдемократите - реформисти смятат, че изграждането на конфедерална и СОЦИАЛНА ЕВРОПА минава през възможно най - бързото постигане на съгласие за изработване и приемане на Европейска КОНСТИТУЦИЯ. Европейската конфедерална конституция ще трябва да почива на признати принципи като: защитата на правата на човека; всеобщото право на образование; правото на достъпно здравеопазване; установяване на минимална заплата; противопоставяне на неравенства, които са драстични и застрашават цялостта на обществото или заплашват глобалната стабилност и други.
Европейската конституция ще трябва да осигури болезнено необходимите на конфедерацията прерогативи и предпоставки за постигане на институционален и политически капацитет в областта на външната политика и отбраната.
VII.4. Социалдемократите - реформисти смятат, че спирането на разширяването на ЕС на изток би било гибелно за проекта "Обединена Европа". Отказът от разширяване, прекаленото забавяне или ограничаване на географията на разширението на ЕС ще лиши Европа от изключително важни геополитически предимства, териториални и популационни параметри. Без разширяването Обединена Европа не може да се превърне в решаващ фактор в една евентуална бъдеща многополюсна структура на световния ред.
VII.5. Ограничаването на интеграционния процес на нивото достигнато до момента, в т.ч. приемането на единната валута би било твърде недалновидно с оглед на предизвикателствата на глобализацията и "новата икономика". ЕС трябва да се утвърди като инстанция за политическа и административна регулация на съвременния "мегакапитализъм". ЕС може да бъде решаващ фактор за прокарване на решения в планетарен мащаб с крайна цел - изграждане на световен ред на относителна стабилност, повече справедливост, ограничени неравенства и по - голямо благосъстояние. Става дума преди всичко за интервенции в посока на:
VII.5.1. Регулиране на финансовите пазари, с оглед на постигане на устойчиви обменни курсове на трите световни валути. Насърчаване на по - дългосрочното инвестиране и отпускане на заеми, както и намаляване на разходите на износители и вносители на основа на устойчивите обменни курсове.
VII.5.2. Подлагане на експертно - политическа дискусия на целесъобразността от въвеждането на единен данък във всички държави във света върху всички сделки по обмен на валута, целящ ликвидиране на печалбата от осъществяването на краткосрочни трансфери на "горещи пари" известен като "данък на Джеймс Тобин". (Бележка на редакционната комисия. Джеймс Тобин е американски икономист - Нобелов лауреат за икономика през 1972 г. Според Тобин данъкът трябва да се определя на равнище, което да обезсърчава чистата финансова спекулация, без да пречи на необходимия за финансиране на търговията и на прякото инвестиране валутен обмен. Антъни Гидънс отбелязва, че критиците на "данъка на Тобин" твърдят, че търговците ще намерят начин да го заобиколят, но привежда изключително интересния пример с практиката на държавния резерв на Чили. Там чуждестранните инвеститори, за които по начало са създадени твърде благоприятни условия, "са задължени да направят значителен депозит при нулева лихва в централната банка за срок от една година, като намерението е да се отдели истинското инвестиране от по - спекулативните финансови сделки". Без изобщо да препоръчваме незабавното въвеждане на подобни практики в България, отбелязваме, че това е една интересна демонстрация на национално ниво на логичността и практическата осъществимост на замисъла на Джеймс Тобин). Сериозното разглеждане на предложението на Тобин като възможен подход при регулирането на финансовите пазари (без значение дали ще бъде прието или отхвърлено) и излизането от стадия на академичните дискусии, които траят вече повече от четвърт век е въпрос единствено на политическа воля. Носител на тази воля може да бъде ЕС, в контекста му на бъдеща регулативна инстанция. (Бележка на редакционната комисия. Според някои изчисления на експерти, "Тобинов данък" от 0,5 %, въведен през 1996 г. би събрал в планетарен мащаб 150 милиарда американски долара. Данъкът набира подкрепа сред различни организации, смятащи че е целесъобразно по този начин да се набират средства за борба с бедността. Този процес получи допълнителна инерция след като през април 1999 г. парламентът на Канада с мнозинство две към едно подкрепи идеята за въвеждане на "данъка на Тобин" в планетарен мащаб. Подкрепата за въвеждането на този данък нараства с голяма сила и във Великобритания, където тя е пропагандирана от Движението на християнските социалисти, профсъюзи, благотворителни организации и църкви. Инициаторът на приемането на резолюцията в подкрепа на "данъка на Тобин" от канадския парламент, посети в края на 1999 г. Великобритания, където разисква целесъобразността от въвеждането му с депутати от британския парламент, със съветникът на финансовия министър Гордън Браун и един от лидерите на TUC - Конфедерацията на профсъюзите - Джон Мънкс. Благотворителната организация "Война на нуждата", определяща се като "кампания срещу бедността в света", организира масова кампания в подкрепа на "данъка на Тобин").
Социалдемократите - реформисти ще работят за поставяне на дискусията по "данъка на Тобин" в дневния ред на Народното събрание на Република България.
VII.5.3. ЕС може да бъде факторът, който да предизвика дискусия на планетарно ниво за създаване на Съвет за икономическа сигурност в рамките на Организацията на обединените нации. Опустошителните финасови кризи в далекоизточните страни (т.нар. "малки дракони" или страни с "тигрова икономика") и в Мексико, показват обективната необходимост от подобен орган.
(Бележка на редакционната комисия. Според експерти подобно решение би изисквало промени в Хартата на ООН. Един от най - системно работещите в тази насока автори - Mahbub ul Haq отбелязва, че освен въпросните промени, осъществяването на подобна идея би изисквало "съизмерима с геройство политическа воля").
VII.5.4. ЕС е призван да изиграе особено важна роля в процеса на глобалното екологическо управление.
ЧАСТ VIII
ДЕМОКРАТИЧНАТА ПРАВОВА ДЪРЖАВА И
ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО

VIII.1. Социалдемократите - реформисти стоят на позицията, че България е и трябва да продължава да бъде унитарна (единна) държава, в която върховната власт произхожда от народа и принадлежи на народа. Народът упражнява своята власт пряко или чрез избраните от него представителни органи.
VIII.2. Социалдемократите - реформисти смятат, че най - приемливата форма на държавно управление за България е република с парламентарно управление. Тя е идеал, завещан ни още от времето на Българското Възраждане и на национално - освободителните борби.
VIII.3. Принципът на разделение на властите е в основата на съвременната демокрация. Според социалдемократите - реформисти, едно лице може да упражнява само един от трите вида власти.
VIII.4. Недопустимо е гражданин на Р. България или определена обществена групировка да си присвои самоволно упражняването на държавната власт.
VIII.5. Законодателната власт се упражнява от Народното събрание (Парламента), което се избира от народа чрез всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Народното събрание е единствен законодателен орган на държавата и не може да преотстъпва своите пълномощия никому.
VIII.6. Социалдемократите - реформисти смятат, че най - подходящата избирателна система за избор на Народно събрание на Република България е пропорционалната избирателна система, без праг на получените гласове за влизане в парламента, с прилагане на системата на Д'Онт за разпределение на мандатите в рамките на цялата страна.
VIII.7. Социалдемократите - реформисти констатират със загриженост, че трайните изменения в демографската структура на населението в Р. България е довело до сериозно дебалансиране на избирателния корпус в страната. При приблизителен брой на гласоподавателите около 6 000 000 души, около 2 400 000 са пенсионери.
VIII.7.1. Без по никакъв начин да са враждебни към хората от Третата възраст, като по никакъв начин не призовават към дискриминирането им, социалдемократите - реформисти смятат, че неимоверно нарастналата тежест на гласовете на пенсионерите при изборите акумулира в обществото опасни противоречия и противопоставяния, които могат да доведат до тежки конфликти между поколенията. Такива примери вече има в страните с развити демокрации и стабилно гражданско общество.
VIII.7.2. Социалдемократите - реформисти смятат, че трябва да се извършат промени в избирателния закон, които да балансират поне от части избирателния корпус. Действията за това могат да се развият поне в две насоки:
VIII.7.2.1. Временно въвеждане на задължително (не принудително !) гласуване за Народно събрание. Тази мярка да се прилага поне до приемането ни в ЕС.
Съществуват достатъчно примери, когато страни с установени демокрации са прилагали или прилагат задължително гласуване - в т.ч. и страни от Европейския съюз. Всеобщото избирателно право е постигнато от демократичните общества в резултат на столетни борби и пренебрегването му от членовете на обществото ерозира демократичния ред.
Санкциите за неучастие в гласуването могат да бъдат или глоби или отказ от някои форми на административно обслуване - практики, прилагани и в други демократични държави.
VIII.7.2.2. Понижаване на възрастта от която младежите имат право да гласуват от 18 на 16 години.
Всички възражения срещу тази мярка, свързани преди всичко с натрупания житейски опит на младежите между 16 и 18 години са твърде относителни, тъй като има достатъчно контрааргументи. Младите хора като цяло боравят много по - широко със съвременните информационни технологии, езиковата им подготовка в никакъв случай не отстъпва на тази на хората от третата възраст, информираността им за света и отвореността им към него е на високо ниво.
Количеството на гласоподаватели, които са в безпомощно състояние и чийто вот се определя еднозначно от намесата на близки и роднини е несравнимо по - малко при младежите между 16 и 18 години, отколкото при Третата възраст. Консумативните нагласи при младите хора като цяло са по - ниски отколкото при хората от Третата възраст.
Възраженията, че гласоподавателите от групата на младежите на възраст между 16 и 18 години, ще са склонни да дадат по - лесно гласа си за политици - популисти или за гастролиращи в политиката шоумени, също могат да бъдет сериозно оспорени.
Противопоставянето на понижаването на възрастта за придобиване на право на гласуване е белег на генерационен (поколенчески) егоизъм. Подобни дебати са се водили и при първите предложения за понижаването на границата на пълнолетие от 21 на 18 години.
VIII.8. Социалдемократите - реформисти смятат за недопустимо, въвеждането на извънредни съдилища под каквато и да е форма.
VIII.9. Социалдемократите - реформисти се противопоставят на САМОЦЕЛНОТО ограничаване на границите на държавната намеса, проповядвано от ултралиберистите и неолибералите.
Социалдемократите - реформисти обаче не смятат, че трябва да проповядват разширяването на държавната намеса в икономиката и в обществения живот априори и по дефиниция. Социалдемократите - реформисти са за реконструкция на социалната държава, а не за нейното демонтиране или пък за екстензивното разширяване на нейната намеса, без да се правят съществени качествени промени.
VIII.10. Социалдемократите - реформисти възприемат гледището, че е необходимо т. нар. "демократизиране на демокрацията", а на мястото на схоластичните спорове "повече или по - малко държава" трябва да дойде идеята за приспособяване на държавното управление към реалностите на глобализацията и за обновяване на държавния авторитет и на държавната легитимност. Последното може да се постигне чрез:
VIII.10.1. Делегиране на права "нагоре" и "надолу". Последното се налага от необходимостта държавата да реагира "структурно" на глобализацията по подобаващ начин.
Делегирането "нагоре" има пред вид най - вече доброволното предоставяне на елементи на суверенитета на държавата на Европейския съюз. Делегирането "надолу" означава най - вече необходимостта от децентрализация на управлението. Държавата трябва да стане много по-чувствителна към въздействията на които е подложена от най-различни посоки.
Вертикалното делегиране на права "нагоре" и "надолу" не трябва да ерозира авторитета на националната държава. Ставайки по - адекватна, съответствувайки в по - голяма степен на глобализацията, на революцията в информационните технологии и на новите реалности въобще, държавата ще преутвърди авторитета си.
VIII.10.2. Обновление на публичната сфера и постигане на максимална прозрачност на управлението.
Несъмнена е необходимостта от въвеждане на нови защитни механизми срещу корупцията. Тя се поражда, както от съществуването на корупция по различните етажи на властта, така и от факта, че управляващите и гражданите вече се намират в обща информационна среда. Нараства и кръгът от действия, които гражданите квалифицират като корупция.
Необходимо е преди всичко да бъде определено законово понятието "корупция" в Наказателния кодекс. Вътре трябва по - точно да се прецизират съставите, които регламентират престъпленията по служба, финансовите престъпления и подкупа.
Същевременно следва да се създаде специализиран държавен орган за борба с финансовата престъпност и корупцията - финансова полиция. Това се налага поради спецификата на този вид престъпност и невъзможността на съществуващите в момента правоохранителни и контролни органи да се справят с нея. Този орган трябва да бъде подчинен на Президента на Републиката и да е относително независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Той следва да контролира доходите и имуществата на високопоставените представители на трите власти - министри и заместник министри, висши магистрати и депутати.
От друга страна, трябва да се извършат промени в Закона за държавния служител, които да създадат по - голяма сигурност и възможности за по - добра мотивация на държавните служители. Бедността и несигурното служебно положение са генератори на корупционна нагласа, която основно се поражда в чиновническата прослойка.
Също така следва да се измени Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общинска предприятия в частта му относно начините на приватизация. Необходимо е да отпадне възможността за продажби чрез преговори с потенциални купувачи, а да останат само търговете и конкурсите като по - обективни варианти на раздържавяване. Следприватизационният контрол трябва да се поеме от финансовата полиция, тъй като в момента той се осъществява от същите ведомства, които са сключвали приватизационните сделки.
В крайна сметка трябва да се създаде обществена нагласа на нетърпимост спрямо тази язва на обществото, което в съчетание с горните законодателни и административни мерки да доведе до понижаване на нивото на корупцията у нас.
VIII.10.3. Постигане на по - висока административна ефективност. Тромавостта и неефективността в управлението увеличават недоверието към държавните институции.
Необходимо е не постоянно орязване на администрацията, което в крайна сметка води до загуба на институционален капацитет, а подобряване на качеството на работа на държавните служители. Държавната администрация трябва да възприеме много от положителните управленски характеристики на компаниите, действуващи в конкурентна пазарна среда.
От позитивната практика на частните предприемачи държавната администрация би могла да възприеме техники, които биха могли не само да повишат ефективността на управлението, но и да демократизират процеса на администриране. Като такива могат да бъдат посочени целевия контрол, ефективната финансова ревизия, гъвкавите структури за вземане на решение и нарастващото участие на служителите.
(Бележка на редакционната комисия: Подобни виждания вече са изпробвани на практика. Известно е, че стилът на управление на Клинтъновата администрация е бил силно повлиян от подобни идеи, застъпени в книгата на Дейвид Осбърн и Тед Габлър "Преоткриване на управлението". Подобни възгледи застъпва и много близкият до британските лейбъристи изследовател Антъни Гидънс).
VIII.10.4. Използуване на механизми на пряката демокрация. Държавата би трябвало да потърси сближаване с гражданите си, използувайки възможностите за по - пряк контакт, които дават популярните в много европейски страни референдуми и други подобни прояви, свързани с местната пряка демокрация. ( Бележка на редакционната комисия: Напоследък нашумяха доста т.нар. "електронни референдуми", но за съжаление при сегашното ниво на развитие на информационното общество в България, те биха отразявали мнението на много тясна прослойка Интернет потребители. При наваксване на изоставането на страната ни в областта на приложението на авангардни електронни технологии, би могло сериозно да се помисли за използуването и на електронните референдуми).
VIII.10.5. "Управление на риска" от страна на правителството. "Управлението на риска" трябва да се разбира в значително по - широк контекст от обикновено. Освен въпросите свързани с гарантирането на сигурността и проблемите свързани с икономическия риск, държавата трябва да се ангажира с регулирането на стремително възходящия процес на научни и технологични промени, без да чака събитията сами да я въвлекат в тази роля. Държавата трябва да поеме своя дял и в дискусията по често възникващите морални въпроси, породени от научния и технологически напредък.
Несъмнено научните изследвания и преподаването трябва да бъдат свободни. За изследвания и преподаване трябва да се предоставят достатъчно публични средства. последното трябва да бъде и гаранция, че резултатите от изследванията ще бъдат достъпни за обществото. Дълг на държавата е да предотвратява опасността от злоупотреби с резултатите от научните изследвания, които могат да причинят вреда на човечеството.
Социалдемократите - реформисти смятат, че предприемането на всяка стъпка, която води към взимане на рисковано решение, трябва да се съпровожда от съвещателни процедури, с участието на експерти, представители на изпълнителната власт и неспециалисти с широка обща култура. Определянето на характера на риска изисква публичност и обществено участие.
(Бележка на редакционната комисия: Практиката на държавите, където се работи по въпросите на управлението на риска сочи, че неспециалистите често повдигат тревожни за обществото въпроси, които експертите са склонни да подминават. Природата на голяма част от рисковите ситуации е многопластова, комплексна и са необходими обществени дискусии по тях в достатъчно широки граници.
Такава ситуация у нас вече може би възниква с натрапваното на обществото мнение за завършване на строежа на АЕЦ "Белене". Склонността на ядреното лоби да представя всички обществени тревоги като "некомпетентност" е известна. Всъщност това е откровено нежелание да се разгледа проблемът в целостта му, като се придаде допълнителна тежест на едни аргументи, за сметка на други, които се омаловажават).
Социалдемократите - реформисти приемат, че част от легитимността на съвременната държава зависи от нейната способност да управлява риска. От особена важност е да се обясняват практическите възможности за избор и ограниченията,които ни налага наличното към момента научно и техническо познание.
VIII.10.6. "Демократизирането на демокрацията" и създаването на реформирана държава, съответствуваща на съвременните национални и глобални предизвикателства е идеал, чиито контури не са окончателно очертани. Това е визия на социалдемократите - реформисти, "идея в движение", която постоянно ще се обогатява и дооформя.
Несъмнено е, че демократизацията "нагоре" трябва да се задълбочава в контекста на присъединяването на България към ЕС. Демократизацията "надолу" не трябва да спира само с децентрализацията, тя трябва да се задълбочи с насърчаването на функционирането на активно гражданско общество.
VIII.11. За разлика от страните от ЕС, към който България се стреми, у нас гражданското общество е в процес на формиране. Това обаче не пречи и у нас да се забелязват ясно белезите на явление, определяно от редица европейски политици (и леви и десни), като "граждански упадък". Неговите измерения са най - вече:
- прогресивно намаляващото място на солидарността в различните градски и селски общности на съжителство (квартали, жилищни блокове, махали и др.).
- неприемливо равнище на престъпността.
- трайна тенденция на увеличаване на разпадането на браковете и семействата.
VIII.11.1. Необходимо е да се установи постоянно взаимодействие и дори съдружие между държавата и гражданското общество. Границата между зоната на действие, където държавата има първенствуваща роля и областите, където гражданското общество е водещо е променлива и в определена степен размита. Взаимодействието между държавата и гражданското общество не може да почива върху някакви строго определени, абсолютно детерминистични правила и регулационни норми. Разширяването или свиването на областта на ангажираност на държавата, респективно на гражданското общество ще върви на приливи и отливи в зависимост от конкретната ситуация.
VIII.11.2. Оттеглянето на държавата от определени дейности, в качеството и на пряк ръководител или ментор, не означава, че тя трябва обезателно да се оттегли и в ресурсен план. Поемането на определени дейности от местни групи и структури на гражданското общество, особено в по-бедни региони, може и трябва да бъде подпомагано ресурсно от държавата. Социалдемократите - реформисти споделят гледището (доказано и от емпиричния опит), че насърчаването на местната инициатива може да донесе най - голяма възвращаемост, именно при по - бедните общности.
VIII.11.3. Държавата трябва да насърчава многообразните форми на социално предприемачество, доброволческите програми за оказване на социални услуги, в т.ч. и базиращите се на системата "тайм долар", при които доброволците се възнаграждават с време - изработени "тайм доларови часове", които са освободени от данъци и могат да се влагат в специални сметки, с които могат да се заплащат здравни осигуровки, курсове за квалификация или дори да се харчат за насъщни нужди при загуба на работа.
(Бележка на редакционната комисия: Системата "тайм долар" е рожба едновременно на много силно развито гражданско общество, с високо развито чувство за солидарност и на информационното общество. Противно на широко разпространените представи за американското общество като индивидуалистично и дори егоистично, най - мощната "тайм долорова" институция работи в Ню Йорк. За България "тайм доларовата" система е важна преди всичко като пример, който би поддтикнал нашите граждански структури към иновации в областта на социалното предприемачество и доброволческите програми. Иначе тя е трудна за прилагане "едно към едно", в нейния оригинален вид - като опит за създаване на "икономика на доброволно предлаганото време", тъй като изисква доста сложна компютърна технология и се опира на нетипични за българското общество прояви на обществена солидарност. Това обаче не значи, че на база на тази практика не могат да се появят български аналози. За целта обаче е необходима активна и иновативна гражданска среда и добронамерено отношение от страна на държавата).
VIII.11.4. Държавата трябва да защитава личността, индивида от конфликтите на интереси, които винаги съпътствуват гражданското общество. Социалдемократите - реформисти не споделят утопичната вяра, че гражданското общество води до самоурегулиране на конфликтите на интереси и от само себе си създава обществена хармония. Активността на гражданското общество поражда широка гама от въпроси, на които отговор трябва да даде държавата, без да дезертира от задълженията си.
VIII.11.5. Невъзможно е функционирането на пълноценно и активно гражданско общество ако няма съществен напредък в предотвратяването на престъпността и не намалее страхъг от престъпността. Не става дума само за тежките прояви на престъпността. За съжаление дребните нарушения на обществения ред също акумулират напрежения, водещи до атомизация на гражданските общности и отчуждение между хората, до разпадане на структурата на градския живот и на социалното общуване.
VIII.11.5.1. Полицията трябва да заработи в тясно сътрудничество с гражданите. Целта на това сътруднчество трябва да бъде укрепването на нормите на гражданското общество и на създаване на благоприятна основа за превенция на престъпността, особено сред младите хора. Образованието, разяснението и убеждението са за предпочитане пред съдебното преследване пост - фактум.
VIII.11.5.2. Сътрудничеството между полицията и гражданите няма да стане възможно, докато полицията не се пребори с корупционния имидж на някои свои звена.
VIII.11.5.3. Не бива да са подценява нито за миг взаимовръзката "безработица - бедност - престъпност". Борбата с безработицата и бедността трябва да се координира с действията в посока на превенция на престъпността. Тук има твърде широко поле за дейност на държавата в съдружие с активните структури на гражданското общество.
Особено внимание трябва да се отдели на тези зони в градовете, където западането на обществените услуги и амортизацията на сградния фонд са в "съзвучие" с ерозията на гражданския ред и обществената солидарност. Такова съчетание неминуемо генерира престъпност. Подобряването на качеството на живота в такива зони (квартали, махали, жилищни комплекси) ще допринесе в определена степен и за повишаване на шансовете за превенция на престъпността.
VIII.11.5.4. Социалдемократите - реформисти смятат, че поставянето на акцент върху превенцията (предотвратяването) на престъпността изисква преодоляването на отчуждението между охранителните органи (полицията) и гражданите.
(Бележка на редакционната комисия: Изследователи, близки до британските лейбъристи са допринесли твърде много за разработването на темата за връзката между превенцията на престъпността и делегирането на права в рамките на "демократизацията на демокрацията". Особен интерес представляват работите на Джордж Келинг и Кетрин Колс. Що се отнася до отчуждението между полицията и гражданите ще приведем тук един много красноречив цитат на Антъни Гидънс: "Изолирането на полицията от тези, на които се предполага тя да служи, често пъти поражда обсадно настроение, тъй като полицията почти няма постоянен контакт с обикновените граждани").
Без да препоръчват възстановяването на бутафорни структури като "Доброволните отряди на трудещите се", социалдемократите - реформисти смятат, че трябва да се постави на сериозно експертно и обществено обсъждане въпросът за "съвместното охраняване", осъществявано от полицията и граждански формирования, като частична алтернатива на възприетия в момента "професионален охранителен модел".
ГЛАВА IX
ОТ КЛАСИЧЕСКИТЕ МОДЕЛИ НА СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА КЪМ ДЪРЖАВА НА СОЦИАЛНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ

IX.1. В преамбюла на Конституцията на Република България изрично е записано, че тя е СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА.
IX.2. Дискусията, водена в страните от ЕС за бъдещето на социалната държава, със съдбоносния въпрос - "демонтаж или ремонт", трудно може да се пренесе в същия вид на българска почва.
IX.2.1. Ситуацията в България се отличава качествено в сравнение с тази в европейските страни. У нас въпросът за отказ от идеята за социална държава изобщо не стои. Не може да се говори и за "ремонт" на съществуващата социална държава, колкото за доизграждане на започнатото в посока на рационалните търсения, целящи да направят социалната държава устойчива на сътресенията, причинени от променените реалности и най - вече от глобализацията, радикалните промени в структурата на пазара на труда, развитието на високите технологии, променените изисквания към образователната подготовка на работещите и т. н.
IX.2.2. Социалдемократите - реформисти приемат изцяло тезата, че между модерната социална държава и свободния пазар съществува връзка на съответствие и взаимна зависимост. Социалната политика е градивен елемент на пазарното общество. Тя не затормозява пазарните отношения, а ги хуманизира и прави функционирането на пазара по - ефективно.
IX.2.3. Социалдемократите - реформисти смятат, че няма място за отказ от преразпределителните механизми, характерни за социалната държава, но е необходимо тяхното преосмисляне с поставяне на акценти върху "преразпределението на шансовете" и върху развитието на човешкия потенциал.
IX.3. Социалдемократите - реформисти смятат, че проведената реформа на социалното осигуряване и преминаването към т. нар. "три колонна" система за социално осигуряване е далновидна стъпка. Тя спасява социалноосигурителната система на страната от изключително тежки проблеми, свързани с характерната за цяла Европа тежка демографска ситуация.
IX.3.1. Възприемането на "триколонна" социалноосигурителна система е стратегическа стъпка към създаване на държава на социалните инвестиции. От изключително значение е успешното развитие на втория и третия стълб на социалното осигуряване - допълнителното задължително осигуряване и допълнителното доброволно осигуряване.
IX.3.2. Успешното стартиране на универсалните и професионални фондове от втория стълб е от особено важно значение. Необходим е постоянен диалог между изпълнителната власт, социалните партньори (работодатели и синдикати) и експертите от частните пенсионни фондове, за възможностите държавата да подкрепя провеждането на инвестиционните стратегии на частните пенсионни фондове, работещи в обхвата на "втория стълб" на социалното осигуряване.
(Бележка на редакционната комисия: Застаряването на населението, значителното повишаване на продължителността на живота, в крайна сметка рязкото нарастване на броя на пенсионерите отдавна са се превърнали в глобален проблем. Въпросът се обсъжда не само от специалистите в областта на социалното осигуряване, но и от изследователи, които се занимават с проблемите на глобалната икономика и с футурология.
Автори като Лестър Търоу отдават изключително значение на преминаването към капиталопокривни системи за социално осигуряване, за сметка на системите, основаващи се на солидарността на поколенията - т.нар. "pay as you go" системи. Първият стълб на социалноосигурителната система в България, и не само в нея, се основава на солидарността на поколенията и представлява "pay as you go" система. Вторият и третият стълб представляват капиталопокривни системи.
Други автори, като Антони Гидънс направо призовават към премахване на фиксираната възраст за пенсиониране. Според него "... няма смисъл да се ограничават пенсионните фондове до използуване при достигането на "пенсионна възраст". Хората трябва да могат да използуват такива фондове както пожелаят - не само за да напуснат работната сила на каквато и да е възраст, но и за да финансират образованието си или да намалят работното време, когато отглеждат малки деца".
Подобни гледища се застъпват и от Уил Хътън в книгата му "Държавата, в която сме". Всичко това потвърждава особената важност на развититето на втория и третия стълб на социалното осигуряване в България.)
IX.4. Социалдемократите - реформисти са убедени, че предприемачите трябва всячески да бъдат насърчавани да инвестират в човешките ресурси. Подобни инвестиции са един от най - ефикасните лостове за повишаване на производителността на труда.
У нас беше направен добър старт със създаването на Центъра за развитие на човешките ресурси и работата по програмата "Леонардо да Винчи". Има обаче огромни резерви в областта на инвестициите в човешки ресурси.
В сферата на обучението на безработни, в т.ч. на хора освободени от работа поради провеждането на структурната реформа, от особено значение е държавата да инвестира средства в обучението на тези хора на основни предприемачески умения. По този начин се насърчава самонаетостта, което в известна степен ще облекчи натискът върху пазара на труда.
IX.5. Неотменен атрибут на държавата на социалните инвестиции е непрекъснатото образование. (За развитието на човешките ресурси и за непрекъснатото образование виж още целия раздел III.3.)
IX.6. Социалдемократите - реформисти смятат, че държават и частните предприемачи трябва да си сътрудничат по осъществяването на различни обществени проекти.
IX.7. Социалдемократите - реформисти смятат, че в периода на присъединяване на България към ЕС, е от особено значение рационалното използуване на средствата за социални инвестиции, независимо от произхода им - собствени бюджетни приходи на държавата, предприсъединителни фондове или някакви други.
Особено значение отдаваме на създаването на технологии за подкрепа на малкия и семейния бизнес, като доказано най - продуктивни в създаването на работни места в момента. Социалдемократите - реформисти ще настояват за създаване на областни гаранционни фондове за кредитиране на малки и семейни предприятия.
Областните гаранционни фондове трябва да осигуряват до 75 % от обезпечението, изискуемо от банките за кредити за малки и семейни предприятия. На първо време горната граница на размера на кредитите би могла да бъде в рамките до 30000 лева. 25 % от обезпечението трябва да се осигурява от кредитоискателя.
Банките, които желаят да работят с областните гаранционни фондове, трябва да поемат ангажимента да отпускат кредити за малки и семейни предприятия с лихвен процент не по - голям от 8 %. Средствата на областните гаранционни фондове, ще се депозират в банките, които имат договор с държавата за кредитиране на малки и семейни предприятия, срещу символична лихва.
Кредитните досиета ще се гледат не само от кредитните инспектори на банките, но и от ОБЛАСТНИТЕ СЪВЕТИ ПО ЗАЕТОСТТА, което ще осигури насочване на кредитния ресурс към приоритетни за областта предприемачески дейности и ще бъде сериозна гаранция срещу корупция при отпускането на кредитите.
(Бележка на редакционната комисия: Областните гаранционни фондове не са хрумване на авторите на програмата на социалдемократите - реформисти. Схемата на функциониране на областните гаранционни фондове е разработена в Министерството на труда и социалната политика. В периода 1999 - 2000 г. беше извършена значителна работа по уточняване на принципите и на схемата на кредитиране, както и в преговори с двете доминирани от държавата банки. Стартират пилотни проекти в Разград и Смолян. Областните гаранционни фондове обаче са твърде ценна иновация, за да бъде бавено тяхното създаване във всички области на страната.)
Необходимо е бързото конституиране на гаранционни фондове за осигуряване на обезпечения на кредити за малки и семейни предпрятия във всички областни центрове на страната. Финансовите ресурси за целта следва да се осигурят от предприсъединителните фондове и от други бюджетни приходи. Създаването им не трябва да изостава във времето по - късно от края на първото тримесечие на 2002 година.
IX.8. Трябва да се ускори работата по създаването на Социално - инвестиционен фонд. По примера на други страни с кризисна икономика, социално - инвестиционният фонд трябва да помогне за стопанската и за демографската стабилизация на намиращите се в тежко състояние райони и общини. Опитът от функционирането на Фонда за регионални инициативи показва, че вече е налице добър опит в областта на инвестирането в изграждане на инфраструктурни и иновационни обекти в по - бедните общини, което да води и до създаване на работни места.
Донори на социално - инвестиционният фонд, поне що се отнася до стартирането му, могат да бъдат преди всичко международни институции с осигурено кофинансиране от страна на българската държава.
(Бележка на редакционната комисия: Фондът за регионални инициативи е създаден с цел да се проучи способността на държавата да менажира средства за изграждане на инфраструктурни обекти, които да генерират и допълнителна трудова заетост. Със средства от Световната банка и други донори са изпълнени над сто инфраструктурни и иновационни проекта.
Що се отнася до Социално - инвестиционните фондове, те са използувани успешно в Южна Америка, например в Боливия и са показали значителна ефективност. У нас има вече внесен законопроект за създаване на Социално - инвестиционен фонд, но е необходимо ускоряването на неговото приемане).
IX.9. Необходимо е да се насърчава осъществяването на проекти, които да имат многопосочен ефект, съчетаващ някакъв материален резултат (изграждане на инфраструктура, рехабилитация на жилищни блокове, облагородяване на градски екстериори и пр.), създаване на нови работни места и осигуряване на професионална квалификация на новоангажираните работници.
(Бележка на редакцията: Добър пример в България е проектът "Красива България", който изпълнява точно такива задачи).
IX.10. Необходимо е да се ангажират желаещите да сътрудничат, лицензирани застрахователни компании, в създаването на пакети застрахователни продукти със социално предназначение. Тези застраховки трябва да обхващат широка гама от рискове - в т.ч. застраховка срещу безработица, срещу трудова злополука и др. Необходимо е реално да се отчитат потенциалните възможности на застрахователните компании в социалното дело.
IX.11. Държавата трябва да насърчава създаването на икономически структури, в които е заложен принципът на солидарността. Съществува многообразие на солидарните икономически структури. Стратегическа задача е тяхното насърчаване и развиване в интерес на широки слоеве от обществото.
IX.11.1. Класическа солидарна структура за България са кооперациите. Ползата от тяхното развитие във всички възможни области на стопанския живот не се нуждае от доказване. Социалдемократите - реформисти ще продължат да прокарват последователно своята политика за утвърждаването на истинските кооперативни структури - в т.ч. и в сферата на финансовото и кредитното дело.
(Бележка на редакционната комисия: Народните представители на БСДС, НДПС и БЗНС, заедно с представителите на КНСБ постигнаха значителен успех в прокарването на Закон за кредитните кооперации, който урежда статута и на съществуващите по предприятията взаимно - спомагателни каси).
IX.11.2. Социалдемократите - реформисти отдават особено значение на нормализацията на формите на коопериране в селското стопанство. Ние отхвърляме съществуването на лъжекооперации (най-популярната форма на които е известна като "орсовки"), и ги смятаме за опасни за бъдещето на селското стопанство в България. Социалдемократите - реформисти ще се противопоставят на всички опити за възраждане на лъжекооперациите, респективно на появата на нови такива.
IX.11.3. Социалдемократите - реформисти отричат фетишизацията на кооперирането на селскостопанското производство и поставянето на ударение върху производителните кооперации за сметка на кооперативните структури, осигуряващи снабдяването на селските стопани и съответно маркетинга и пласмента на тяхната продукция. (Обективна истина е, че в настоящия момент има и други конкурентоспособни форми на обработка на земята - сдружения, взимане под аренда и др. Съществуването на голям брой собственици на малки парцели земя, които не живеят в близост до собствеността си, създава възможности за злоупотреба с тяхната собственост - особено в т.нар. "орсовки", които по правило имат много ниска рента).
Създаването на истински кооперативни снабдителни и пласментни организации на селските стопани е въпрос от особено важно значение. В европейски и в североамерикански мащаб има натрупан огромен положителен опит в това отношение. Бързото осмисляне и прилагане на този опит ще бъде особено полезно за селскостопанските производители.
IX.11.4. Социалдемократите - реформисти са за развитие на трудово - производителните кооперации (ТПК), които имат дълголетни традиции в страната и представляват истински солидарни стопански структури.
IX.11.5. Трябва да се насърчава организирането на дребните и средни предприемачи, както и на самозаетите граждани в различни съюзи, взаимни фондове и кредитни организации. Необходимо е държавата да подкрепи и насърчи изграждането на ефективни "бизнес - инкубатори" в регионален и национален план. Тези структури следва да "проповядват" и улесняват въвеждането на модерните информационни технологии в работата на своите членове. В условията на обща финансова недостатъчност на дребните и средни предприемачи, много полезни могат да се окажат иновационните консорциуми.
IX.11.6. Социалдемократите - реформисти смятат за целесъобразно да се насърчава създаването на регионални и браншови взаимноосигурителни фондове, както и на осигурителни фондове за мениджъри.
ЧАСТ X
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА
X.1. Глобализацията поставя всяка национална икономика пред необходимостта да издържи на изискванията, които се поставят от свободните международни пазари. Основа на конкурентоспособността е високата производителност на труда, основаваща се на иновативен подход към човешките ресурси, капитала и физическите активи.
X.2. Фактори, благоприятствуващи конкурентоспособността на икономиката са политическата и макроикономическата стабилност, ниската инфлация, благоприятният валутен курс, положителният търговски баланс, подходящата индустриална политика. В много голяма степен конкурентоспособността на икономиката зависи от увеличаването на експорта.
С настъплението на глобализацията нараства значението на потенциала на страните за развитие на високотехнологичните производства, да произвеждат и да експортират стоки с по-голяма степен на преработка и с по - високо съдържание на "сиво вещество".
X.3. Социалдемократите - реформисти споделят гледището, че конкурентоспособността на икономиката предполага обща визия на изпълнителната власт и предприемачите за механизмите чрез които тя може да бъде издигната на по - високо ниво. Това изисква активен диалог между правителството и социалните партньори, както и преки контакти и консултации с представители на деловите среди.
X.3.1. Ролята на държавата за повишаване на конкурентоспособността е ключова. От държавата зависи осигуряването на законова и въобще правна рамка, на необходимия административен капацитет и на регулиращи механизми. Влиянието на тези фактори върху практиката и бизнес стратегиите на отделните компании и фирми е пряко и много осезателно.
Налице е пряка връзка между държавната политика и качеството на конкурентната среда. Задачата на изпълнителната власт е да създаде реална основа за възникване и укрепване на конкурентни предприятия. Държавата може да изпълнява съвършенно активна роля по отношение на подобряването на конкурентната среда - тя може да оказва пряко въздействие върху технологичната и административна инфраструктура, върху достъпа до капитали върху инвестирането в човешки ресурси и др.
X.3.2. При сегашната глобализация и либерализация на търговията, би било крайно недалновидно да се пренебрегва необходимостта от провеждане на политика за повишаване на националната и фирмената конкурентоспособност. Много страни са повишили за кратко време конкурентоспособността на икономиките си, следвайки предварително обмислена стратегия. В такива страни са разработени национални програми за повишаване на конкурентоспособността. (Бележка на редакционната комисия: От страните от ЕС подобни програми са разработени от Ирландия и Испания. Успехите и на двете страни са известни, особено тези на Ирландия, за чието стопанство се заговори, като за "ръмжащата келтска тигрова икономика" по аналогия с "малките тигри" или "малките дракони" в Далечния изток. Достатъчно е да се отбележи, че в Ирландия дела на разходите за научна, проучвателна и развойна дейност е надхвърлил 1% от БВП, и че напредъкът на страната в областта на трансфера на технологии е огромен. Ирландските подходи са много интересни за нас, от гледна точка на възможността този опит да бъде интерпретиран в българския контекст).
Засега конкурентността на българската икономика само се наблюдава и оценява (през 1999 г. България беше включена в годишния доклад на Световния икономически форум, заедно с още 60 страни). Необходимо е да се премине към изработване на българска национална програма за повишаване на конкурентоспособността на икономиката. (Бележка на редакцията: В България има натрупан академичен и експертен потенциал за разработване на тази програма, особено като се имат пред вид разработките на Центъра за икономическо развитие и работите на някои учени в Икономическия институт при БАН).
Програмата за повишаване на конкурентоспособността трябва да се основава върху:
- развиването на иновативен капацитет и способност за "трансфер и абсорбиране" на технологии отвън;
- увеличаване на дела на разходите за изследователска, научна и развойна дейност;
- подобряване на инфраструктурата за научни изследвания;
- подкрепа на експортни фирми, които демонстрират възможности за постоянно нарастване на износа;
- създаване на свободни икономически зони;

X.4. Социалдемократите - реформисти отдават важно значение на стимулирането на иновациите в България, като потенциален генератор на икономически растеж и подкрепят следните предложения в тази насока:
- предприемане на срочни действия за инвестиране в модерни информационни технологии за нуждите на българското образование;
- предприемане на целенасочени действия за развитие на рисковото финансиране;
- формулиране и провеждане на политика на задържане в страната на високо квалифицираните специалисти;
- провеждане на диференцирана политика за подкрепа на технологичните иновации в големите предприятия, малките и средните предприятия;
- с оглед на необходимостта от обективни ориентири при развитието на иновационната политика е необходимо въвеждането на показателите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и на Евростат за измерване на иновационните дейности.
Многократно споменаваното до сега в програмата "обучение през целия живот" също е важен фактор за повишаване на иновационния потенциал.
X.5. Социалдемократите - реформисти поддържат тезата, че не е възможно повишаване на конкурентоспособността на икономиката, ако експортът не бъде издигнат в национален приоритет. Това налага:
- разработване на експортна стратегия, базираща се на обективен анализ на конкурентните производства в България;
- повишаване на ефективността на работата на наличните държавни структури, търговско - промишлени палати, индустриално - стопански камари;
- отпускане на целеви кредити на експортни предприятия, които могат да покрият стандартите ISO 9001 и ISO 9002.
- приемане на единна методология за лабораторно сертифициране на качеството на експортните продукти;
- облекчаване на административния режим за преките чужди инвестиции в сектора на експортно - ориентираните производители;
- насърчаване на съюзяването на малки компании в сдружения и асоциации за взаимно подпомагане и преодоляване на общи проблем.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Първоначалният вариант на тази програма беше приет от Първия конгрес на БСДС през ноември 2000 г. На 44 - ия си конгрес, състоял се през юни 2002 г., Българската социалдемократическа партия (БСДП) прие неин ревизиран вариант, за периода на присъединявмането на Република България към Европейския съюз. Тази програма ще бъде фундаментът на политическите действия на БСДП, като независима, самостоятелна, лявоцентристка политическа сила.
И в началото на новото хилядолетие, БСДП си остава партия с идеология. Невъзможно е съществуването на една социалдемократическа партия, без тя да има свой социален проект, своя дългосрочна визия за развитието на страната. Печалният опит ни е научил, че създаването на социални утопии може да има гибелни последици за обществото и за хората поотделно, но социалдемокрацията винаги се е асоциирала с постоянното движение напред. Социалдемокрацията е синоним на "идеи в движение". Затова, ние не приемаме популярното разбиране, че партиите вече са единствено машини за печелене на избори.
Ние се стремим да вървим в крак с развитието на нови социалдемократически подходи към со;циалните и глобални проблеми, но по никакъв начин не смятаме да се отричаме от традиционните социалдемократически ценности и съюзници. Социалдемократите от БСДП отхвърлят възможността за развиването на влиятелно социалдемократическо движение, без ефикасно взаимодействие със синдикалното движение. В съвременна България, представителните организации на работниците и служителите са стожер на защитата на интересите на реалните творци на благата. Затова БСДП ще се противопоставя на всякакви опити за подценяване на ролята на тристранното сътрудничество и за миниране на социалния диалог. Ние се противопоставяме на идеите за промени в модела на индустриалните отношения в България, проповядвани от хора, които крият зад "изисканата" си риторика за "гъвкав пазар на труда", намерението за пълно обезправяване на работниците и служителите в частния и дори в държавния сектор.
Известно е, че социалдемократите нямат политически врагове. Ние имаме само опоненти. Но в общия контекст на социално-икономическото развитие на страната, нашият истински враг е бедността. Бедността, като генератор на социална несигурност и на неравноправие в сферите на образованието и здравеопазването. Всеки, който споделя нашето гледище, че е недопустимо достъпът до образование да се основава на имуществени дадености може да бъде наш съюзник. В условията на бързо развиваща се "икономика, основана на познанието" ние категорично се обявяваме срещу всичко, което ерозира равните възможности за достъп до образование. За нас - социалдемократите реформисти, образованието е и ще бъде свръхприоритет. То е необходимо условие за личния успех на младите хора и за общата конкурентоспособност на младите хора.
Социалдемократите винаги са апелирали за нравственост и морал в политиката. За наше огромно съжаление, развитието на българския политически живот, особено пред последните месеци, вещае злепоставянето на този призив в очите на обществеността, по същия начин по който беше злепоставено понятието "социализъм". По същия начин, по който протича ерозията на понятията "свобода" и "демокрация". България се нуждае и от свобода, и от демокрация, и от нравственост в политиката. Нуждае се и от социално мислещи политици, които наистина да правят политика от морални позиции. При това от позициите на онези морални норми, които са се формирали от времето на Мойсей до наши дни и особено през последните 2000 г. Ние не сме забравили, какво е проповядвал Спасителят Иисус за любовта към ближния, за въздаването на Божието - Богу и кесаревото - Кесарю. Помним и думите на пророка Мохамед, казани след като е разрушил идолите на свещеното място Кааба: "От днес, единственият белег за аристократизъм ще бъде милосърдието".
Затова, като се опираме и на вековните морално-етични норми и на достиженията на човешкия прогрес, ние вярваме, че ще успеем да осъществим своя социален проект в нашето Отечество - Република България, държавата лежаща върху едни от най-многобройните и дълбоки културни пластове в Европа. Мястото, където е открито най-старото обработено злато в Европа. Мястото, откъдето са тръгнали социални учения, които са оставили неизтриваема диря на Стария континент. Ние вярваме, че можем да осъществим тук и сега своя идеал - СВОБОДЕН ТРУД НА СВОБОДНИ ХОРА В СВОБОДНА СТРАНА.